Последни новини
Home / Избрано / Защо съдът осъди собственик на кучета да изгради звукопоглъщаща ограда в имота си

Защо съдът осъди собственик на кучета да изгради звукопоглъщаща ограда в имота си

Defakto.bg

Собственик на кучета от софийското с. Лозен е осъден от съседката си да изгради за своя сметка звукопоглъщаща ограда в имота си, за да не се чува кучешкия им лай от двора на дома му, в  койтото живеят. Наред с това той  трябва да плати и 4000 лв. с лихвите на съседката си за това, че от 2011 г. до 2018 г. не е взел мерки кучетата му да не пречат и така ѝ е причинил вреди.  За негова сметка са и над 2300 лв., платени като разноски по делото.  За  решението на Софийския градски съобщи  в .Сега.

Ищцата по делото твърди, че  ответникът С.Д. не полага необходимите грижи за животните и така ѝ пречи спокойно и пълноценно да упражнява правото си на собственост.   Той казва, че част от кучетата не са негови, а на брат му.  Твърди, че неговите кучета живеят на неговия етаж от къщата и само лятото били оставяни на двора. Имотите на М.Р. и С.Д. са един срещу друг – дели ги улица, която е широка 3 метра.

СГС  приема, че животните от съседния двор създават постоянен дискомфорт на жената и ѝ пречат спокойно да ползва имота си. И макар и ответникът  С.Д. да не е единствен собственик на къщата, в която живее, нито всички кучета да са негови, то той се грижи за тях, и  отговаря за вредите,  причиняват. Ответникът трябва да заплати вредите, които ищцата е търпяла, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Решението на съдии Теменужка Симеонова, Хрипсиме Мъгърдичян и Димитринка Костадинова е взето след множество експертизи и гласни доказателства. То е не е окончателно и може да бъде оспорено пред Върховния касационен съд, който ще решава дали да допусне делото за разглеждане.

Де Факто прецени,  че решението  на  съда  има важна  правна стойност за  сложните взаимоотношения, които често  възникват между съседи.  От него се разбира  на какво правно основание гражданите могат да защитават  интересите си в спорни ситуации,  както и да отговорят, ако не се съобразяват с чуждите права.  Публикуваме извадки от акта на III-Б въззивен състав в СГС:

По иска с правно основание чл. 109 от ЗС. 

(Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.бр)

Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които, без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. Когато ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на съседен имот, интерес от този иск е налице, когато този ответник извършва действия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността, установени в чл.50 и сл. от ЗС.

Несъмнено е установено по делото, че ищцата М.М.Р. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Лозен, община „Панчарево“, ул. *******. Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. С приетото ТР 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС по въпросите по приложение на чл. 109 ЗС се дават следните задължителни разяснения по приложение на закона и предпоставките да бъде уважена претенция по чл. 109 ЗС, а именно: негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/ имот на ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника. Безспорно в настоящия случай  ищцата има правен интерес да получи търсената защита с иска по чл. 109 ЗС.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че той не е единствен собственик на имота, в който живеят майка му и брат му, и няма пасивна легитимация да отговаря по предявения иск. Легитимиран да отговаря по иска с правна квалификация чл.109 ЗС е всяко лице, което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, а и всяко лице, което поддържа това състояние. Не е необходимо ответникът да притежава изцяло или отчасти правото на собственост върху обекта, засегнат от посегателството, за да отговоря по предявения иск.

В практиката на ВКС се приема, че искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост. Такъв източник на неоснователното въздействие по чл.109 ЗС е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми като отглеждане на домашни животни в това число и кучета. Според практиката на ВКС, дори когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му. В този смисъл е Решение №63 от 01.07.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, I г.о. , както и отменителното решение на ВКС, постановено по настоящото дело – решение №135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, І ГО, Решение № 14 от 09.05.2016г. по гр.д.№4658/2015г. на ВКС, I г.о ; Решение № 135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, I г.о.

Несъмнено е установено по делото, че в имота, който живее ответникът се отглеждат няколко кучета. От писмените и гласни доказателства, приобщени по делото се установи, че те се отглеждат в двора в обособено ограждение, което е ситуирано по-близо до къщата на ищцата, отколкото на ответниците.  Изяснено е по делото, че за животните се полагат необходимите грижи съгласно разпоредбите на Закона за защита на животните, съобразени с техите физиологически и поведенчески особености. За тях има издадени ветеринарно-медицински паспорти, регистрация, обезпаразитяване и ваксинация. Според представен официален документ от кметството на с. Лозен при извършени проверки не са констатирани нарушения по Наредбата за опазване на околната среда и Наредба № 39 от 01.12.2008г.  за условията за отглеждане на кучета компаньони.
По същото дело е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, която  настоящата инстанция напълно кредитира,  и от събраните гласни доказателства –  показанията на всички разпитани по делото свидетели, водени и от двете страни, че кучетата, отглеждани в двора на ответника издават постоянен шум, който на момента значително надвишава допустимите нива. Съгласно практиката на ВКС целта на Закона за защита на животните е да създаде условия и механизми за опазване здравето и живота на животните, да им осигури подходящи грижи и условия и да ги предпази от нехуманно и жестоко отношение към тях, но спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на домашните животни не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и други лица, както е в настоящия случай.  От съвкупния анализ на всички доказателства може да се направи изводът, че отглеждането в двора на ответника животни създават постоянен дискомфорт на ищцата и й създават пречки за спокойно ползване на собствения й имот.

Следва да се добави и това, че дори да са спазени всички специални изисквания, регламентиращи дадена дейност, ако нейното упражняване в конкретния случай води до нарушаване на чл.50 ЗС, искът за преустановяването или ограничаването и по реда на чл.109 ЗС може да бъде основателен.

От изложеното следва, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат, че предявеният иск от ищцата М.М.Р. по чл.109 ЗС е основателен. При осъществяване на допустимата от закона дейност по отглеждане на домашни любимци ответникът е допуснал нарушения на правни норми, регулиращи отражението на тази дейност в чужда правна сфера – чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните и чл.8, ал.1, т.2 и т.3 и чл.13, т.2 и т.3 от Наредба №39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Както броят и видът на домашните любимци, така и начинът им на отглеждане, е в нарушение на чл.50 от Закона за собствеността.

(..) Защитата на правото на собственост, бидейки право на всеки, не следва да води до ограничаване на чужди права. Същата следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля /Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.П./. В настоящото дело търсената защита от ищеца, конкретизирана с изявление на процесуалния представител в съдебно заседание, проведено на 03.11.2020г. е задължаване на ответника да изгради съоръжение, което да елиминира вредното въздействие на факторите, с които се засяга правото на ползване на собствения на ищцата имот. Тези фактори са изрично индивидуализирани, и са надвишаващи разрешените нива на кучешки лай и следващите от него нездравословни условия на живот в имота.

От събраните по делото доказателства е несъмнено установено, че ответникът  полага грижи за стопанисваните от него кучета, съобразени с всички нормативни изисквания, обособил им е отделно пространство. От това следва, че не съществуват  други възможности за ограничаване или преустановяване на пречещото въздействие на отглежданите от него кучета, освен изграждане на звукопоглъщаща ограда в частта от имота, която има конфликтна точка.  С оглед установеното по делото това е страната, която е непросредствено разположена срещу имота на ищеца. Съдът като прецени вида на факторите, които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост и като съобрази, че по този ред не може да се навлиза в правната сфера на ответника по начин да се препятства упражняването на неговите права, счита, че ответникът следва да бъде осъден да изгради звукопоглъщаща/ акустична ограда.

Тя следва да бъде изградена от материали поглъщащи и отразяващи вълни от акустични и звукови вибрации, като по този начин се осигури разпространение на по-малко звукови дразнители, идващи от имота на ответника. Изграждането на звукопоглъщащата ограда следва да бъде за смета на ответника, защото с бездействията си възпрепятства ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

С оглед на изложеното въззивната жалба се явява основателна в тази част и следва да бъде уважена. Обжалваното  решение следва да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 109 от ЗС и да уважи исковата претенция като се осъди ответникът да изгради за своя сметка звукопоглъщаща ограда  в частта на своя имот, разположен срещу имота на ищцата.

 

По иска с правно основание чл. 50  от  ЗЗД.

(За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.б.р)

Изразеното във въззивната жалба твърдение, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на основание чл. 50 ЗЗД е основателна. Отговорността на ответника може да бъде ангжажирана, без виновно поведение при осъществяване на надзора над животното, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата, съгласно които отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. В конкретния случай вредите са нанесени на ищцата от поведението на кучетата, отглеждани в двора на ответника. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта или животното. За да се ангажира отговорността на ответника чл. 50 ЗЗД, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на причиняване на вредите от животно, което е под негов надзор.

В настоящия случай отговорността на ответника С.Д. следва да бъде ангажирана по реда на чл. 50 от ЗЗД за противоправно бездействие.

(….)

Несъмнено е установена и причинната връзка между търпените от ищцата страдания и неправомерното бездействие на ответника. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че причинените на ищцата неимущестени вреди са пряка последица от шума, източник на който е кучешкият лай. Липсата на директен физически контакт между ищеца и животните не е показател за липса на причинност между двете действия. С оглед но изложеното, съдът намира,че е налице и елементът причинна връзка в сложния фактически състав относно ангажиране на деликтната отговорност на ответника.

С оглед гореизложеното съдът приема, че отговорността на ответника за претърпени от ищеца неимуществени вреди от вреди от постоянния шум и стрес, който причиняват отглежданите кучета следва да се ангажира. Предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

(…)

Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства – следва да се прецени икономическата конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира (В този смисъл Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр.д.№ 1265/99 г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Решение № 764/10.12.1999 г. по н.д.№ 695/1999 г. ІІ НО).

(..)Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.

По делото се установява, че деноношният шум, който издават кучетата, отглеждани в двора на ответника, са създали нездравословна среда и са причинили на ищцата страдания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че това е предизвикало стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания у ищцата. Съобразявайки, от една страна, тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата – същата е във възрастова граница между 40  и 50 години към момента на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило същото  продължило повече от осем години излагане на шум от кучешки лай, надвишаващ нормите с няколко пъти, невъзможността за провеждане на възстановителния процес, защото стресогенния фактор действа и към момента на депозиране на исковата молба,  както и на настъпили съществени промени в начина й на живот, СГС намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 4000 лв., което е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищец/ сумата от 2214лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство – заплатен адвокатски хонорар на един адвокат в размер на 1000 лв.  и сторени деловодни разноски в размер на 1214 лв., съразмерно на уважената част от иска, както и направените разноски във въззивното производство за сумата от 106.96 лв. деловодни разноски.

Постановеното по делото решение може да бъде обжалвано пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

About De Fakto

Проверете също

Янаки Стоилов: Уважавам хората, които поемат отговорност. Чувството за самодостатъчност на съдебната власт е подвеждащо

Възгласите “Бият Паниковски!” на предишните управляващи този път няма да минат “Уважавам хората, които могат …

Бойко Борисов и Пламен Георгиев ще отговарят на въпроси за “Ало, Ваньо”, бившият премиер и за кюлчетата

Прокуратурата е затаила данни от проверка на  близо 80 магистрати и високопоставени лица с недекларирани …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.