DeFakto.bg DeFakto.bg
„Приетите от парламента правила за дистанционно участие на народни представители, намиращи се в задължителна изолация или карантина, поради COVID–19, са адекватна и пропорционална мярка, за осигуряване на редовната дейност на Народното събрание като постоянно действащ орган, за да се гарантират неговите основни функции – осъществяването на законодателна дейност и парламентарен контрол в условията на световна пандемия и обявена в страната извънредна епидемична обстановка“, записаха в решението си съдиите.
Делото бе образувано по искане на 54 народни представители от БСП , които поискаха от съда да обяви за противоконституционно Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г., позволило виртуално участие в пленарните заседания на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина заради COVID–19. Промените бяха извършени в Правилника за дейността на НС, а непосредствената причина бяха проблемите с кворума за заседанията на управляващото мнозинство.
Според опозицията, това решение свежда ролята на народните предствавители до пълна формалност, единствено до констатиране на необходимия кворум, без нито един от тях да е участвал в „ нито едно разискване“. То противоречи на чл. 81, ал. 1, ал. 2, ал.3 , както и на чл. 73 от Конституцията, според които: Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.”, приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, а по правило гласуването е лично и явно. Опозицията посочи и аргументи за неравнопоставеност на депутатите под карантира –приетото решение, се свежда само до участието на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19, но не и поради друго заболяване, което възпрепятства присъствието в зала. Посочено бе също, че мястото, от което говорят народните представители е трибуната, която се намира в пленарна зала ( чл. 56, ал. 1 от ПОДНС).
Искането на БСП получи подкрепа в КС от държавния глава и Съюза на юристите в България (СЮБ), които определиха доводите за основателни. Общото между тях е разбирането, че създаденият с Решението от 6 ноември 2020 г. специален режим на дистанционно участие на народните представители в пленарните заседания на НС влиза в пряко противоречие с разпоредбите на Конституцията. Под „присъстващи“ следва да се разбира изискването за лично и непосредствено физическо присъствие по едно и също време на едно и също място на всеки народен представител за участие в пленарното заседание, обявиха те. А също и че във въведените правила за дистанционно участие по електронен път липсват условията на публичност и прозрачност за дейността на народните представители, мотивираха се правинет еспити.
В помощ на управляващите са становищата на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) и правните мнения на проф. д-р Снежана Начева и на доц. д-р Атанас Славов. Според тях искането на опозицията е неоснователно, сред аргументите четем, че Конституцията поверява право на НС да регулира собствената си процедура.
Конституционният съд приема, че по време на извънредна епидемична обстановка парламентът запазва всички свои правомощия, включително приемането на решение за обявяване на извънредно положение и контрол на действията на изпълнителната власт, не смята че възложеното правомощие на Министерския съвет да обявява извънредна епидемична обстановка противоречи на чл. 8 от Конституцията. При това положение, действайки в условията на така дефинирана кризисна ситуация, парламентът не е допуснал нарушение на Конституцията, пише в решението.Като стъпва на теза за временния характер на оспорените правила заради извънредна епидемична обстановка, поради епидемия от силно заразна болест (COVID-19)., съдът казва, че: „Конституцията не урежда изрично мястото на провеждане на парламентарните заседания, това е суверенно право на Народното събрание“. Същото важи и за кворума при откриване, провеждане на заседанията и приемане на актовете от Народното събрание, съответните мнозинства при приемане на законите и другите актове, начините на участие и гласуване от народните представители.
Конституционният съд смята, че „разбирането за „физическо присъствие“ и „присъстващи“, макар и традиционно за българския конституционализъм, подлежи на развитие и в 21-ви век, като век на ускорено развитие на високите технологии, може да се приеме, че виртуалната среда е също място – технически определяемо и идентифицируемо – където се присъства и се правят волеизявления – извършване на правни и фактически действия незадължително физически присъствено, правните последици от които се приравняват на извършваните физически присъствено в парламентарна зала от народните представители„.
Съдът изтъква още, че оспорените правила имат временен характер не могат да заместват „обичайните условия и правила на организация и дейност на парламента и правилата“. „Изключено е приложението на оспореното решение при обичайните условия на организация и дейност на парламента и правилата, установени с него не заместват общите правила на парламентарния процес по смисъла на Конституцията и ПОДНС.“
Решението на КС, обърнато към технологията в 21 в., извънредната епидемична обстановка и временния характер на мерките, все пак не изяснява въпроса за неравно третиране между различни депутати, карантинирани и не само заради Ковид-19. Съдът приема, че няма дискриминация, защото всички депутати, поставени под карантина заради COVID, са с еднакви възможности. Но по времето на спешната поправка в Правилника, имаше народни представители, които бяха в болнични или в болница не заради К-19, а те не получиха виртуален достъп до заседанията на парламента. Така остават неизяснени съмненията за пълноценното участие на народните представители в заседанията на НС – отвъд появата на образите им на екран, за да „правят“ кворум на мнозинството. А в условията на „временно“ отстъпление от обичайните правила, това е една възможност някои от тях успешно да укрепват „тиранията“ на управляващото мнозинството. Не само в отиващото си 44-то НС.
