Новата правна фигура на разследващия прокурор с правомощия да разследва главния, е противоконституционна. Това казва проф. Пенчо Пенев в становището си до Конституциония съд по дело №4, образувано по искане на президента Радев. След като наложи вето, което бе отхвърлено от мнозинството в НС, държавният глава поиска КС да обяви за противоконституционни разпоредбите за наддглавния прокурор по разследването на Главния.
Професорът посочва, че конструкцията на новата фигура противоречи на тълкувания на Конституционния съд, според които „не извънреден, а редови прокурор“ трябва да разследва при необходимост Главния прокурор.
„Прокурор, който не може да функционира като нормален редови прокурор, но може да обвинява Главния прокурор е нещо напълно алогично (този, който може по-голямото би трябвало да може по-малкото) и затова представлява юридически абсурд„, казва професор Пенев. Неслучайно никъде в света няма такава екзотика, заява той и определя създадената фигура, като „изкуствено създаден контрольор и екзекутор с едно само правомощие, упражнявано само спрямо едно или няколко лица“.
Той отбелязва още: „Функцията на това лице да разследва и обвинява е процесуално ампутирана, то не може да има свой самостоятелен следствен апарат“.
Професорът предупреждава, че има опасност да се създаде ленива или обратното свръхактивна съдебна бюрокрация, която за времето на упражняване на правомощията си да не прави нищо или обратното с преувеличени, непропорционални действия периодично да внася смут в системата“.
Професор Пенев, бивш конституционен съдия, известен с кратките си и концентрирани правни становища, е категоричен, че законодателното решение за контрол над главния прокурор не улеснява поставената цел.
П РА В Н О М Н Е Н И Е
От проф. д-р Пенчо Пенев по конституционно дело №4/2021
Уважаеми конституционни съдии,
Поканен съм да дам правно мнение по кд 4/2021 във връзка с искането на Президена на Република България за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Наказателно процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.
Ще бъда пределно кратък. Новата уредба относно създаването на фигурата на прокурор разследващ Главния прокурор или негов заместник е противоконституционна защото:
- Такава правна фигура е конституционно нетърпима, тьй като не се вмества в конституционната рамка очертана в чл.126 и чл.127 от Конституцията, където са посочени иманентните правомощия на прокурора като орган на съдебната власт. Предлаганата фигура няма да е прокурор с присъщите в чл.127 правомощия, а изкуствено създаден контрольор и екзекутор с едно само правомощие, упражнявано само спрямо едно или няколко лица. Всяко излизане извън това правомощие ще е недопустимо, защото ще го прави зависимо от Главния прокурор, а целта на законодателната промяна е да няма такава зависимост. Това няма да е прокурор, а друга фигура, неопределена конституционно. Нямат удовлетворителен отговор въпросите: как и от кого ще се атестира това лице или няма да подлежи на атестация, какви ще са правилата за повишаване в ранг или те няма да важат за него, на какви основания ще може да му се търси дисциплинарна отговорност или и това ще е невъзможно. Изобщо липсва каквато и да било конституционна опора за създаване на такава фигура. Прокурор, който не може да функционира като нормален редови прокурор, но може да обвинява Главния прокурор е нещо напълно алогично (този, който може по-голямото би трябвало да може по-малкото) и затова представлява юридически абсурд. Неслучайно никъде в света няма такава екзотика.
- Функцията на това лице да разследва и обвинява е процесуално ампутирана —то не може да има свой самостоятелен следствен апарат.
З. Конструкцията противоречи на тълкувания на Конституционния съд относно статуса на органите на съдебната власт, включително правомощията им по повод обвинения срещу Главния прокурор, което издава неприятния факт, че законодателят не е наясно с правната сила на тьлкувателните актове на Конституционния съд – нормативното и казуалното тълкуване, което той прави в свойте решения. Конституционният съд прие, че е в съответствие с конституционната уредба е правомощието не извънреден, а редови прокурор да разследва при необходимост Главния прокурор. Оттук нататък можеше да последват законодателни промени, но не такива, които предлага законодателя сега, за да се улесни практически такава възможност.
- Накрая, извън съображенията за конституционосъобразност ще посоча и едно за целесъобразност, свързано с оптималното функциониране на правовата държава, в частност осъществяване на обвинителната функция в рамките на съдебната власт. Има опастност да се създаде ленива, или обратното, свръхактивна съдебна бюрокрация, която за времето на упражняване на правомощията си да не прави нищо или обратното, с преувеличени непропорционални действия периодично да внася смут в системата. Това поражда дълбоко съмнение в полезността на предлаганото разрешение. Законодателят залага на една фигура много спорна конституционна гледна точка и съмнително ефективна от гледна точка на поставената цел.
С уважение:
Проф. д-р Пенчо Пенев 18.03.2021