Последни новини
Home / Законът / Из “Съдийски вестник”: Полицията дължи уважение на гражданите, те – подчинение, но не и почтителност

Из “Съдийски вестник”: Полицията дължи уважение на гражданите, те – подчинение, но не и почтителност

Defakto.bg

 

Мирослава Тодорова
Александрина Дончева
Антон Урумов

Де Факто публикува, без редакторска намеса,  съдебен акт по  обвинение за хулиганство  на граждани срещу полицейски служител по повод на конфликт помежду им.  Текстът е на “Съдийски вестник”.  В публикувания съдебен акт трима съдии от СГС  обсъждат въпросите за стандарта на доказване на полицейското насилие, гаранциите за обективност на разследването при данни за полицейско насилие, изискванията към вътрешноведомствените проверки за полицейско наслие, а след това и за разследването му в рамките на наказателен процес.

Из МОТИВИ по в.о.х.д № 3665/2017 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав

(Мирослава Тодорова (докладчик), Антон Урумов (о.м), Александрина Дончева)

Целият текст е достъпен тук:

…Не се доказва по несъмнен начин, съобразно изискванията на чл. 303 НПК подсъдимите да са осъществили от обективна страна състава на престъпление по чл. 325 НПК – нито с действията си по отношение на св. Ц., нито подс. С. и с действията си спрямо св. Ал. Н.

Преди да се изложат конкретни съображения по пунктовете на обвинението въззивният съд съобрази общите принципни предпоставки за възникване на наказателната отговорност за хулиганство.

Хулиганството е престъпно посегателство, с което грубо се нарушава изискването за прилично държане и за спазване на определени норми на уважаване и зачитане на чуждите интереси в процеса на общуване, като по такъв начин се изразява и незачитане на установения обществен ред.  Както е посочено в ПВС № 2/1974 г. на Върховния съд, под понятието “обществен ред” следва да се разбират “установените в държавата обществени отношения, основани на нравственост и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот”. Поначало спецификата на престъпленията като противоправни прояви е такава, че обсъждането на обстоятелствата, в контекста на които е извършено всяко деяние, е необходимо, за да се извърши преценка на степента на конкретната обществена опасност на деянието и нейната достатъчност да обоснове използването на наказателна репресия в едно демократично общество.  Специално за хулиганството трябва да се държи сметка, че финото отчитане на степента на обществена опасност е възприето от законодателя освен в криминализацията на съответното престъпление по чл. 325 НК и в неговото отграничаване от маловажните случаи по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, в които не е престъпно, но и в предвиждане на основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност за дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство.

На първо място в конкретния случай съдът установи, че по делото не се доказва по несъмнен начин обвинението на подс. С. и подс. Б. по чл. 325, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал.1 НК за това, че в съучастие като съизвършители помежду си извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като подс. С. обиждал св. Ц. Ц., старши полицай в “Метрополитен” – ООП – СДВР, в качеството му на орган на власт, назначен в наряд като ПП 203 на посочената метростанция, с думите “Какъв си ти бе, миризливец, боклук, знаеш ли кой съм аз, ще те уволня”, като деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – нанесъл на Ц. Ц. юмручни удари в областта на лицето и гърдите, а подс. Б. – извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – обиждала св. Ц. Ц., с думите „миризливец, боклук”, като деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – ритала Ц. Ц. с обувките си по коленете му, същевременно го хванала с двете си ръце за врата.

Необосновано районният съд е приел, че е обвинението на подс. С. е доказано с изключение на ударите в гърдите, а обвинението на подс. Б. – с изключение на това, че напсувала полицейския служител Ц. Ц.

По делото по несъмнен начин се изяснява единствено, че подс. С. в служебното полицейско помещение по повод на зададените въпроси от св. Ц. за стара криминална регистрация му казал, че мирише на лук и манджа и че иска полицаят да се отдръпне от него. Това деяние в контекста на обстоятелствата, при което е осъществено, не установява такава степен на обществена опасност, която да го квалифицира като непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК. Не се установява на следващо място квалифициращото обстоятелство по чл. 325, ал. 2 НК – думите да са били съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. Както беше посочено, с поведението подс. С. не се е превърнал в основание за извършване полицейска проверка, която да надхвърли проверената му самоличност от предоставения от него доброволно и без възражения документ за самоличност.

По отношение на подс. Б. не се установява тя изобщо да е изразявала непочтително или непристойно поведение спрямо св. Ц., като нейното физическо съприкосновение с него е било провокирано от задържането на подс. С., което е било съпроводено с използване на такава сила от полицая, която му е причинила счупване на лявата ръка. Независимо от обстоятелството, че не се установява по изискуемия от НПК категоричен начин, дали тя е одраскала св. Ц. по шията преди да получи първия удар в лицето или след това, видно от причинените по шията морфологични белези, нараняванията не се дължат на хващане с две ръце, както се твърди в обвинението, а на въздействие на ноктите й. Същевременно не се установява и подсъдимата да е ритала с обувките си коленете на св. Ц.

Поведението на подс. С. в неговата цялост – репликата в салона на метростанцията пред билетната каса, повторена в служебното помещение, макар и в различен контекст, разгледани и комплексно, не могат да бъдат оценени като административно нарушение на обществения ред по Указа за борба с дребното хулиганство. В тази насока въззивният съд намира, че конкретният конфликт и нелепото допускане на засилването на степента на неговата интензивност, изискват да бъдат направени някои уточнения за отношенията на гражданите с властта.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМВР дейността на МВР, т.е. на неговите служители, се осъществява въз основа на принципа на зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, както и на обективност и безпристрастност. Друг основен принцип на дейността на МВР, съгласно т. 7 на същата разпоредба, е защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения.

Съгласно чл. 4 от ЗМВР държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции.

Видно е, че правната основа на отношенията на органите на властта, в чиито правомощия се включва при определени предпоставки да се използва и физическа сила, и гражданите е изградена върху два принципа, които имат съвсем различно съдържание според своето основание и цел.  Полицейските служители са длъжни да демонстрират уважение към личността на хората при упражняване на своите властнически функции, а в същата ситуация гражданите им дължат подчинение, но не и почтителност. Почтителността, разбира се, е препоръчителна според етичните правила като израз на уважение, но не е правно предписание. С други думи, ако някой, поради различни причини – специфично развитие в социална занемераност, лошо възпитание или особености на характера, не прояви почтителност към полицая, това не е противоправно поведение и не подлежи на санкциониране с наказание, административно или наказателно. Подлежи на санкциониране само ако поведението на гражданина премине границата и представлява оскърбително или унизително отнасяне, т.е. е вулгарно и непристойно.  Подлежи на санкциониране гражданинът и винаги когато не се подчини на разпореждането и възпрепятства полицейската проверка.

В конкретния случай подсъдимият не е попречил на проверката на самоличността му и се е подчинил на разпореждането да си даде личната карта и да влезе в служебното помещение. А единствената доказана реплика на подсъдимия преди счупването на ръката му спрямо св. Ц. в служебното помещение, т.е. изречена на място, в което освен подсъдимите и полицейският служител няма други присъстващи, което се отразява на степента на нейната укоримост – че мирише на лук и манджа и полицаят да се отдръпне от него, е неуместна констатация, която обаче не е вулгарна.

(…)

Оттук нататък обаче за правната оценка на поведението и на двамата подсъдими, включително за поведението на подсъдимия след пристигането на останалите полицаи, въззивният съд намира, че от първостепенно значение е обстоятелството, че и двамата са били обект на интензивно физическо насилие от страна на орган на властта, което радикално въздейства върху обществената опасност на случилото се и нейния източник.

Относимата правна уредба към правомощията на св. Ц. включва следните изисквания и поставя следните изрични ограничения:

– Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗМВР за осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред;

– съгласно чл. 65, ал. 1 ЗМВР полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред;

– съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице:

  1. за което има данни, че е извършило престъпление;
  2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
  3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
  4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;
  5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;
  6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;
  7. в други случаи, определени със закон;

– съгласно чл. 72, ал. 2 ЗМВР в случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това;

– съгласно чл. 72, ал. 7 ЗМВР полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало;

– съгласно чл. 85, ал. 1 ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:

  1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
  2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
  3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
  4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
  5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
  6. освобождаване на заложници;
  7. групови нарушения на обществения ред;
  8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
  9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;
  10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2;

– съгласно чл. 86, ал. 2 ЗМВР използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя;

– съгласно чл. 86, ал. 3 ЗМВР в случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила;

– съгласно чл. 86, ал. 4 ЗМВР, при използването на физическа сила и помощни средства, полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Видно е, че осъществяването на индивидуалната превенция за правонарушения спрямо подсъдимите е включило в разглеждания случай мерки и средства, непропорционални на преследваната легитимна цел, тъй като двамата не са били правонарушители преди започването на полицейската проверка.

На следващо място, цитираните правни основания за преминаване към принудителни мерки и сила показват, че в настоящия случай такива липсват.

Изяснява се, че не е имало правно основание и двамата подсъдими да бъдат задържани за 24 часа в полицейското управление.

В решението по делото Петков и Първанов срещу България ( 59273/10) от 19 май 2015 г. ЕСПЧ за пореден път припомня практиката си относно основните принципи за приложимост на чл. 3 ЕКПЧОС във връзка с оплаквания за нехуманно третиране и употребата на сила от страна на полицията. В конкретното дело жалбоподателите са представили медицински документи, в които са установени нанесените им наранявания, които Съдът е преценил като достатъчно сериозни. На тази основа, като констатирал, че не е оспорен фактът на употребената сила от страна на двама полицаи, съдът е приел, че чл. 3 намира приложение, като в тежест на правителството е било задължението да докаже, че употребата на сила е била необходима и пропорционална (Rehbock c. Slovénie, no 29462/95, §§ 72-76, CEDH 2000‑XII, Ivan Vassilev c. Bulgarie, no 48130/99, § 79, 12 avril 2007).

Съдът отбелязва, че макар и обстоятелствата по конкретния случай да са били установени от националния съд в хода на наказателното производство срещу жалбоподателите по повод повдигнатото им обвинение за набедяване, това производство не е имало за цел да изследва и да установи дали употребената сила е била оправдана и пропорционална на поведението на двете лица. Нещо повече, националните власти въобще не са се произнесли по жалбите им във връзка с упражненото срещу тях насилие. В този случай правителството е поддържало пред Съда, че жалбоподателите са били задържани, тъй като са злоупотребили с алкохол и са отказали да се подчинят на разпорежданията на полицията. Съдът отбелязва обаче, че не са му представяни никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, а нараняванията на жалбоподателите и представените от тях медицински документи не са оспорени. Няма данни и че са били извършвани медицински изследвания на жалбоподателите, нито че са им взети проби за употреба на алкохол. Това е било достатъчно за ЕСПЧ, за да установи нарушение на материалните аспекти на чл. 3 от Конвенцията поради това, че не е била доказана необходимостта от употреба на сила и нейната пропорционалност с оглед поведението на жалбоподателите.

Аналогиите в подхода на полицията и прокуратурата към настоящите подсъдими са видими. Установеното по делото неправомерно полицейско поведение и прекомерна употреба на сила спрямо тях представлява обществено опасно поведение, което по сила и интензитет сериозно надхвърля укоримостта на вербалния конфликт между подсъдимия и полицейския служител. Изискванията към поведението на подсъдимите обаче след нанесените им увреждания, когато те вече са били жертви на изтезание по чл. 3 ЕКПЧОС, в контекста на конкретната ситуация, в която не са били създадени достатъчно гаранции за създаване на убеждение у тях в обективността на полицейските органи, сами по себе си също се превръщат в нехуманно третиране. Красноречива илюстрация на това е съобщеното от св. Ж. Б. на тел. 112: „В момента те продължават да ги тормозят, като момчето, което е дошло, се опитва да се защитава, ескалира, псува, псува полицаите и те в момента записват всичките му псувни само и само да напишат…“. Въззивният съд кредитира като достоверен източник на информация думите на св. Б., защото съответстват на останалите гласни доказателства за състоянието на подсъдимия, който сам казва, че бил афектиран, и за поведението на самите полицейски служители и установеното напрежение помежду им във връзка с констатираните видими следи от побой над подсъдимата. Освен това подсъдимият С. по време на второто му инкриминирано деяние е бил задържан, с белезници на ръцете и от показанията на самите полицейски служители става ясно, че е бил силно притеснен за състоянието на подсъдимата и е викал да не я пипат. Поради това поведението на подсъдимия в тази ситуация не може да се приеме за обществено опасно, защото е представлявало афектирана проява на безпомощност, несигурност и страдание.

About De Fakto

Проверете също

Съдия Татяна Жилова е новият председател на Съюза на съдиите в България

Татяна  Жилова от Административен съд София-град е новият председател на Съюза на съдиите. Тя беше …

Министърът на правосъдието проф. Стоилов: Няма да ползвам автомобилите на Бюрото за защита като лична охрана

  Специализирано правосъдие – да, но без специализиран съд За разлика от главния прокурор, аз …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.