Последни новини
Home / Актуално / “Руски шпиони” вече осъдиха прокуратурата

“Руски шпиони” вече осъдиха прокуратурата

Defakto.bg

След вчерашните съобщения и презентации за разбита за първи път в новата ни история група от действащи военни и висши държавни служители за шпионаж в полза на Русия, днес главният прокурор Иван Гешев даде няколко интервюта. Пред БНТ той сравни станалото с разкриването на “Петорката от Кеймбридж” (христоматийните някогашни студенти в Тринити колидж Ким Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклейн, Джон Кеърнкрос, десетилетия работили за Русия във Великобритания) и увери, че ще се противодейства на всички чужди шпиони у нас, без значение дали руски или от други държави. Заяви също: “Никой не обича предателите. Като започнем от Юда за 30 сребърника, тази сюжетна линия присъства навсякъде”.

Пред Нова главният прокурор каза, че не изключва никоя защитна теза, включително за “реквизит” (такива се оказаха фалшивите долари и евро от гръмка скорошна акция, при която арестуваните от прокуратурата двама души бяха освободени от съда срещу “подписка”). Пред бТВ Гешев прикани да се помисли за актуализация на Глава първа от НК за престъпленията срещу републиката. Защото “в България можеш да направиш партия с чуждо финансиране, да защитаваш чужд национален интерес, за това да ти плащат чужди организации и държави. И това да е законно и да няма никаква наказателна отговорност”. Изтъкна и че “шпионаж” като сегашния се разследва трудно заради отслабеното военно правосъдие.

Дали е разбита “шпионска група”, какво е престъплението, има ли го или не ще стане ясно едва от решенията на съда – когато и ако се стигне дотам.

Но е добре да се помнят някои факти от най-новата ни и недалечна история.

Най-шумният (досега) “шпионски” скандал у нас гръмна през март 2001 г. и стана повод за първото обявяване на руски дипломати за “персона нон грата” – България напуснаха тогавашният военен аташе и още двама служители на посолството.

Осем години по-късно – през 2009 г., “шпионите” Яни Янев и Лиляна Гешева (на снимката горе) бяха изцяло и окончателно оправдани от Върховния касационен съд.

А после осъдиха прокуратурата по Закона за отговорността на държавата заради годините репресия и овалване на доброто им име в калта. Така на 8 март 2013 г. Софийският градски съд постановява ПРБ да заплати на Лиляна Гешева 50 000 лева за неимуществени вреди ведно с лихвите към тях.

Това решение не е обжалвано.

“Шпионинът” Яни Янев в съда

Паралелите са много и говорящи – покойният вече Янев бе бивш шеф на аналитичния отдел в служба “Военна информация” на МО, Гешева – действащ началник на секретното деловодство там. Спрямо тях бяха задействани специални разузнавателни средства, обвиняваха ги, че са разгласили информация, представляваща държавна тайна, което може да застраши националната сигурност по чл. 357 НК (но и шпионажът по чл. 104 НК  е издаване или събиране на държавна тайна, със специална цел- издаването й на чужда държава или организация).

Янев бе арестуван край сградата на руското посолство с чанта с “тайни”. И се разпространяваха кадри как Лиляна Гешева му предава “секретни” материали.

Имаше и срамни сцени с падналите панталони на възрастния мъж в Съдебната палата, на дело за мярката му за неотклонение. Както и откази “задържането под стража” да бъде смекчено въпреки спешното му закарване в болница за операция.

Имаше и много публична пушилка за “сериозния удар”. Бяхме и похвалени от САЩ.

В крайна сметка се оказа, че “заснетото” предаване между Янев и Гешева е на брой на в. “24 часа”. А разменените “секрети” помежду им – извадки от бюлетина на “Военна информация” за проведени военни учения в съседни страни, за резултатите от парламентарни избори в Сърбия и Румъния и др. под. – все с публични източници.

В окончателната присъда върховните съдии Гроздан Илиев, Лиляна Методиева и Биляна Чочева написаха:

“Основният въпрос по делото е разгласена ли е информация, представляваща държавна тайна. Държавната тайна са сведения и документи, основаващи се на непубликувани данни, чието разгласяване може да застраши националната сигурност.”
Яни Янев и Лиляна Гешева са обвинени в разгласяване на сведения за военното състояние на няколко балкански държави, съдържащи се в разузнавателна сводка на служба Военна информация на МО. Твърди се, че те са и непубликувани данни, но такива изобщо не се сочат, та да се направи преценка дали разгласяването им застрашава националната сигурност.   А, след като защитата представя материали за това как част от сведенията са от публични явни източници (това положение е определено от ВКС като “парадоксално”),  въззивният съд сам разширява обвинението, като сочи, че друга част са материалите били от прихванати от електронното разузнаване съобщения и шифрограми от задграничната агентура.  Стига се до “голо предположение” (сочи  ВКС), че и такива сведения са присъствали, плюс заключение на назначена от Военноапелативния съд еспертиза, че има държавна тайна.  Няма отразяване кои са непубликуваните данни или закрити източници. А държавната тайна е легално понятие, за неговото изясняване не е нужна експертна помощ, а юридически издържан анализ и обосновка, категорични са върховните съдии.
Накрая тримата от ВКС обявяват:
Всъщност селективният и хаотичен подход на двете инстанции, разглеждали едни и същи доказателства, но достигнали до диаметрално противоположни правни изводи, достатъчно добре се обяснява с неопределения предмет на доказване  – отсъствието на изтъкнати в обвинителния акт фактически обстоятелства, които да определят разгласената информация като държавна тайна.  В нея няма дори индиции за това кои конкретни сведения в сводката, касаещи военното състояние на други държави, се основават на непубликувани данни. Източниците на такива данни могат да са различни, включително агентурни, но същественото е не само това, а характерът на данните, защото и агентурните или други неявни източници могат да предават информация с известен публичен характер или да се основават на вече известна, макар и на друго място, информация. Именно характерът на данните като непубликувани и изхождащи от конкретен неявен източник е онзи елемент, който има решаващо значение за преценката дали разгласяването им може да застраши националната сигурност“.

За да се стигне дотук обаче има многократни завъртания на казуса във военните съдилища, три връщания, няколко отмени, пет присъди преди окончателната (ту виновни, ту невинни).

Равносметката на станалото, спрямо конкретните човешки съдби, е в исковата молба на Лиляна Гешева до СГС по делото срещу прокуратурата.

За периода от 06.03.2001 г. до 25.06.2009 г. беше налице обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, по което в последствие бях оправдана.

В резултат на неоснователното ми обвиняване, при това за извършване на тежко умишлено престъпление бяха накърнени името и авторитетът ми в обществото за продължителен период от време – повече от 8 години.

В рамките на производството бях задържана под стража за близо 9 месеца и под домашен арест за над 7 месеца.

Ограничено беше правото ми на свободно придвижване и с налагане на забрана за напускане пределите на Република България за продължителен период от време –повече от 9 години, въпреки влязлата в сила оправдателна присъда.

С използването на специални разузнавателни средства спрямо мен сериозно беше накърнено правото ми на личен живот.

Случващото се ми се отрази емоционално – бях под постоянен стрес, изнервена и притеснена.

Особено силно ме огорчаваха твърденията, че съм шпионирала за чужда държава и съм навредила на страната си.

Бях принудена да обяснявам непрекъснато, че не съм извършвала престъпление.

Обвинението срещу мен беше широко тиражирано в пресата и стана достояние на цялата общественост.

Мнозина мои близки и познати бяха разколебани в доброто си отношение към мен.

Наличието на наказателно обвинение срещу мен за престъпление, извършено в професионалното ми качество, повлия и затрудни работата ми и професионалната ми реализация, като включително доведе до уволнението ми на 08.03.2001 г.

Стресът около обвинението, задържането под стража и домашния арест се отразиха и на здравето ми “.

Сметката бе платена не от “виновните”, а от данъкоплатците, както си му е редът в България.

About De Fakto

Проверете също

Бизнесмен разкрива: Момиче на повикване е “Мата Хари”. И още за чекмеджето, кюлчетата и рекет от ГЕРБ

Един от най-крупните земеделци у нас Светослав Илчовски  разказва за  чудовищен натиск от хора в …

Ромският активист, който съдеше Гешев, осъди ПИК за клевета

Ромският активист Христо Николов, който съдеше главния прокурор Иван Гешев за дискриминация, а после и …

Един коментар

  1. Вложител в ктб

    както обикновено Гешев е неподготвен. чужди държави финансират много партии у нас, това не е деяние по гл. първа, иначе да арестува финансираните от конрад аденауер, както и апартаментаджията, местан и др креатури на чужди държави. юда не е предал партия или колониална сила, както арестуваните от него. нато НЕ е национална кауза, не сте ни питали, да не стане като предния път? помните ли боги филов и принц кики?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.