Последни новини
Home / Казуси / Ако работникът има няколко договора с един работодател, междудневната почивка се определя спрямо всички, а не за всеки поотделно

Ако работникът има няколко договора с един работодател, междудневната почивка се определя спрямо всички, а не за всеки поотделно

Defakto.bg

Когато работник е сключил няколко трудови договора с един и същ работодател, минималната продължителност на междудневна почивка се прилага към тези договори в тяхната цялост, а не към всеки договор поотделно.

Това реши Съдът на ЕС по дело C-585/19 Academia de Studii Economice din Bucureşti/Organismul Intermediar pentru Programul Operaţional Capital Uman – Ministerul Educaţiei Naţionale

Спорът

Академия по икономика на Букурещ, Румъния  ползва безвъзмездно европейско финансиране, отпуснато от румънските власти за изпълнение на секторна оперативна програма1 за развитие на човешките ресурси, под заглавие  „Достижения и отлични резултати в следдокторантската изследователска дейност в областта на икономическите науки в Румъния“.
На 4 юни 2018 г.  Министерство на националното образование  установява в тежест на Академията задължение към бюджета в размер на 13 490,42 RON (румънски леи) (около 2800 EUR) за разходи за заплати за служителите на екипа по изпълнението на проекта.  Съответстващите на тези разходи суми са обявени за недопустими поради превишаване на максималния брой часове (13 часа), които тези работници биха могли да работят на ден.
Действително в периода октомври 2013—януари 2013 г. наетите от Академията експерти по силата на множество трудови договори в определени дни кумулирали отработени часове в рамките на основното работно време, а именно осем часа на ден, с часовете, отработени в рамките на проекта, както и в рамките на други проекти или дейности. Общият брой отработени часове на ден за тези експерти е надвишавал ограничението от тринадесет часа дневно, предвидено в указанията на управителния орган на проекта.
Сезиран с това дело, Окръженият съд – Букурещ е поискал от Съда да установи дали когато работник е сключил няколко трудови договора с един и същ работодател, минималната продължителност на междудневна почивка, предвидена в член 3 от Директивата за работното време2, се прилага към тези договори в тяхната цялост, а не към всеки договор поотделно.

Решението

В днешното решение Съдът посочва,  на първо място, че правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на почивка, по-специално междудневна, не само е  особено важна разпоредба на социалното право на Съюза, но е и изрично прогласено в Хартата на основните права на Европейския съюз3.
В това отношение Съдът отбелязва, че Директивата за работното време4 определя понятието „работно време“ като всеки период, през който работникът е на работа на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения.  Тя задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да може „всеки работник“ да ползва минимална продължителност на междудневната почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа.
Освен това „почивка“ е определено като всеки период, който не е работно време.  Понятието „почивка“ и понятието „работно време“ са взаимно изключващи се и че Директивата за работното време не предвижда междинна категория между периодите на работа и тези на почивка.

Не е възможно обаче да се изпълни изискването на Директивата за работното време, а именно всеки работник да ползва ежедневно най-малко 11 последователни часа почивка, ако тези периоди на почивка се разглеждат поотделно за всеки договор, който обвързва работника с неговия работодател.
Всъщност в такъв случай часовете, които се считат за периоди на почивка по даден договор, както показва спорът по главното производство, биха могли, какъвто е случаят с разглежданото от Съда дело, да представляват работно време в рамките на друг договор.

Тъй като обаче един и същ период не може да се квалифицира едновременно като работно време и като почивка, от това следва, че трудовите договори, сключени от работник с неговия работодател, трябва да се разглеждат заедно.
Това тълкуване се потвърждава и от целта на Директивата да определи минималните изисквания, предназначени да подобрят условията на живот и труд на работниците посредством сближаване на националните законодателства, отнасящи се по-конкретно до продължителността на работното време. Тази цел е насочена да гарантира по-добра защита на безопасността и здравето на работниците, като им предостави минимално време за почивка — най-вече междудневна.
Следователно Съдът приема, че, когато работник е сключил няколко трудови договора с един и същ работодател, минималната продължителност на междудневна почивка се прилага към тези договори в тяхната цялост, а не към всеки договор поотделно.

1 Проект POSDRU/89/1.5/S/59184.
2 Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
3 Член 31, параграф 2.
4 Член 2, точка 1 и член 3 от Директива 2003/88.
www.curia.europa.eu

About De Fakto

Проверете също

ВКС: „Хитрините“ на службите и обвинението не правят негодните спецразузнавателни средства законни!

Хитрините, приложени от ДАНС, а после и от прокуратурата за прикриване на негодността на специални …

Обявяването на трите имена и ЕГН на съседи на таблото във входа нарушава правилата за личните данни

Това реши КЗЛД по две жалби срещу домоуправител Любопитен казус, свързан със спорове в етажната …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.