Последни новини
Home / Законът / Ахладова: Прокурорите не са подчинени на Главния, а искането на президента срещу „надглавния “ е неоснователно

Ахладова: Прокурорите не са подчинени на Главния, а искането на президента срещу „надглавния “ е неоснователно

Defakto.bg
Десислава Ахладова

Твърденията на президента, че фигурата на прокурора по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници нарушава конституцията и принципа на независимост на съдебната власт,  са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.  Това се казва в становище на  министъра на правосъдието  Десислава  Ахладова до Конституционния съд по искането на президента да бъде „зачертана“  фигурата на „особения“  прокурор по разследването на Главния и заместниците му.

С въвеждането на фигурата на особен прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник и с предаването на подсъдността по тези дела изцяло към Специализирания наказателен съд се засягат основни конституционни ценности като независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и забраната на извънредните съдилища, посочи в искането си държавният глава.

Бившият конституционен съдия проф. Пенчо Пенев в правно  мнение до КС подкрепи искането на президента и   определи  фигурата на „надглавния“ прокурор“ като „алогичен, екзотичен и процесуално ампутиран юридически абсурд“.

Министърът на правосъдието смята друго – изложените в искането съображения на президента,  не могат да обосноват извод за противоконституционност на атакуваните текстове по чл. 46, ал. 8, чл. 194, ал. 6, чл- 21 За, ал. 2, чл. 41 la, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс и чл. 136, ал. 11 от Закона за съдебната власт.   Ахладова изразява несъгласие с мнението на президента, че с въвеждането на фигурата на специалния прокурор по разследването е  нарушен  принципът за независимост на съдебната власт.  Тя се обявява и срещу  „натрапчивото използване в искането на израза „особен прокурор“

За пореден път не се взема предвид реформата в статута на прокуратурата, проведена със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт , с които се постига съответствие с конституционно определената й структура и организация“, посочва  министърът.

Ахладова казва, че  прокуратурата е  „единна, но не е централизирана, а „прокурорите и следователите вече не са подчинени на главния прокурор“.  Пояснява, че те са подчинени само на  административните ръководители, „и то само при ръководната им дейност“,  тъй като  е постигнато разграничение между прокурорски функции и ръководна дейност.

Утвърдиха се законовите гаранции за ненамеса във вътрешното убеждение на прокурорите при произнасянето им по преписки и дела — вече не само в процесуалните закони, но и в устройствения за съдебната власт закон. Премахнаха се възможностите за влияние и подмяна на преценката на решаващия прокурор чрез необоснована отмяна на прокурорски актове и произволни указания по линия на инстанционния и служебния контрол, като в тези случаи се поставят изисквания към  горестоящите прокурори. Даването на устни указания от страна на горестоящите прокурори се обявява за недопустимо.  Отмениха се нормите, съгласно които прокуратурата е „централизирана” и „всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор“, пише в становището на Ахладова.

В него е  посочено, че са създадени разпоредби, които „отграничават функциите на главния прокурор и на административните ръководители по административно-организационното ръководство от магистратските им функции. А „прокурорите, следователите и служителите във всяка прокуратура се ръководят от съответните административни ръководители ( по подобие на правомощията на председателите на съдилища), както и че последните са подчинени в административно-организационен план на по-горестоящите им административни ръководители“.

За силно оспорваната от юридическата общност дейност на  главния прокурор по  надзора за законност и методически указания, която на практика държи в подчинение  прокурорите и следователите,   министърът обяснява, че това е  „контролна дейност“ на две нива – от  главния прокурор върху дейността на административните ръководители. И от всеки горестоящ административен ръководител по отношение на административните ръководители на по — ниските по степен прокуратури в района му,  четем в становището.

Контролната дейност в прокуратурата се ръководи от главния прокурор и има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на прокурорите и следователите.  С нея се установяват  пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки,   оценка за работата и предпоставки за поощрение,  установяване на добри практики, изпълнение на приоритетите в дейностга на прокуратурата“, отбелязва министър Ахладова.

Даването на устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките, е недопустимо“, пише още в становището.  Министър Ахладова цитира  НПК, според който: “Горестоящият прокурор може да дава само мотивирани писмени указания относно прилаганего на закона, които не могат да засягат върешното убеждение на решаващия прокурор“. Тези указания не нарушават независимостта на магистрата, защото се отнасят до правилното прилагане на закона, т.е. „правоприлагане съобразно с вложения от законодателя смисъл, а не според разбирането на този, който го прилага“ , без да се  да се разпорежда как делото да бъде решено по същество — с обвинителен акт или прекратяване“, е друг акцент.

Като още една гаранция за независимосттта  на прокурорите Ахладова посочва, че  „могат възразяват срещу дадените им указания на пред прокурор от по—горестоящата прокуратура на прокурора, дал указанията“.  Пояснява  още,  че  „изрично е регламентирано, че  в случаите на отмяна на акт на прокурор от по-ниска по степен прокуратура, горестоящият прокурор е длъжен да посочи какви точно действия по разследване и проверка трябва бъдат извършени и кои факти и обстоятелства да бъдат установени“.  Така са завишени изискванията към актовете на горестоящите прокурори и ограничени  възможностите за необоснована отмяна, а всичко това подобрява „срочността и ефективността на работата“. 

Така, поетапно,  министър Ахладова аргументира  извода за несъстоятелонст на твърденията, че „действията на  прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не подлежат на ръководство и контрол, тъй като се извършват в рамките на самата прокурорска служба, без важни гаранции за обективност, всеанност и пълнота на разследването“.

Предвиденият съдебен контрол върху актовете на прокурора по разследването, е друга  гаранция за ненамеса в работата  на „специалния“  прокурор от страна на главния прокурор или който и да е било друг прокурор по линия на йерархичния контрол, посочва министър Ахладова.

Абсурдно е да се твърди, казва тя,  че  прокурорът по разследването ще води разследването точно в определена посока, за да оправдае смисъла и съществуването на длъжността си.  „Подобен аргумент априорно внушава, че прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник ще изпълнява правомощията си неправомерно, в нарушение на законоустановените принципи на независимост, разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, което крайно несъстоятелно и недопустимо“.

Министърът отхвърля и мотивите, че фигура на специалния прокурор  нарушава принципа за равенството на гражданите пред закона и забраната за привилегии заради  въвеждането на  ред,  различен от установения за разследване на престъпления, извършени от всеки друг гражданин.  Един от аргументите е, че  „след приемането на България в Европейския съюз и постепенното интегриране на страната в европейските политически структури, на дневен ред се поставиха въпросите за усъвършенстване на нормативната уредба по европейски образец, задълбочаване процеса на реформи и приемане на повисоки стандарти за защита правата на човека и принципите на правовата държава“.

Министрът не е съгласен с мотивите на президента срещу включването на делата за разследване срещу главния   в подсъдноста на специализираното правосъдие.  Президентът посочи, че е недопустимо  подсъдността да се  определя „единствено е оглед качеството на подсъдимия“, а  специализираният наказателен съд да се превръща в извънреден съд и  компрометира  независимостта на съдебния контрол над действията на прокурора по разследването.

Според Ахладова това са несъстоятелни “ внушения“.  Цитира  решение № 6 от 2018 г. по кд. № 10/2017 г. според което, специализираният наказателен първо трябва да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, защото  прилага общоустановените правила на материалните и процесуалните закони, които прилагат общите съдилища, и на второ място — условията и редът за назначаване на съдиите в него са същите, като при назначаване на съдиите в цялана съдебна система”.  Доколкото със закона не се изменят процесуалните правила, по които работи Специализираният наказателен съд, нито условията и редът за назначаване на съдиите в него, дотолкова твърденията, че той се превръща в извънреден, са неоснователни, казва Ахладова.

Министърът заключава: Видно от въпросното решение на КС, законодателят е свободен да избере изцяло персонален или друг критерий за компетентност на Специализирания наказателен съд, което не го превръща в извънреден, щом са спазени посочените по-горе критерии за конституирането и дейността му“.

Министър Ахладова е категорична, че  статутът на специалния прокурор по разследването срещу Главния, е в отговор на „постоянно изтъкваното решение на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“, така и на препоръките на Венецианската комисия, което го прави „оправдан и конституционно допустим“.

 

About De Fakto

Проверете също

Петър Обретенов: Прословутото решение №3 от 2003 г.на КС е препъникамък за реформата на съдебната власт

       На 9 септември т.г. Конситуционният съд допусна за разглеждане по същество искането …

ЕК откри две наказателни процедури срещу България заради несъотвествия с европейското законодателство

Европейската комисия съобщи, че открива наказателна процедура срещу България заради невъзможността за обмен на информация …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.