DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалби на българи, живеещи в Глазгоу и Крю, Великобритания срещу неоткриването на избирателни секции в тези градове за парламентарния вот на 4 април.
Сънародниците ни са атакували решението на ЦИК от 12 март, с което се определят избирателните секции в чужбина. След Брекзит Великобритания вече е държава извън ЕС и за нея важи ограничението за максимум 35 изборни сеции.
На 15 март посланик Марин Райков е одобрил 35-те секции в Обединеното кралство. В Лондон те са 13, по една са в Абърдийн, Арма, Бирмингам, Устър/Уочестър, Брайтън, Бристол, Единбург, Екзитър, Кардиф, Кеймбридж, Ковънтри, Лийдс, Лутън, Манчестър, Норич, Нотингам, Нюкасъл, Саутхемптън, Хъл, Чатъм, Честър, Оксфорд.
Делата на българите от Глазгоу и Крю са две, разгледани от един и същи състав на ВАС – Татяна Хинова – председател и докладчик, Мира Райчева, Светослав Славов. Решенията им са окончателни.
Има и жалби на българи от САЩ, също за избирателните секции там.
В решението за Великобритания върховните съдии се позовават на ограничението на чл. 14, ал. 3 от Избирателния кодекс за държавите, които не са членки на ЕС. Предвидено е с решение на ЦИК по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства, извън тези представителства да се образуват избирателни секции въз основа на заявленията на минимум 60 избиратели. На базата на тях, въз основа на териториалното разделение на българската общност и отдалечеността на сакциите посланиции и консули да изпращат мотивирани предложения до ЦИК. В случая е предложено подалите заявления в Глазгоу да се включат в избирателната секция в Единбург, а тези в Крю да отидат да гласуват в Честър.
Съдът не може да извършва проверка по целесъобразност и да ревизира решение на ЦИК, което е обосновано и в синхрон със закона, заявяват върховните съдии.
Из решението по три жалби на българи от Глазгоу:
„По силата на горепосочената норма с решение на ЦИК по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в местата в държавите, които не са членки на Европейския съюз, извън дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции въз основа на не по-малко от 60 избиратели, подали заявление по чл.16, ал.1 от ИК. Регламентирано е, че ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България, въз основа на териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността на избирателните секции и изискването на чл.14, ал.5 от ИК, изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 25 дни преди изборния ден. Неоснователни са твърденията на жалбоподателите за липса на обективни критерии при преценката на ЦИК за образуване на секциите във Великобритания. При постановяване на решението са съобразени разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и 5 от ИК, които са действащи законови норми и са задължителни за ЦИК и за всички лица с избирателни права. На първо място от определящо значение е императивното изискване на законодателя, формулирано в чл. 14, ал. 5 от ИК, според което общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, която не е членка на Европейския съюз, да не надвишава 35. В случая ЦИК се е съобразила с това законово ограничение и е определила 35 места във Великобритания за гласуване на изборите за народни представители, насрочени за 04.04.20121г., като правилно е приела, че откриването на повече места би било в нарушение на Изборния кодекс.
Съдът намира за обоснована преценката на Комисията по отношение на искането на жалбоподателя за откриване на изборна секция в Глазгоу, Великобритания. Това искане е подробно обсъдено от членовете на ЦИК, която в рамките на оперативното си самостоятелност се е произнесла с постановяване на обжалваното решение. В конкретния случай е съобразен и другият обективен критерий, формулиран в нормата на чл. 14, ал. 3, изречение второ от ИК, като ЦИК се е позовала на постъпилото мотивирано предложение от ръководителя на посолството на Република България в Обединеното кралство. В приложената по делото грама изрично е посочено, че провеждането на изборите на територия на Великобритания следва да се съобрази с ограничението по чл.14, ал.5 от ИК, а именно образуване на 35 избирателни секции, поради което предложението е съобразено с критериите по чл.13, ал.2 и чл.14, ал.3 от ИК, а именно групиране на подадените заявления по териториален принцип, с което да се предостави възможност за гласуване в избирателна секция на около 50 мили от мястото, в което избирателите живеят. В приложение №2 е обективирано предложение за включване на заявления, подадени за неодобрени секции, към избирателния списък на одобрените 35 секции. Предложено е подадените заявления за Глазгоу, да се включат към избирателния списък на секцията в Единбург. В случая ЦИК е възприела изцяло постъпилото предложение от дипломатическото представителство на Република България във Великобритания и е мотивирала своя акт с горепосоченото предложение, което е осъществено в пределите на нейната оперативна самостоятелност.
При обжалване съдът не следва да извършва проверка по целесъобразност и да ревизира решението на ЦИК, което е надлежно обосновано и изцяло е в съответствие с изискванията на законовите норми на чл. 14, ал. 3 и 5 от ИК“.
