Европейският парламент е в готовност да предприеме правни действия, в случай че Комисията продължава да бави прилагането на предвидения в бюджета механизъм за условност свързан с върховенството на закона, съобщава пресслужбата на ЕП.
„Колкото по-дълго чака Комисията, толкова по-лошо ще стане положението“, заяви евродепутатът Тери Рейнтке от групата на Зелените, цитиран от Ройтерс.
В резолюция, приета вчера с 529 гласа „за“, 148 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“, евродепутатите припомнят, че неспазването на върховенството на закона от страна на държавите членки може да засегне целостта на бюджета на ЕС. Те предупреждават Европейската комисия, че ако не изпълни задълженията си съгласно правно обвързващия регламент за режима на обвързаност с условия и не предприеме всички подходящи мерки, за да защити финансовите интереси и ценности на ЕС, парламентът „ще счете, че това представлява бездействие“ ,и ще заведе дело пред Съда на ЕС срещу комисията по член 265 от ДФЕС.
ЕП припомня на комисията, че механизмът за обвързване с условия за спазване на принципите на правовата държава вече е в сила от 1 януари 2021 г. Неговото предназначение е да пази средствата на ЕС от злоупотреба с тях от страна на правителства от ЕС, за които е установено, че не са спазили принципа на върховенството на закона.
Важи и за случаите, когато политизирани съдилища не гарантират справедлив процес по дела, засягащи финансовите интереси на Съюза.
Евродепутатите настояват, че съществуващите правила за принципите на правовата държава трябва да се прилагат и „не могат да бъдат предмет на приемането на насоки“, каквито комисията подготвя в момента. Ако Комисията счете тези насоки за необходими, днешната резолюция изисква те да бъдат готови до 1 юни 2021 г., а Парламентът да бъде консултиран преди тяхното приемане.
Това е последно предупреждение на Европейския парламент към Европейската комисия. „ Свършете си работата и имайте грижата онези, които потъпкват върховенството на закона, да си получат последствията. Защото върховенството на закона в Европа не може да чака повече. Ако до лятото срещу Унгария още няма процедура, тогава г-жа Фон дер Лайен ще трябва да отговаря пред Европейския съд“, заявява Даниел Фройнд от зелените.
Това се случва в момент, когато Евросъюзът влезе в конфликт по темата за отпускането на бюджетни средства и върховенството на закона на Унгария и Полша. Насоките на Комисията не са необходими за прилагане на новия механизъм, но се твърди, че те са част от сделка, сключена с Варшава и Будапеща, които ефективно отлагат прилагането му до след парламентарните избори в Унгария през 2022 г.
Този механизъм на първо време засяга най-вече Унгария и Полша, но до момента не е дал никакъв резултат, казва германската „Комисията реши засега да не предприема действия, респективно – да не налага санкции. Те искат първо да изчакат решението на Европейския съд по жалбите на Полша и Унгария. Но този ход е незаконен“, казва Катарина, социалдемократка, която е заместник-председателка на Европарламента.
Тъкмо бездействието на Еврокомисията беше цената, която ЕС трябваше да плати през декември, за да получи подкрепата на Унгария и Полша при гласуването на бюджета заедно с огромните помощи за борба срещу пандемията. Така тези две страни спечелиха още време, през което парите от европейските фондове ще продължат да се втичат в корупционните структури, смята а Моника Холмайер от ЕНП, която е председател на Бюджетната комисия в Европарламента.
Полша и Унгария оспориха условието, според което парите от европейските фондове ще зависи от върховенството на закона в съответната държава членка. През март двете страни сезираха по този случай Съда на ЕС, предаде БТА. „Смятаме, че този род решения не са обосновани в договорите на ЕС, че са намеса в компетенциите на страните членки и че нарушават законодателството на ЕС“, пишеше в официално съобщение на полското правителство. „ЕС няма компетенцията да дефинира понятието за правова държава“, заявиха те.
Евродепутатите настояват за незабавното прилагане на механизма за върховенството на закона, без условия, особено като се имат предвид потенциалните последици от него за предстоящото отпускане на средства от фонда за възстановяване NextGenerationEU.
„Много е важно европейските пари да се отпускат само ако съответната държава-членка е готова да прилага върховенството на закона“, казва Холмайер. Тоест, когато има гаранции, че „европейските пари ще се разпределят според правилата сред широк кръг бенефициери, а няма просто да се връчват на малка групичка лица, ако не и на олигарси и сребролюбиви политици“, заключи Холмайер.