DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд обвяви за противоконституцонно отнемането на шофьорска книжка и спирането на автомобилите от движение заради неплатени глоби.
Решението е взето единодушно от съдиите и на практика осуетява възпрепятстването на гражданите да напускат страната заради неплатеин глоби. Докладчик по делото е Борис Велчев, председател на съда.
То бе образувано по искане на омбусдвана Диана Ковачева, която настоя да бъдат обявени за противоконституционнии две разпоредби от Закона за движение по пътищата с аргумента, че нарушават правото на свободното движение на гражданите, правото им на личен живот и принципите на правовата държава и неотменимост на основните права. Повод бяха проверките по границата за дължими пътни глоби, които МВР започна да извършва от миналото лято и да спира гражданите да напускат страната, ако не ги платят.
По случая, конституционните съдии са се обединили около извода, че ,„ истинската цел на оспорените разпоредби не е формално посочената в ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а по-лесното събиране на вземанията от глоби. Така прочетени, въпросните разпоредби придобиват характер на санкция за несъществуващо административно нарушение“.
Съдът посочва, че според легалната дефиниция на „административно нарушение“ в чл. 6 ЗАНН „не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение. Неизпълнението на определено задължение ще има характер на административно нарушение, когато не е изпълнено законоустановено задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо“.
Важен акцент в решението е, че с оспорените разпоредби, на практика законодателят е смесил характера и същността на принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения.“ В разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Тази разпоредба определя срока, в който лицето разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Предоставеният от закона срок се отнася единствено за доброволно плащане. След изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон„.
Според КС, законодателят е ограничил упражняването на основни конституционни права на гражданите с цел да принуди длъжниците да платят наложените им глоби по ЗДвП и така заобикаля законовия ред за тяхното събиране. В решението се казва категорично, че: „Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава„.
И още: Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите.
Според КС временното отнемане на книжката и спиране на колата от движение заради неплатени глоби „на практика се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата държава“.
„С предвидените в оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез което на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. второ от Конституцията), да напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. трето от Конституцията), а в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП – сериозно засяга упражняването на правото на собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията)“, пише в решението.
За проверките на границата, съдът казва: Правото на свободно движение се ограничава до степен на пълното му отнемане, когато прилагането на принудителните административни мерки се извършва на гранично-контролно пропускателните пунктове на Република България. Съдиите напомнят, че правото на напускане на страната може да бъде ограничавано савмо за защита на конституционно признати ценности – националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. В случая няма такъв интрес, заключава съдът.
А освен, че противоречат на правовата държава, двете мерки погазват и правото на собственост, защото ограничават упражняването му в пълен обем, посочва още съдът. Със спирането на колата от движение се засяга не само правото на шофьора, неплатил глобата си, но и на трети лица – съсобственици на превозното средство.
През ноември 2020 г. ВАС разпореди на МВР незабавно да прекрати проверките за неплатени глоби на два гранични пункта с Гърция, защото с тях се нарушават правата на гражданите. Върховните съдии изрично подчертаха, че: „с оглед на трайната съдебна практика на Конституционния съд, на Съда по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по връчване на електронни фишове и на наказателни постановления, издадени въз основа на Закона за движението по пътищата, както и да събира вземанията си по тях, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната“.
Както Де Факто писа, след решението на съда МВР спря проверките на границата, но не се отказа от практиката, а реши да я регламентира с промени в правилника си .
Решението на съда действа занапред. След него обаче, в МВР трябва да забравят противоконституционната си самодейност.
