DeFakto.bg DeFakto.bg
Петър Обретенов
Състав на Върховния административен съд /ВАС/ потвърди решението на ЦИК и остави без последствие жалбите на български граждани в САЩ, които искаха откриване на избирателни секции в още шест щата.
Съображенията са, че искането нарушава чл.14, ал.3 и ал.5 от Изборния кодекс /ИК/, тъй като тези секции надвишават бройката от 35 секции, които могат да се образуват в държави извън ЕС, определени от дипломатическото представителство в тази държава.
ВАС намира, че нормата на чл.14, ал.5 ИК не е противоконституционна, тъй като „С определение № 1 от 31.01.2017г Конституционният съд е прекратил производството по КД № 14/ 2016г.”, с което е бил сезиран за обявяване на противоконституционност на чл.14, ал.3 и 5 от ИК, поради което тези текстове оставали действаща правна норма..
Не се учудвам и няма да коментирам решението на ЦИК, защото по дефиниция той е политически орган, в който пропорционално са представени политическите сили на партиите с парламентарно участие, но решението на ВАС е класически пример как един съдебен състав пренебрегва принципа и нормата /чл.5, ал.2 / за непосредствено действие на разпоредите на Конституцията.
Определението, на което ВАС се позовава в никакъв случай не обявява нормата на чл. 14, ал.5 ИК за противоконституционна. Това е едно процедурно определение, с което се прекратява производството по искане на обудсмана за обявяване на противоконституционност на чл.14 ИК, ал.3 ИК. Производството е прекратено с твърде спорни мотиви и много подробни и обосновани особени мнения (ОМ) , поради оттегляне на искането от обудсмана.
Изобщо не е коментиран въпросът за конституционносъобразността на нормата на чл.14, ал.5 ИК – липсва преценка по същество – и доводът на ВАС е не само произволен, но и във висша степен недостоен за един съд, защото е явна неистина.
ВАС си е затворил очите пред решение № 3 от 23.02.2017 г. по кд № 11/ 2016 г. на КС, според което: „ Конституцията не съдържа разпоредба, която да допуска ограничаването на избирателното право с последващ законодателен акт”. Предвид на изключителното значение на избирателното право, се казва в решението, „неговото съществуване следва пряко от конституцията” и изключва възможността „ да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които затрудняват или правят невъзможно неговото упражняване”.
В случая, български граждани пребиваващи в САЩ, които, според чл. 26 КРБ имат всички права предвидени в Конституцията, са лишени от избирателно право, по силата на последващ закон, който не е съобразен с прякото й действие.
В ОМ към определение № 1/ 31.01.2017 г. на КС, на което ВАС се позовава, ясно е казано, че „ спестяването на отговора по същество на надлежно поставен въпрос от изборното законодателство”, и то „ в навечерието на парламентарни избори”, може „ да постави в риск институционалното достойнство на Конституционния съд”.
А къде остава достойнство на състава на ВАС, който се е позовал на невярното обстоятелство, че въпросът е решен по същество и е пренебрегнал прякото действие на Конституцията? На кого се подчинява съдът – на Конституцията или на политически инструктаж?!
Авторът е юрист, бивш член на ЦИК и депутат от ВНС
