DeFakto.bg DeFakto.bg
Втората инстанция не се занимава с нарушаване на човешки права при гръмката акция срещу кметиците, можели да водят дела по ЗОДОВ и в Страсбург
Строителният предприемач Александър Ваклин и за миг не е осъществил провокация към подкуп спрямо бившия кмет на „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Обратното – бил е притиснат до стената и изнуден да даде пари, за да се задвижи негов скъп строителен проект в „Младост“. Той е само и единствено жертва в тази схема, а и съвестен гражданин. И освен това не е бил напътстван в действията си от КПКОНПИ, Специализираната прокуратура, още по-малко от Иван Гешев.
Това става ясно от мотивите на Апелативния специализиран съд за четените от него присъди срещу Иванчева, Петрова и Петко Дюлгеров в гръмкото дело „Младост“.
Както е известно, на 6 юли миналата година втората инстанция ги призна за виновни за поискан и получен подкуп от предприемача Ваклин по чл. 302, т.1, 2 и 4 вр. буква а, вр. чл. 301, ал. 1 пр. 1 НК и отсъди 8 години затвор за Иванчева, 7 години за Петрова и 6 години за Дюлгеров. Апелативният спецсъд прие, че тримата – в различните им роли на извършител (Иванчева) и помагачи (Петрова и Дюлгеров), са поискали от строителния предприемач Алесандър Ваклин подкуп първо от 250 000 евро, намалили са сумата до 187 500 евро, а полученият „дар“ е бил от 70 000 евро – размерът на белязаните банкноти, употребени в гръмката акция по ареста на кметиците насред София на 17 април 2018 г. с участието на тогавашния зам.-главен прокурор Иван Гешев и активното присъствие на КПКОНПИ. Това твърдеше и прокуратурата, с добавката, че общо търсеният подкуп е бил от 500 000 евро – последното е отхвърлено от АСНС.
На първа инстанция решението на съдия Иво Хинов бе друго – той също бе признал тримата за виновни, но за поискан подкуп, а наказанията му бяха по-сурови (20, 15 и 12 г. затвор) заради различна квалицификация – подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай.
Разликите не спират дотук. Съдия Хинов написа мотивите в едномесечен срок след присъдата, апелативният специализиран съд се отчита на 9-ия месец от произнасянето й. И „бие“ Хинов по дължина на изложението – 264 страници от първата инстанция срещу 272 от втората.
Но най-вече – докато Специализираният съд прие, че в това дело извън вините на подсъдимите (определени от него) има и провокация към подкуп, осъществена от Александър Ваклин, както и нарушени човешки права и погазена презумпция за невиновност при зрелищата на 17 април 2018 г., АСНС тотално го отрича. Не е отхвърлено само оплакването за нарушените права, но не е и разгледано – Иванчева и Петрова можели да заведат отделни дела по Закона за отговорността на държавата, както и да се обърнат към Евросъда в Страсбург. Последното, впрочем, те направиха отдавна, сезирайки евромагистратите за „букета“ от нарушения при показните арести, прелелели в многочасово държане на окованата кметица пред камери и минувачи.
Съставът на АСНС бе начело с председателя на съда Георги Ушев, докладчик е бившата председателка на Специализирания съд Мариета Неделчева, третият съдия е Стоян Тонев.
След излизането на мотивите, казусът ще потегли към последната инстанция – Върховния касационен съд. До неговото произнасяне въпросът за вините остава открит. Защото презумпцията за невиновност не е отменена.
“Hиe cмe aбcoлютнo нeвинни, ĸaĸ мoжeтe дa cи миcлитe, чe мoжeм дa cмe дoвoлни oт нeщo? Hиĸoй oт нac нe мoжe дa e нeвъзмyтим ĸъм бeззaĸoниeтo в Бългapия!”, oбяви Дecиcлaвa Ивaнчeвa cлeд изчитането на присъдите на АСНС.
He пpиeмaмe пpиcъдaтa, ĸлиeнтĸaтa ни e нeвиннa – ĸaтeгopичнa бe тогава пpeд Дe фaĸтo aдвoĸaт Иpeн Caвoвa, ĸoятo зaщитaвa Билянa Πeтpoвa. “He я пpиeмaмe, зaщoтo Билянa нe e извъpшилa пpecтъплeниe, пpиcъдaтa e нeзaĸoнocъoбpaзнa, нecпpaвeдливa и нeoбeĸтивнa. Bиждaмe eднa пpaĸтиĸa, ĸoятo мнoгo мe пpитecнявa – нa мeн нe ми cтaнa яcнo ĸaĸви cпocoбнocти имa нacтoящият cъcтaв нa cъдa, зa дa cтигнe дo тeзи извoди, ĸaĸ нaпpaви изчиcлeниятa нa “иcĸaния”, “пpoмeнeния” и “пoлyчeния” пoдĸyп?! Toвa мoжe дa гo нaпpaвиш caмo ĸaтo opaĸyл!”, обобщи aдвoĸaт Caвoвa.
Билянa Πeтpoвa зaяви: “Oтнoвo нe paзбpax ĸaĸвo тoчнo cъм нaпpaвилa, ĸoгo и ĸaĸ cъм пoдпoмoгнaлa? Звyчи ми тoчнo ĸaтo … 15 г. e мнoгo, aмa 7-8 гoдини e дa cи ceднeтe нa….”
“Tpyднo мoгa дa cвъpжa цифpитe oт пpиcъдaтa c дoĸaзaтeлcтвaтa – имa eдни 70 000 eвpo c нeycтaнoвeн пpoизxoд, ĸoитo Baĸлин paзнacя нaĸъдe ли нe, тpyднo e дa ни oбяcнят зaщo ĸpeдитиpaт пoĸaзaниятa нa Baĸлин, ĸoйтo вĸлючитeлнo иcĸa дa cи пaзapyвa дeпyтaти, a и мaй лъжe aнглийcĸи пapтньopи. Цeнтpaлният дoвoд зa липcaтa нa мoтив пpи Билянa нe знaм ĸaĸ щe пpeoдoлят – пoмaгa дa ce пoлyчи пoдĸyп, oт ĸoйтo нямa дa пoлyчи нищo!”, oбяви aдвoĸaт Eмaнyил Йopдaнoв, зaщитниĸ нa Билянa Πeтpoвa.
Какво приема и не приема Апелативният специализиран съд – според мотивите му.
Сигналът на Александър Ваклин
Строителният предприемач е отишъл в ДАНС през януари 2018 г. – преди да се разиграе цялата „история с подкупа“.
Защото: „В края на месец януари 2018 г. Александър Ваклин, след като изчерпил всички законови средства срещу неоправданото бездействие на кмета Иванчева, и необяснимите към този момент за него спънки, които се създавали по реализирането на такова елементарно действие като съобщаването на Заповед на главния архитект на Столична община и по-натъшното придвижване на преписката, касаеща имота на „Ваклин груп“ ООД, се почувствал в пълна безизходица. Управляваното от него дружество вече търпяло сериозни загуби от продължителното забавяне на инвестиционния проект, като дружеството заплащало и голям банков заем, изтеглен за закупуването на недвижимия имот в „Камбаните-Младост 4“, върху който имало намерение да строи. Това от своя страна злепоставяло свидетеля пред чуждестранните му партньори. Всички тези обстоятелства… създали у него убеждението, че протакането на уведомителната процедура е умишлено и че е твърде възможно да е насочено към подканяне да предприеме инициатива за някаква престация към кмета. Всичко това го мотивирало да се обърне към органите на ДАНС“, четем в мотивите.
Отишъл в сградата, срещнал се със служителя на дирекция „Корупция“, после служител на КПКОНПИ Денев, устно му разказал патилата си и впечатленията (защото при среща със съпругата му юрист Иванчева изброявала колко печели дружеството му от проектите си в „Младост“) а Денев „останал с впечатлението“, че е възможно спрямо Ваклин да се реализира корупционна практика. Изготвена била справка, взето било решение и направена връзка със Специализираната прокуратура. Там пък присъединили случая на Ваклин към образувано досъдебно производство (по други сигнали, оттеглени).
Неизвестният мъж и „офертата“ на Специализираната прокуратура
Вече на 9 февруари 2018 г. Ваклин имал записана среща с кмета на „Младост“, която не се осъществила, приел го зам.-кметът Румен Русев. Но предприемачът е отишъл в общината оборудван с технически средства. А пред кабинета на Иванчева провел разговор с неизвестно лице (което не е могло да бъде установено, въпреки положените усилия), записан със специални разузнавателни средства, обаче неясно. Прихваната е репликата на енигматичния събеседник: „Ти не знам дали…?…на мене, аз имам оферта…?…Специализираната прокуратура за петнайсе хиляди лева …?…те да я направят..?…Мен целта ми е …?.. “ После двамата обсъдили положението, стигнали до извода, че Иванчева се чувства безнаказана и че никой нищо не може да й направи. Ваклин казал: “Имам нещо предвид, ааа…Добре, не може ли да намериме някакъв топъл контакт към…?.Ако искаш утре като са..?…“. Събеседникът отвърнал: „Ми айде, да се чуеме и ше“, Ваклин добавил: „Да. Щото аз имам нещо предвид, но ми, ми е е трудно.“, събеседникът казал: „И на мене ми е трудно…“ И т.н.
Среща на 16 март 2018 г. – „искането“ е направено, но не е записано
В мотивите обстойно е предадена възприетата от АСНС поредица от срещи, едните между Ваклин и Петко Дюлгеров (първият се е свързал с втория чрез познат, да търси път към кмета на „Младост“), другите – между Дюлгеров, Иванчева и Петрова. От февруари започва включването на специални разузнавателни средства първо спрямо Десислава Иванчева, през март поетапно СРС-тата заработват и спрямо останалите двама. Става дума за подслушване, проследяване, филмиране.
Ключовите срещи, според втората инстанция са няколко – на 16 и 19 март и на 11 и 17 април 2018 г. На първата се формирало искането за подкуп, на втората то било предадено на адресата, на третата претенцията била детайлиризирана, на четвъртата взет рушветът.
Та на 16 март вечерта Дюлгеров, Иванчева и Петрова се срещнали в пицария „Ил форно“ и разговорът бил записан със СРС. Но не целият и не „важният“.
Защото: „Иванчева говорела високо, а и хората в заведението я разпознавали, тъй като била публична личност, Дюлгеров предложил на двете да отидат до автомобила им извън пицарията, където да говорят спокойно. Озовавайки се там, той ги попитал за преписката на „Ваклин груп“ ООД, визирайки с това липсата на движение по същата, а Иванчева и Петрова в отговор поискали заплащане на парична сума. Петрова с оглед и на математическото образование, което имала, направила и точните изчисления на парите, които следвало да им даде Ваклин, за да бъде придвижена преписката на управляваното от него дружество. Двете поискали от три до пет процента от разгърнатата застроена площ (РЗП на сградата, която имало намерение дружеството на строи или 625 кв. метра). Дюлгеров им обяснил, че се получава прекомерно голям размер на парите, поради което след кратък коментар помежду си, те намалили искането на 20 евро на квадратен метър разгърната застроена площ. В течение на разговора Дюлгеров заявил на двете подсъдими, че има телефона на Александър Ваклин, когото наричал „Сашо“ и се ангажирал да говори с него и да му предаде тяхното искане, а после тримата се разделили“.
Оттук се вади сумата от 250 000 евро поискан подкуп. Версията на събитията, разбираме по-нататък от мотивите, е възприета по свидетелствата на Ваклин за казаното му от Дюлгеров и по първите показания на Дюлгеров на досъдебното производство след ареста му. Пред съда той се отрече от въпросните показания като дадени под натиск.
Отделно експертиза установи лошо качество и шум на записа и че не може да се каже със сигурност кой какви реплики произнася.
Среща на 19 март 2018 г. – „искането“ е предадено, Ваклин бил шокиран
На 19 март Дюлгеров и Ваклин се срещнали по обяд в заведение и предприемачът се шокирал от поисканата сума, даже за момент възнамерявал да си тръгне, но премислил и преценил, че трябва да се свърже с КПКОНПИ, за да съобщи, че са му поискани пари от Иванчева чрез Дюлгеров.
В друга среща, на 23 март Ваклин обсъдил с Дюлгеров предаването на сумата от 250 000 евро да става поетапно – при обявяване на заповедта за промяна на ПУП, при разрешение за строеж и разрешение за ползване, за да не бива спъвана управляваната от него фирма от при всеки стадий от реализирането на строежа. Ваклин поискал и Иванчева да поеме личен ангажимент пред него, че ще изпълни задълженията си по обявяване на заповедта на главния архитект и няма да препятства строежа на „Ваклин груп“ ООД, за да знае, че ще си търси парите от нея, ако не станат нещата.
В хода на разследването Ваклин информирал разследващите, че Дюлгеров го приканил да осигури първата вноска от подкупа – от 70 000 евро, който бил поискан от Иванчева и Петрова. Било преценено от водещите разследването банкнотите да бъдат набавени и белязани като СРС. КПКОНПИ и Специализираната прокуратура не разполагали с такава сума, Ваклин се съгласил да я осигури той. Предал я на 2 април на следовател, банкнотите били подробно описани по номинал и серийни номера, после препредадени на КПКОНПИ, а оттам на „Специализирана дирекция технически операции“ на ДАНС за белязване. Нататък няколко пъти белязаните банкноти били давани на Ваклин да ги носи и връщани обратно, „тъй като не били доуточнени от тримата подсъдими параметрите на искания от подсъдимите Иванчева и Петрова подкуп като размер или момент и начин на предаване“.
В поредна среща, на 3 април, между Иванчева, Петрова и Дюлгеров те се разбрали Ваклин да отиде на среща в общината с кмета, но на нея ще говорят само за площадки и градинки.
На същата дата Дюлгеров се вижда и с Ваклин, появяват се сюжетът и за другите негови проекти и то от устата на предприемача. А именно: „При общуването им, свид. Ваклин заявил, че неговите фирми имат инвестиционни намерения общо за строежи за 52 000 кв.м. разгърната застроена площ в район „Младост“, като пак подчертал, че размерът на искания подкуп от подс. Иванчева е страшно голям. Точните му думи бил: „Петдесе’ и две. А, а, тя много иска. Става въпрос това, което иска е страшно много…“
Среща на 11 април 2018 г. – „записи“ в „тефтерчето“ на Иванчева, но не и от срещата
На 11 април късно вечерта Дюлгеров обявил на Иванчева и Петрова идеята размерът на подкупа като цяло да се увеличи и изчислението му да обхване и нови имоти на територията на „Младост“, към които управляваните от Ваклин дружества имали инвестиционни намерения, но да се намали сумата на квадратен метър РЗИ за първите имоти на 15 евро на кв.метър РЗП, а за останалите нови имоти, да бъде по 10 евро на кв.метър РЗП.
Нататък , според мотивите, станало следното. Докато го слушала, Иванчева си записвала в шарено тефтерче 1. В-12,500х15. След това Дюлгеров взел тефтерчето, направил изчисления като изписал на втория ред „ I 12 500х15 – 187 500“, а на третия ред „ 40 000х10-400……“, за да обясни нагледно каква е идеята му и по какъв начин се увеличава сумата. След тези записвания Иванчева поставила хоризонтална черта и със собствения си почерк изписала изчисленията: „1.187 500:3 -20%“. После пак била поставена хоризонтална черта. Имало и предни записи: „1.40 000 – Анжел 2.5000 – Мл1/2. 6000- –II–„
Оттук се появява сумата от 187 500 евро – „намаленият подкуп“.
Впоследствие назначена от Специализирания съд тройна съдебно-почеркова експертиза заключава, че част от записите в тефтерчето на Иванчева са от нейната ръка, но не и фаталните „12 500 х 15-187 500 и 40 000 х 10-400…“ За тях обаче не може да каже и дали са правени от Дюлгеров. А със сигурност няма нито един запис от ръката на Петрова.
Но нова експертиза, назначена от АСНС, приписа твърдяните записи на Дюлгеров.
И още – за твърдяната среща на 11 април няма СРС, няма и съвпадение на телефонните клетки на тримата (АСНС разяснява, че телефонът на Иванчева е бил изключен), затова пък на Дюлгеров спешно се е наложило да заведе малкото си бебе на лекар. И тримата отричат изобщо да са се виждали на тази дата.
На 13 април Ваклин е бил приет в кабинета на Иванчева, където била и Петрова – това е единствената среща помежду им. По време на разговора кметът поискала „Ваклин груп“ ООД да направи дарение, като ремонтира детска площадка на територията на „Младост“, а предприемачът предоставил имейла си да му бъде изпратена декларация за дарение. Иванчева заявила пред Ваклин следното: „Добре. Начи потвърждаваме за детската площадка, потвърждаваме, че преписката ше се придвижи. И от там нашия човек, който той там си е, да, ше се чуете и ше се задействате. Разбрахме се, потвърдихме го. Да сте спокоен и така“.
Акцията на 17 април 2018 г.
Първо Ваклин и Дюлгеров се видели в заведението „Мементо“. В 11:06:37 ч. часа предприемачът „извадил светъл обект с формата на плосък пакет, който предал през масата на Дюлгеров. По този начин той предал парите 70 000 евро – две пачки, съдържащи всяка по 100 бр. банкноти от по 100 еврови банкноти и една пачка, съдържаща 100 бр. банкноти от 500 еврови банкноти. Пачките били захванати с ластик и увити в бял лист, формат А 4. Дюлгеров взел пакета с парите и го сложил в чантичката, която носел със себе си. Тези телодвижения на двамата мъже, освен чрез използването на специални разузнавателни средства, били заснети и записани и от охранителната камера на заведение „Мементо“, описва станалото АСНС.
Дюлгеров се обадил на Петрова и се уговорили да се срещнат в кафене „Марайа Фюжън“, в градинката на „Кристал“. Преди това още в тоалетната на кафене „Мементо“, отделил за себе си от предадената му от Ваклин сума 14 000 евро, представляваща уговорената с кметиците комисионна от 20 % и сложил парите в мъжката си чантичка.
Срещата му с двете жени протекла от 11,46 часа до 12:45 часа на маса отвън в заведението. За този момент има записи и снимки. Тримата си говорили за общи познати и обсъждали служители в район „Младост“, както и работата на кметиците. Преди да седнат на масата, те оставили телефоните си настрани. За това Иванчева помолила Дюлгеров да я подсети, когато си вземе телефона, да се обади на секретарката си и да й каже да пусне преписката на „Ваклин груп“ ООД.
Приключвайки срещата, тримата тръгнали към служебния автомобил на кметицата „Грейт Уол“, паркиран на ул. „Славянска“. Иванчева влязла в колата и седнала на шофьорското място. И тук, според мотивите: „Дюлгеров отворил задната дясна врата и за кратко се навел към вътрешността на автомобила. Направило му впечатление, че в купето имало множество разхвърляни вещи, сред които кашон, скици и други. След това оставил задната дясна врата на автомобила отворена и се качил отпред до шофьора, като затворил вратата си. В това време на задната седалка отляво седнала Петрова. Дюлгеров престоял по-малко от минута на предна дясна седалка в купето на автомобила. После се преместил и влязъл от задната дясна врата и се настанил на задната седалка отдясно до Биляна Петрова. Видял, че на седалката се намирал малък бял кашон, в който се виждали някакви хартии. Иванчева и Петрова попитали Дюлгеров дали им носел „нещата“. Той извадил парите от чантичката си завити в бял лист хартия формат А4, а двете се поинтересували дали е заделил своята част, на което Дюлгеров отговорил утвърдително. Остатъкът от сумата – 56 000 евро, Петко Дюлгеров подал на Биляна Петрова и тя поставила парите в кашончето, което стояло на задната седалка на автомобила. Междувременно Иванчева взела мобилния си телефон и се обадила на Маргарита Стоянова в 12:50:42 часа, разпоредила да влезе в кабинета й, да намери преписката на „Ваклин груп“ ООД и да я пусне за работа. Тримата подсъдими престояли в автомобила 3 минути и 30 секунди (съгласно запис на охранителната камера), без да напускат или отварят врати. Те останали скрити от полезрението на камерата зад отблясъците в стъклата и тавана на автомобила. След това Дюлгеров излязъл от дясна задна врата, навел се обратно към вътрешността на автомобила и останал в това положение за около 40 секунди, а после се отдръпнал от автомобила. Тогава Петрова излязла от задна дясна врата и седнала на предна дясна седалка до водача“.
В това описание се появява нов момент, различен от възприетото от Специализирания съд – парите не били оставени от Дюлгеров в кашонче, а предадени на Петрова, която вече ги поставила там. (Твърдението идва от първите разпити на Дюлгеров и АСНС изцяло го приема. А приетото после „натежава“ при определянето на присъдата на Биляна Петрова).
Дюлгеров тръгнал в посока към „Гранд Хотел София“ и бил арестуван в 13,00 часа.
Колата на кметиците продължила напред по ул. „Славянска“, на бул. „Васил Левски“ направила десен завой и се насочила към Министерство на младежта и спорта (Спортната палата). Пред сградата спряла на червен светофар, автомобилът бил засечен и обграден от полицейски коли, около 13,00 часа. Иванчева и Петрова били изведени принудително, след като отказали да загасят двигателя и да излязат, били арестувани и са им сложени белезници.
На Биляна Петрова й прилошава и белезниците са свалени. Десислава Иванчева остава окована часове наред, до вечерта, докато се извършват огледи, изземвания, броене. Натривки за „светещото“ вещество от парите са им взети 6-7 часа след спирането. А междувременно пред Спортната палата се събират медии и граждани.
„Видно от предоставения запис от БНТ на място на спирането на автомобила при извършване на процесуално-следствените действия присъствали и наблюдаващия наказателното производство прокурор Илиян Рангелов и заместник главният прокурор на Република България към онзи момент Иван Гешев“, уточняват мотивите.
На какво стъпва присъдата – на свидетелствата на Ваклин и първите обяснения на Дюлгеров
Основните си изводи по фактите АСНС гради върху показанията на Александър Ваклин. Чрез тях се установяват времето, мястото и последователността на случилото се, причината и начинът, по които той и Дюлгеров са установили контакт, съдържанието на проведените между тях разговори, действията на всеки един до задържането на 17 април. Това обявяват тримата апелативни спецсъдии в мотивите.
Твърденията на Ваклин са косвени доказателства срещу Иванчева и Петрова, той няма преки наблюдения върху действията им, препредавани са му от Дюлгеров. И това се дължи на избраната „конспиративност“ в комуникациите, обяснява АСНС.
„Показанията на свид. Ваклин, с изключение само на две заявени от него обстоятелства (че не е знаел с кое лице е водил звукозаписания разговор пред кабинета на зам. кмета – свид. Русев; и къде точно е била проведена срещата му с подс. Дюлгеров на 19.03.2018 г.), правилно са счетени за достоверни, тъй като са логични, подредени, последователни и вътрешно непротиворечиви, и кореспондират с останалата част от събрания по делото правдив доказателствен материал. Те издържат на проверката на достоверност и след изследването им паралелно със съдържанието на веществените доказателствени средства от експлоатирането на специални разузнавателни средства (СРС-та), отразяващи направените уговорки между подсъдимите лица за сумата на искания подкуп, начина му на предаване и други детайли, които са били преразказани на свид. Ваклин от подс. Дюлгеров, след контактите и разговорите му с подсъдимите Иванчева и Петрова“, пише в мотивите.
Показанията на Ваклин за поведението на Дюлгеров пък са преки доказателства, които се подкрепят от обясненията на този подсъдим от досъдебното производство, а по отношение на Иванчева и Петрова, показанията му, в частта им за отправеното от тях искане на сумата от 250 000 евро като подкуп, предадено му от Дюлгеров на 19.03.2018 г., съдържат производни доказателства.
„Действително, в записаната със специални разузнавателни средства комуникация между тримата подсъдими, при срещата им в пицарията от 16.03.2018 г., не се съдържа директно отправено корупционно изявление, но това не означава, че на тази дата не е формулирано такова, преразказано от подс. Дюлгеров на свид. Ваклин, за което последният свидетелства, и в този смисъл да се игнорират показанията му. Това е така, понеже от веществените доказателствени средства (ВДС), отразяващи подслушаното общуване на подсъдимите Иванчева, Петрова и Дюлгеров от 16.03.2018 г. в пицарията е видно, че записаният разговор, е само част от реално проведения, както основателно е забелязал и СНС. Липсват началото и краят му и не е ясно, каква част от разговора в заведението е останал незаписан„, е оценката на АСНС.
И още: „В хода на досъдебното, на първоинстанционното и на въззивното производство по делото, също така не бе констатирано наличието на каквато и да било служебна или друга зависимост между свид. Александър Ваклин и Прокуратурата на Р. България, както и КПКОНПИ и МВР, която да сочи на заинтересованост на свид. Ваклин и респ. даване на показания във вреда на подсъдимите лица„.
За енигматичния събеседник с „офертата“ на Специализираната прокуратурата апелативният съд не вярва на Ваклин – приема, че двамата са се познавали, но предприемачът крие неговата самоличност. Но „неистината“ е предоляна, с друго обяснение – записът на този разговор е неясен и не може да се установи с точност действителният смисъл на казаното.
Самото предаване на подкупа пък е доказано и пряко, и косвено, заявява втората инстанция. И сочи показанията отново на Ваклин и Дюлгеров, записите на охранителни камери, протоколите за претърсване и изземване от колата на кметиците и от чантичката на Дюлгеров, за обиск и освидетелстване на Десислава Иванчева и Биляна Петрова. В същото време в записания от СРС разговор между тримата „не става въпрос за предаване и получаване на парични средства“, отново заради „конспиративността„.
Апелативният специализиран съд оценява като абсолютно достоверни и обясненията на Петко Дюлгеров, дадени на 18 април (ден след ареста), на 25 април и на 3 юли 2018 г. В първия ден той е с назначен служебен адвокат, в следващите с избрания от него защитник Марияна Тодорова.
Обясненията от досъдебното производство пресъздават събитията „логично, автентично и си кореспондират с останалите доказателства по делото“, е оценката.
За това пък заявлението на Дюлгеров пред съда – и на първа, и на втора инстанция, с които се отказва от показанията пред разследващите като давани под натиск, не се приема.
„Обясненията на същия, изложени в съдебната фаза пред първоинстанционния съд а именно, че обясненията му от 18.04.2018 г. били депозирани под натиск на служебния защитник – адв. Илиян Павлов и служители на КПКОНПИ, изразявал се в увещания, че ако даде правилните обяснения ще бъде освободен, както и изявлението му, че потвърждаването на тези обяснения при разпитите на 25.04.2018 г. и на 03.07.2018 г., вече с участието на упълномощения му защитник – адв. Марияна Тодорова, било техническа грешка, въззивната инстанция намира за неотговарящи на истината, и ги счита за нова защитна версия, пригодена към версиите на подсъдимите Иванчева и Петрова“, пише в мотивите.
Няма запушена уста
Както и Иво Хинов, тримата от АСНС смятат, че емблематичният момент със запушването на устата на Десислава Иванчева от полицайка на 17 април 2018 г., всъщност не се е случил. И се позавават на показанията на двете поемни лица и на самата полицайка.
Според тях, докато течало претърсването на автомобила, Иванчева викала, но никой не й е запушвал устата. Двете свидетелки твърдят, че не са видели подобно нещо. А полицайката „е посочила, че на няколко пъти й било казано от разследващите да помоли подс. Иванчева да се държи прилично, защото викала, непрекъснато правела коментари и по този начин пречела на работата им, както и че имало момент, в който подс. Иванчева викала към дошлите на място журналисти, че иска да й вземат натривки от ръцете, но не е имало момент, в който някой да й е запушвал устата. Единствено направила знак на подсъдимата да говори тихо, без да е докосвала устата и носа й“.
Този факт е коментиран не в контекста на човешките права, а по повод обясненията как следи от маркиращото вещество са попаднали по устата на кметицата. Впрочем, за нея АСНС приема, че наистина не е пипала парите, но това няма значение.
Не са жертви
За извършваните дарения от строителни фирми за облагородяване на квартала оценката е, че са правени не доброволно, а под натиск на кмета и това е порочно (дали е общественополезно, не се коментира). „Принципно благородната кауза за зелен, непрезастроен и облагороден район, е била реализирана с неправомерни политики, следвани от кмета Иванчева по бавене на строителните дейности, чрез задържане на преписките по строителните процедури и принуждаване по този начин на заинтересованите от развитието на същите процедури лица да търсят контакти с нея, както и да реализират непредвидени от тях нови инвестиции, под формата на „дарения” (изразяващи се в ремонт на детски и спортни площадки, ремонт на огради на училища, саниране на училища и детски градини и пр.). Даренията били обвързани от подс. Иванчева с изпълнение на служебните й задължения“, се заявява в мотивите.
Отхвърлят се обясненията на Биляна Петрова, че още в първите минути след арестуването й върху нея е упражняван натиск да оклевети Иванчева срещу предложения за облаги, но и заплахи като: „…ако искаш да видиш детето си, ще говориш каквото ти кажем…“ и „….ти вече си труп, нали знаеш…“ .
Това е израз на защитната теза кметиците да бъдат представени като жертви и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. „Тези обяснения не са и житейски логични, като се вземе предвид, че арестът е бил на публично място, пред очите на неограничен брой хора“, отсичат от АСНС.
Най-вече: „Липсват каквито и да било доказателства настоящият казус да има политически генезис, какъвто двете подсъдими се опитват да му придадат. Напротив събраните по делото доказателства еднопосочно, безпротиворечиво и логично сочат на реализирано престъпно поведение на подсъдимите лица, насочено към искане на безпрецедентно голям по размер подкуп в българската правна история, на участие в договорки, довели до намаляването му, и в крайна сметка до получаване на първата част от окончателно договореното. По тези съображения, въззивната инстанция се съгласява с мнението на СНС за отсъствие на политически елемент в делото, като на свой ред счита, че опитът да се представи настоящото наказателно производство като политическо преследване, обслужва единствено интересите на подсъдимите по избягване на отговорност, чрез изместване на акцента от личните им действия.“
Вините и квалификациите
Наказанията на тримата са известни – те са по чл. 302 НК. Интересно е обяснението за разминаването в квалификациите между първата и втората инстанция, довело и до отмяна на присъдата на Хинов, както и за това може ли едновременно да е осъществено „искане“ и „приемане“ на дар, щом в Наказателния кодекс те са разделени със съюза „или“ („длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва„, пише в основния текст). Както и за отхвърлената част от обвинението – че всъщност исканият подкуп бил от 500 000 евро.
АСНС заявява: „При форма на изпълнителното деяние „поискал дар”, подкупът се счита за престъпление на просто извършване и се явява довършено с обективиране на корупционното искане, което следва да е достигнало до лицето, към което е било насочено. Поисканият в периода 16-19.03.2018 г. дар е бил в размер на 250 000 евро, с левова равностойност 977 915 (деветстотин седемдесет и седем хиляди деветстотин и петнадесет лева) лева, като този размер е бил определен от подсъдимите Иванчева и Петрова въз основа на разгърнатата застроена площ на строежа, планиран за изграждане от свид. Ваклин, чрез управляваното от него търговско дружество „Ваклин груп“ ООД. По делото е безспорно установено още, че в периода 11-13.04.2018 г. размерът на корупционното искане е бил намален от подсъдимите Иванчева и Петрова, при проведен от тях разговор с подс. Дюлгеров, на сумата от 187 500 евро, с левова равностойност 366 718,13 (триста шестдесет и шест хиляди седемстотин и осемнадесет лева и тринадесет стотинки) лева. Корекцията в корупционната претенция, се е базирала на изчисления за 15 евро на квадратен метър, при 12 500 кв.м. разгърната застроена площ на имота на „Ваклин груп“ ООД. Така взетото решение обаче, не променя и не заличава факта на първоначално поисканата сума, като следва да се има предвид, че двете искания са съставлявали елементи от едно и също корупционно отношение, а не две отделни независими едно от друго деяния. В конкретния случай, редуцирането на сумата е било в резултат на уговорка за бъдещо разширяване на корупционното отношение.
За разлика от първоинстанционния съд, намира, че по безспорен начин по делото се установява, че подс. Иванчева е реализирала на 17.04.2018 г. и формата на изпълнително деяние „приела дар, който не й се следва“, чрез получаване на първия транш от 70 000 евро от уговорения подкуп, като била подпомогната от подсъдимите Петрова и Дюлгеров да стори това.
На следващо място, с поведението си подс. Иванчева е изпълнила и квалифициращия признак по чл.302, т.2 от НК – за извършване на подкупа чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.
Чрез упоритото си бездействие и коментарите пред подс. Дюлгеров, че положението на свид. Ваклин било „много тежко”, подс. Иванчева указала интензивен натиск върху свид. Ваклин, злоупотребявайки със служебното си положение, защото единствено в нейните правомощия е било извършването на действието, което свид. Ваклин е желаел, а и е било законово дължимо при водената от името на „Ваклин груп” ООД процедура. Още повече, че документите по преписката на търговското дружество били изрядни. По този начин, подс. Иванчева е принудила същия да даде искания му подкуп…
Освен това по делото е установено, че при извършеното от подсъдимата деяние е налице и друг квалифициращ признак, а именно „големи размери”. С Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. на ВКС е определен критерият, по който се преценяват големите размери, а именно с надхвърляне стойността на 70 минимални работни заплати за страната за инкриминирания период. Видно от ПМС № 316 от 20.12.2017 г. размерът на минималната работна заплата за страната е била 510 лв., т.е. седемдесет МРЗ са възлизали на 35 700 лева. Първоначално поиската сума на подкупа от 250 000 евро е с левова равностойност 488 957,50 лева, която надвишава не само 70, но и 958 минимални работни заплати към април месец 2018 г. Намаленият размер на подкупа в периода от 11 до 13.04.2018 г. от 187 500 евро е с левова равностойност от 366 718,13 лева, която също превишава значително критерия за големи размери. Полученият на 17.04.2018 г. подкуп 70 000 евро или 138 908,13 лева, отново превишава същия критерий, като се равнява на над 272 минимални работни заплати. Видно е, че се касае все за суми, надхвърлящи дори прага за „особено големи размери”, но въззивната инстанция не счита, че подсъдимите следва да отговарят за такова квалифициращо обстоятелство, поради отсъствието на обвързаната с него юридическа предпоставка за „особено тежък случай”.
Въззивният съд приема, че е налице изключително висока степен на обществена опасност на деянието, но такава не е налице за подсъдимите лица. Обстоятелство, което се съотнася към особената тежест на деянието са засегнатите обществени отношения с извършеното престъпление от подсъдимите, свързани със законосъобразното функциониране на местното самоуправление и местната администрация, както и степента на тяхното накърняване…. С цялостното си поведение подсъдимите Иванчева, Петрова и Дюлгеров разколебават доверието на гражданите в компетентността и добросъвестността на местните органи на самоуправление. Незаконосъобразното поведение на подсъдимите и натрупалата се обществена нетърпимост към подобен род корупционни прояви, както и трайно наложилото се усещане у гражданите за липса на адекватна наказуемост на такъв вид деяния, води до усещане за липса на справедливост в обществото. … Наред с това обаче, при отчитане обществената опасност на дейците, следва да бъде взето под внимание чистото им съдебно минало, притежаваният висок образователен ценз и трудова ангажираност, преди да бъдат задържани. Тази съпоставка, не води до извод, че подсъдимите се открояват с изключителна обществена опасност на тяхната личност.
В хода на производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд, не бяха събрани категорични доказателства за това, в периода от 11.04.2018 г. – 13.04.2018 г., действията по служба на подс. Иванчева, които е поела ангажимент да извърши, срещу получаване на искания дар, да са били свързани с последващи административни процедури. Независимо, че е била поставяна темата за бъдещо, евентуално разширяване на корупционото отношение, с възможност бъдещите плащания да са насочени към друго по вид служебно поведение, самата Иванчева, не е била наясно, дори в основни линии, какво е следвало да бъде то.
По отношение на посочения в обвинителния акт ангажимент за изпълнение на задължения, произтичащи от разрешаване ползването на строежа, по делото отсъстват доказателства, тя въобще да е поемала такъв ангажимент.
По делото не е доказано Иванчева да е поискала подкуп в размер над 250 000 евро до сумата от 500 000 евро.
Въззивният съд намира приетото от първоинстанционния, че бил налице доброволен отказ за част от исканата сума на подкупа от 250 000 евро на 187 500 евро от подс. Иванчева, за противоречащо на материалния закон, тъй като доброволен отказ е възможен само при опит към извършване на престъпление по чл.18, ал.3 от НК, а в случая става въпрос за довършено престъпление. Неправилно СНС автоматично е предоставил на подсъдимите благоприятни последици от намаляване на корупционното искане, като е придал решаващо значение на факта, че същото е било редуцирано и така е счел, че те не следва да носят наказателна отговорност за сумата над 187 500 евро, като това намаляване е превратно тълкувано.
Въззивният съд намира за неправилен и изводът на СНС, че двете форми на изпълнително деяние по чл.301, ал.1 от НК „поиска” и „приеме” неследващ се дар, не можели да съществуват кумулативно, довел до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите за приемане на подкуп (сумата от 70 000 евро) в съучастие – Иванчева като извършител, а Петрова и Дюлгеров като помагачи. Използваният от законодателя в разпоредбата на чл.301, ал.1 от НК разграничителен съюз „или”, не е отрицание за едновременното им съществуване, както е намерил СНС. Когато деецът е реализирал две и повече различни по съдържание форми на изпълнително деяние, спрямо един престъпен предмет, той следва да носи наказателна отговорност за всяка от тях“.
Няма провокация към подкуп
Изцяло е отхвърлено приетото от съдия Иво Хинов наличие на провокация към подкуп от страна на предприемача Ваклин за увеличаване на претенцията до 500 000 евро. Това заключение не отговаря на доказателствата и противоречи на закона, категорични са тримата от АСНС.
Защото:
„Въззивната инстанция намира на първо място, че свид. Ваклин не е бил активната страна за включването на допълнителни имоти към корупционната сделка. Видно от записаната среща на 03.04.2018 г. между свид. Ваклин и подс. Дюлгеров, предприемачът е споделил за свои бъдещи инвестиционни проекти на територията на район „Младост“ и е изразил възмущението си за размера на търсения подкуп от подс. Иванчева. Предложението за включването им е на Дюлгеров.
Въззивният съдебен състав намира, че в нито един етап от развитие на казуса, предмет на разглеждане в настоящото производство, не е налице провокация към подкуп по смисъла на чл.307 от НК, нито от страна на свид. Ваклин към подс. Дюлгеров, нито от страна на подс. Дюлгеров към подсъдимите Иванчева и Петрова, респ. от страна на прокурори или следователи от СП, служители на КП КОНПИ, ДАНС или полицията към подсъдимите лица по делото.
Провокацията специално към подкуп, представлява преднамерено създаване на обстановка или условия, предизвикващи предлагане, даване или получаване на подкуп, с цел изобличаване на определено лице. Съгласно ППВС № 8/30.11.1981 г. по н.д. № 10/81 г. на Пленума на ВС: „За състава на престъплението по чл.307 НК е необходимо преднамерено склоняване, убеждаване и мотивиране на провокирания да приеме или даде дар, за да бъде изобличен след това в извършване на престъпление. Няма провокация, когато длъжностното лице предварително е поискало подкупа.
От нито едно събрано по делото доказателство не може да се направи извод, че свид. Ваклин е упражнил натиск или настоятелност с цел склоняване на подс. Дюлгеров да предложи на подсъдимите Иванчева и Петрова подкуп или свид. Ваклин да е обещал да даде подкуп. Освен това, свид. Ваклин не е създал умишлено ситуация, при която подс. Иванчева да поиска и приеме подкуп. Липсват доказателства по делото същият да е извършил такива действия, които да могат да се приемат като проявена от него активност да склони и да убеди подс. Дюлгеров да подпомогне подс. Иванчева да поиска подкуп и после да го приеме. Действително подс. Дюлгеров е влязъл в контакт с подс. Иванчева по молба на свид. Ваклин, за да получи информация за преписката на управляваното от свид. Ваклин търговско дружество „Ваклин груп“ ООД, но това не е провокация към никакво престъпление.
Не може да се приеме и наличието на провокация към подкуп от страна от подс. Дюлгеров към подс. Иванчева, подпомогната от подс. Петрова. От доказателствата по делото е видно, че подс. Дюлгеров не е създал преднамерено условия за искане и получаване на подкуп. Подс. Иванчева със своето бездействие по обявяване на заповедта на главния архитект на СО сама е създала умишлено условия да поиска дар, който не й се следва от управителя на засегнатото дружество от нейното бездействие „Ваклин груп“ ООД.
Съдът намира, че по делото липсват доказателства, които да сочат, че действията на свид. Ваклин са били диктувани от служители на КПКОНПИ, ДАНС, МВР или прокурори при СП. Ваклин сам е вземал решение – кога да проведе срещи с подсъдимия Дюлгеров и подсъдимите Иванчева и Петрова, както и какви разговори да води с лицата и по какъв начин да се държи с тях.
Следва да бъде отбелязано, че липсват доказателства, който и да било от служителите на КПКОНПИ, ДАНС, полиция или следствен отдел при СП, както и прокурори от СП, да са имали въобще контакт с подсъдимите по време на развитие на корупционното правоотношение, още повече пък да са реализирали активни действия по склоняване на подс. Иванчева, с помощта на подс. Петрова и Дюлгеров, да поиска сумата от 250 000 евро, после да я редуцира и след това да получи сумата от 70 000 евро или да е реализирана така наречената полицейска провокация към извършване на престъпление, дефинирана съгласно практиката на ЕСПЧ.
Самото започване на активното практическото използване на СРС спрямо подсъдимите, едва след заявяване на корупционното искане към свид. Ваклин, независимо, че разрешение за експлоатацията им за подс. Иванчева е дадено по-рано, е отново показателно, че държавните служби са изпълнявали ролята на пасивен наблюдател на престъпното правоотношение, а не са създавали предпоставки и условия (било самостоятелно, било съвместно с частното лице), подкупът да бъде поискан“.
Твърдението на защитник за връзка между свид. Ваклин и Главния прокурор, са изцяло недоказани и голословни. По делото не се установи наличието на каквато и да било зависимост между свид. Александър Ваклин и представителите на държавните органи, взели участие в разследването на дейността на подсъдимите“.
За нарушените права и презумпцията за невиновност
Пред АСНС са повдигнати оплаквания за нарушаване на човешките права при гръмката акция. Отговорът е: “ Настоящият съдебен състав намира, че така повдигнатият въпрос подлежи на обсъждане в друго производство (гражданско такова) и не рефлектира върху валидността на извършените процесуално-следствени действия по делото и събраните доказателства. А при изчерпване на националните правни средства за защита може да се търси обезвреда пред ЕСПЧ„.
Отхвърлят се и възраженията за нарушената презумпция за невиновност, след като Гешев и ангажираните в наказателното производство публични лица и политически фигури, както и Александър Ваклин, са представяли месеци наред по всички възможни медии и по всички възможни начини, Иванчева и Петровна като виновни.
По този въпрос АСНС заявява: „Директива (ЕС)343/2016 г. касае укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Безспорно презумпцията за невиновност е основополагащ принцип не само в българското национално право, но и в европейското такова. Без значение е за съда, по какъв начин е бил представен определен подсъдим в публичното пространство, а последното не се контролира от съда, нито същият може да се намесва в свободата на словото, да контролира или да държи сметка за публично оповестяване на факти, за субективни лични оценки или израз на медийни нагласи. Съдът правораздава единствено въз основа на закона и събраните по делото доказателства. Нито първата, нито въззивната инстанция са се отклонили от спазването на този принцип, поради което заявеното нарушение не е допуснато.“
Няма и пристрастен съдебен заседател
Въпросът е за съдебната заседателка в СНС Мария Праматарова-Щурова, за която пред апелативния съд вече бе установено, че е участник в ред избирателни комисии от квотата на управляващата ГЕРБ. Проблемът бе повдигнат от Биляна Петрова и нейната защита.
Да, ама не. Апелативният специализиран съд приема справката от ЦИ, че Праматарова-Щурова е била член РИК 23 – София (в този избирателен район е и „Младост“) за изборите за членове на Европейския парламент , произведени на 29.05.2019 г. за народни представители, произведени на 26.03.2017 г., за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и национален референдум, произведени на 06.11.2016 г., за изборите за народни представители, произведени на 05.10.2014 г. Същата е била назначена за член на РИК 23-София и за изборите за членове на Европейския парламент от Република България, произведени на 25.05.2014 г. и за изборите на народни представители, произведени на 12.05.2013 г., без да се сочи от коя парламентарна група. Само че Мария Праматарова – Щуркова не е член на ПП ГЕРБ, поради което не участва в ръководството на партията по смисъла на чл.67, ал.3, т.3 от ЗСВ.
„От горното следва, че г-жа Мария Праматарова – Щуркова е отговаряла на изискванията за съдебен заседател, визирани в чл.67 от ЗСВ, поради което същата, след преценка на комисията, определена от председателя на АСНС по чл.68д от ЗСВ, е била избрана за съдебен заседател в СНС. Няма никакви обективни данни посоченият съдебен заседател да е бил предубеден или заинтересован от изхода на делото, нито да е участвал при разглеждането и решаването на делото, ръководен от обществени, политически, социални или други пристрастия. Съдебните заседатели, както и всички пълнолетни български граждани, могат да участват в избирателни комисии, а също и във всякакви форми на наблюдение на избирателния процес, като от това обстоятелство не произтичат предпоставки за отвеждането им. Предвид изложеното, АСНС намира, че делото е разгледано от първоинстанционния съд в законен състав по смисъла на чл.28, ал.1, т.2 от НПК от един съдия от състава на СНС и двама съдебни заседатели от списъка на съдебните заседатели за СНС, за които не са налице съмнения в тяхната безпристрастност, основаващи се на политическа принадлежност или други, изброени в чл.29, ал.1 и ал.2 от НПК“, пише в мотивите.
