DeFakto.bg DeFakto.bg
15 магистрати несъгласни с мнозинството, остават нерешени проблеми
С Определение № 1 от 25.03.2021 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на Върховния касационен съд (ВКС), Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на ВКС и на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд (ВАС) отклонява искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?“.
Това съобщиха от ВКС.
15 съдии са на „особено мнение“, включително докладчиците Соня Янкулова от ВАС и Геника Михайлова от ВКС.
Мотивите на мнозинството за отклоняването са, че е настъпила законодателна промяна и искането вече се явява недопустимо.
Принципното решение е взето на 6 февруари 2020 г., но определението е гласувано на 25 март. Причината за забавянето е ковид ситуацията и необходимостта от провеждане на заседания онлайн.
Тълкувателното дело е от края на 2015 г. и тогава на него се разчиташе да сложи ред в търсенето на отговорност за нарушения на европравото, включително като изчисти и въпроса пред кой съд – административния или общия се предявяват тези искове.
Оттогава по това дело са проведени едно открито и пет закрити заседания. Като производството е спирано и възобновявано.
На 9 март 2017 г. то е спряно до приключване на дело С-517/2016 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна, тъй като два от поставените въпроси засягат тълкувателното дело. На 31 януари 2019 г. производството е възобновено.
А в края на 2019 г. бяха обнародвани промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Новата норма на чл. 2в регламентира реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, определя компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. Така исковете се разглеждат от административните съдилища по реда на АПК, съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс, когато са за дейтвия или бездействия при или по повод административна дейност, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на ВАС. В останалите случаи – от гражданските съдилища по реда на ГПК, вкключително и за вреди от правораздавателната дейност на ВКС. Предвидено бе и в двата случая да се дължи „проста“ такса в размер, определен с тарифата на МС.
Петнайсетте несъгласни съдии смятат, че няма основание искането за тълкуване да бъде отклонено. В мотивите си те изтъкват, че промените в ЗОДОВ се прилагат за производствата по искови молби, подадени след влизането им в сила. А неприключилите производства
се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Не е решен обаче въпросът по кой ред се довършват висящите дела. А именно по тях е била противоречивата практика между ВКС и ВАС, послужила като основание за образуването на тълкувателното дело.
Проблемът с висящите дела не е решен и от измененията в АПК от 2018 г., на въпросите не отговоря и решението от 4 октомври 2018 г. по делото Кантарев на Съда на Европейския съюз, С-571/16, сочат съдиите в „особеното мнение“. „СЕС прие, че съществуването на два различни способа за защита в националната правна система е допустимо при спазване на принципите на равностойност и ефективност, както и плащането на проста и пропорционална такса, ако не противоречи на принципа на ефективност, но това не освобождава
тълкувателния форум от задължението да изследва действалата до влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г.) национална правна уредба, като посочи критерия/критериите, по който делата по тези искове, заварени към влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г.), се разпределят между гражданските и административните съдилища и реда, по който националните съдилища ги разглеждат“, пишат петнайсетте несъгласни.
