„Руски шпиони“ вече осъдиха прокуратурата

След вчерашните съобщения и презентации за разбита за първи път в новата ни история група от действащи военни и висши държавни служители за шпионаж в полза на Русия, днес главният прокурор Иван Гешев даде няколко интервюта. Пред БНТ той сравни станалото с разкриването на „Петорката от Кеймбридж“ (христоматийните някогашни студенти в Тринити колидж Ким Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклейн, Джон Кеърнкрос, десетилетия работили за Русия във Великобритания) и увери, че ще се противодейства на всички чужди шпиони у нас, без значение дали руски или от други държави. Заяви също: „Никой не обича предателите. Като започнем от Юда за 30 сребърника, тази сюжетна линия присъства навсякъде“.

Пред Нова главният прокурор каза, че не изключва никоя защитна теза, включително за „реквизит“ (такива се оказаха фалшивите долари и евро от гръмка скорошна акция, при която арестуваните от прокуратурата двама души бяха освободени от съда срещу „подписка“). Пред бТВ Гешев прикани да се помисли за актуализация на Глава първа от НК за престъпленията срещу републиката. Защото „в България можеш да направиш партия с чуждо финансиране, да защитаваш чужд национален интерес, за това да ти плащат чужди организации и държави. И това да е законно и да няма никаква наказателна отговорност“. Изтъкна и че „шпионаж“ като сегашния се разследва трудно заради отслабеното военно правосъдие.

Дали е разбита „шпионска група“, какво е престъплението, има ли го или не ще стане ясно едва от решенията на съда – когато и ако се стигне дотам.

Но е добре да се помнят някои факти от най-новата ни и недалечна история.

Осем години по-късно – през 2009 г., „шпионите“ Яни Янев и Лиляна Гешева (на снимката горе) бяха изцяло и окончателно оправдани от Върховния касационен съд.

А после осъдиха прокуратурата по Закона за отговорността на държавата заради годините репресия и овалване на доброто им име в калта. Така на 8 март 2013 г. Софийският градски съд постановява ПРБ да заплати на Лиляна Гешева 50 000 лева за неимуществени вреди ведно с лихвите към тях.

Това решение не е обжалвано.

Паралелите са много и говорящи – покойният вече Янев бе бивш шеф на аналитичния отдел в служба „Военна информация“ на МО, Гешева – действащ началник на секретното деловодство там. Спрямо тях бяха задействани специални разузнавателни средства, обвиняваха ги, че са разгласили информация, представляваща държавна тайна, което може да застраши националната сигурност по чл. 357 НК (но и шпионажът по чл. 104 НК  е издаване или събиране на държавна тайна, със специална цел- издаването й на чужда държава или организация).

Янев бе арестуван край сградата на руското посолство с чанта с „тайни“. И се разпространяваха кадри как Лиляна Гешева му предава „секретни“ материали.

Имаше и срамни сцени с падналите панталони на възрастния мъж в Съдебната палата, на дело за мярката му за неотклонение. Както и откази „задържането под стража“ да бъде смекчено въпреки спешното му закарване в болница за операция.

Имаше и много публична пушилка за „сериозния удар“. Бяхме и похвалени от САЩ.

В крайна сметка се оказа, че „заснетото“ предаване между Янев и Гешева е на брой на в. „24 часа“. А разменените „секрети“ помежду им – извадки от бюлетина на „Военна информация“ за проведени военни учения в съседни страни, за резултатите от парламентарни избори в Сърбия и Румъния и др. под. – все с публични източници.

В окончателната присъда върховните съдии Гроздан Илиев, Лиляна Методиева и Биляна Чочева написаха:

За да се стигне дотук обаче има многократни завъртания на казуса във военните съдилища, три връщания, няколко отмени, пет присъди преди окончателната (ту виновни, ту невинни).

Равносметката на станалото, спрямо конкретните човешки съдби, е в исковата молба на Лиляна Гешева до СГС по делото срещу прокуратурата.