За потвърждаване на наказанието са съдиите Георги Колев (председател на състава), Стефка Кемалова и Емил Димитров.
На особено мнение са Виолета Главинова (докладчик) и Юлия Ковачева, които поставиха под въпрос традиционното разбиране, че критичното мнение към високостоящите подлежи на санкиции. Съвсем друго е разбирането на европейското правораздаване, аргументират се те.
Бойко Атанасов получи първото си дисциплинарно наказание, след като прокурорската колегия на ВСС потвърди наложената му от градския прокурор на София „забележка“ заради „неетично отношение“ към Иван Гешев. На 19 септември 2017 г. в интервю пред Люба Колезич в предаването „Честно казано“ по телевизия BIT, той коментира делото „КТБ“, по което наблюдаващ прокурор беше Иван Гешев, а следователят заяви, че на делото скоро ще изтече давността. За Иван Гешев отбеляза, че го познава, „като човек, който дълго време е бил командирован в СГП от СРП и който е влизал по дела, по които е била свършена голяма част от работата, като е сключвал споразумения“. Заяви, че тези споразумения са “меко казано срамни“, тъй като прокурор Гешев е отказал да подържа обвинение за голяма част от хората, по отношение на които е било повдигнато обвинение от предишните наблюдаващи прокурори, работили по делата. Тезата на следователя бе, че “пазарлъци между прокурор и организирани пристъпни групи не може да има“.
След сигнал на Гешев срещу следователя за изказаното мнение, шефът тогава на СГП го наказа , а наказанието бе потвърдено последователно прокурорската колегия и 3-членен състав на ВАС. Следователят обжалва решението пред петчленен състав на ВАС.
„Де Факто“ информира , че заседанието на съдебния състав се състоя на 24 септември м.г. , на него са станали известни всички пикантни подробности около критикуваните от Атанасов споразумения, но половин година съдът не обявяваше решение. Заради това на два пъти следователят сезира Инспектората към ВСС за нарушение на разумните срокове за произнасяне .
В оповестеното решение в петък мнозинството приема, че Атанасов е накърнил доброто име на Иван Гешев. „Изявлението на Атанасов, съдържащо критика, която засяга работата и личността на прокурор Гешев, и вреди на репутацията на органите на съдебната власт е в нарушение на правилото по т. 4.3 от КЕПБМ, произтичащо от принципа за вежливост и толерантност. Посоченото нарушение е достатъчно основание за налагане на най-ниското предвидено наказание – „забележка“, приемат тримата върховни съдии Георги Колев, Стефка Кемалова и Емил Димитров.
Тримата не намират нарушение на текста от етичния кодекс, че магистратите трябва да представят полезна и надлежна информация. Аргументите: „Твърдението на касатора в телевизионното предаване, че предстои изтичане на давността за наказателно преследване срещу обвиняемите лица по делото за „КТБ“ в разглеждания случай не е в противоречие с цитираното правило. То произтича от принципа за справедливост и прозрачност, който трябва да бъде съблюдаван в действията и актовете на магистрата като гаранция за справедливостта на взетите решения. Данните по делото сочат, че Атанасов не участва по делото в качеството си на следовател. Ето защо, каквато и информация да е поднесена на обществото в изказването, след като не е във връзка с водени от него дела, не може да бъде дефинирана като ненадлежна по смисъла на т. 3.3 от Етичния кодекс“.
Особено мнение на съдиите Виолета Главинова и Юлия Ковачева
Двете съдийки не споделят изводите на мнозинството. Оценяват решението на 3-членния състав на ВАС като постановено в нарушение на материалния закон. Те смятат, че „участието и изказването на Бойко Атанасов в предаването „Честно казано“ безспорно е израз и упражняване на правото му по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, и това е основно, конституционно право“.
Виолета Главинова и Юлия Ковачева показват сериозни познания на практика на Съда по човешките права в Страсбуг и стандарите за свободата на изразяване в демократичното общество. По делото са цитирани множество решения на съда, сред които и емблематичното решение по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство“(б.р), според което: „Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за „информация“ или „идеи“, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно „демократично общество“ не би могло да се нарече такова“.
Виолета Главинова и Юлия Ковачева се позовават и на Решение №7 от 1996 г. на КС, което възприе стандартите на ЕСПЧ за правото свободно да се изразява мнение и критиката към публичните личности. Европейският съд приема, казват съдиите, в редица свои решения („Йорданова и Тошев срещу България“, „Божков срещу България“, „Пеев срещу България“, „Бладет Тромсо и Стесаас срещу Норвегия“, „Тома срещу Люксембург“, „Кържев срещу България“) и др. последователно и неотклонно, че защитата на правото на чест, достойнство и добро име е универсално приложима и се разпростира и върху политици, държавни служители и други длъжностни лица. Но в „в самата сърцевина на концепцията за едно демократично общество“ границите на допустимата критика са по-широки, когато тя е е насочена към публична фигура.“
Следователно държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Критиката в тези случаи може да включва „провокативни и нелицеприятни мнения“, ако те касаят значима тема на обществения дебат, следва логичният извод на Главинова и Ковачева.
„В разглеждания казус изказването на Атанасов може да бъде определено като застъпване на позиция на критичност към действията на прокурор Гешев по конкретни дела, което е оценено като незаконосъобразно от дисциплинарнонаказващия орган, но считаме, че изказването не надхвърля допустимите по-широки граници на критика към публичните личности.
Поради това намират, че изказването на следователя не е в противоречие с изискванията на Етичния кодекс за поведение на българските магистрати. И посочват, че наказанието му е трябвало да бъде отменено.
Не е нужно много да гадаем какво би отсъдил Съдът в Страсбург, ако решението на нашия, стигне до него. Въпросът не е в ниското наказание, а в принципа за налагането му в една държава членка на ЕС, която на книга е гарантирала на гражданите си всякакви права и свободи, но на дело не им ги дава.