DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд за втори път върна за ново разглеждане делото за отвличането и убийството на управителя на дружеството „Гранити“ Стоян Стоянов (на снимката) през 2008 г., преди 13 години.
Причините – дадените през 2019 г. указания от последната инстанция са изпълнени формално или изобщо не са изпълнени, игнорирани са съществени противоречия в доказателствата, не е извършен задълбочен анализ, което по същество води до „липса на мотиви“, заявяват върховните съдии.
Делото повторно се връща на Апелативен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав.
Бизнесменът Стоян Стоянов бе отвлечен през пролетта на 2008 г. от Бургас, а през октомври 2009 г. трупът му бе открит край Обзор. Установено е, че той е застрелян още в деня, когато е похитен. Петима бяха обвинени за отвличането и убийството – бившият съдебен изпълнител Галин Костов, бившият шеф на Агенцията за държавни вземания Станислав Михайлов и варненците Стоян Колев, Стоян Петров и Нено Стоянов.
Съдебният процес започна през 2012 година, а след две години Бургаският окръжен съд постановява три оправдателна и две ефективни присъди.
Признатият за физически извършител на убийството Стоян Петров и признатият за съучастник Стоян Колев получават по 18 години затвор, а сочените за поръчители Галин Костов, Станислав Михайлов и посредникът Нено Стоянов са оправдани. Апелативният съд връща делото на първа инстанция и през 2017 г. там излизат с нови присъди: 20 години затвор за Станислав Михайлов и Стоян Петров, 18 години за Стоян Колев, 17 години за Нено Стоянов. Галин Костов отново е оправдан.
По жалби на осъдените делото за първи стигна до ВКС и през 2019 г. върховните съдии го върнаха на апелативния съд. През 2020 г. втората инстанция признава за невинен и Нено Стоянов.
Съобщението на ВКС от днес:
„С Решение № 172/16.03.2021 г. по наказателно дело № 662/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя присъдата от 09.03.2020 г. на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 354/2019 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Делото пред ВКС е образувано по касационен протест, жалби на подсъдимите Стоян К., Станислав М. и Стоян П. и жалба на частните обвинители и граждански ищци срещу присъдата на Апелативен съд – Варна, с която подсъдимият Нено С. е признат за невиновен и оправдан изцяло за отвличането и убийството през 2008 г. на Стоян С. – управител на дружеството „Гранити“, както и подсъдимите Станислав М., Стоян П. и Стоян К. да са извършили деянието в съучастие с Нено С. В останалата част, с която Стоян П., Станислав М. и Стоян К. са признати за виновни в извършването на престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 НК и по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 НК, а подсъдимият Галин К. е признат за невиновен и е оправдан изцяло, първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Бургас е потвърдена.
Касационното производство е второ поред, след като с решение от 04.10.2019 г. ВКС отменя присъда от 30.11.2018 г. на Апелативен съд – Варна заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително и от категорията на абсолютните. Указанията по отстраняване на процесуалните недостатъци, допуснати при мотивиране на съдебния акт, генерално са се отнасяли до няколко категории съществени процесуални нарушения: относно начина на формиране на вътрешното убеждение по фактите, липса на мотиви и в частност липса на убедителен и ясен отговор по доводите и възраженията на страните; липса на яснота по фактите и дали те са идентични с тези, възприети от първоинстанционния съд; липса на детайлен, съвкупен и прецизен анализ на доказателствените източници както от гледна точка на тяхната допустимост, така и от гледна точка на изискванията за обосноваване на тяхната достоверност във възприетите от съда части; липса на яснота относно доказателственото значение на отвеждането от подсъдимия Стоян П. на служители на ГДБОП до мястото, където е бил заровен трупът на убития; боравене с предположения относно редица възприети със сигурност или при вероятност фактически положения.
При новото разглеждане на делото от въззивния съд значителна част от указанията на ВКС са останали неизпълнени, а друга част – само формално са били обект на вниманието му, като в съдържателен план доводите му не се отличават с убедителност и задълбоченост, което на собствено основание е довело до сериозни недостатъци в мотивировката, на практика предпоставящи извод за „липса на мотиви“ по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, пишат върховните съдии. Приетите като несъмнено установени и безспорни фактически положения са резултат от непълен, формален и частичен анализ на доказателствените материали. Игнорирани са сериозни противоречия в доказателствените източници, като част от тях са останали извън обхвата на аналитичното обсъждане, въпреки изричните съображения на страните, а друга част – неубедително и декларативно са приети за несъществени. Освен това, значителна част от фактите са изведени на базата на доказателствени средства, събрани на досъдебното производство, в отклонение на принципите на състезателност, устност и непосредственост, което е налагало съдът с изключително внимание и задълбоченост, в детайли да проследи тяхното съответствие както помежду им, така и с останалите доказателствени източници.
Според тричленния състав на ВКС констатираните пороци не позволяват на касационната инстанция да вземе отношение и по правилността на съдебните актове, с които двама от подсъдимите са изцяло оправдани по предявените им обвинения. „Производството се развива по обвинителен акт за сложна престъпна дейност, с различни форми на съучастие, което предполага, че изведените в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност фактически обстоятелства засягат и оправданите подсъдими. Следователно пороците обуславят необходимост от отмяна на съдебния акт във всичките му части“, категорични са върховните съдии. Те указват: „При новото разглеждане следва да се отстранят всички констатирани нарушения, като след извършване на съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност по делото, се даде убедителен и задълбочен отговор на възраженията на страните.“
