DeFakto.bg DeFakto.bg
Престъпления са извършени, но не тези от обвинителния акт, смята Карамфила Тодорова
Изпълнителният директор на „Софарма“ и издател на „Клуб Z“ Огнян Донев е невинен по обвинението за укриване на данъци за над 63 милиона лева. Невинен е и шефът на „Телсо“ АД Борис Борисов, за когото прокуратурата твърдеше, че е укрил данъци за 7,5 милиона лева. Повторно са отхвърлени исковете на Министертвото на финансите за 62 779 725 лв. от Донев и 7 483 105 лв. от Борисов.
Това е решението на Софийския апелативен съд, втора инстанция по шумното дело. Той потвърждава оправдателните присъди на първата инстанция СГС. Но не единодушно.
„Невинни“ постановяват председателят на състава Снежана Душкова и Иван Стойчев.
На „особено мнение“, т.е. несъгласна с тях е докладчикът Карамфила Тодорова. Тя обаче не е съгласна и с прокуратурата и смята, че Донев и Борисов са извършили престъпления, но не по описания от държавното обвинение механизъм и за различни суми. С други думи – за неща, които не се твърдят в обвинителния акт, недопустимо по правилата на правораздаването.
Разследването срещу Донев тръгна през 2012 г., тогава на него и на Любомир Павлов бе повдигнато обвинение за пране на пари за извършени прехвърляния при придобиването на мажоритарния дял акции в “Медийна група България холдинг”, тогава издател на “Труд” и “24 часа”. През 2013 г. разследването бе прекратено от прокуратурата. A пpeз 2019 г. Oгнян Дoнeв ocъди oĸoнчaтeлнo пpoĸypaтypaтa дa мy плaти 72 000 лeвa oбeзщeтeниe зa paзcлeдвaнeтo зa пpaнe нa пapи.
B ĸpaйнa cмeтĸa шефът на “Софарма” бе предаден на съд за 7 блокови сделки с акции на „Софарма“ и в различни конфигурации между фирмите „Елфарма“, „Телсо“ АД, „Софстрой“, „София“ АД, „Телекомплект“ АД и „Финансово консултантска компания“ АД. Пакетите акции са продавани с пряко договаряне между свързани лица по 1 лв. за брой, а, според обвинението, цените е трябвало да са пазарни. Така през 2007 г. в данъчната си декларация Донев не е описал увеличението на годишния финансов резултат и е укрил налози.
Обвинението срещу Борис Борисов е, че не e платил близо 7.5 млн. лева данъци след две сделки с акции със “Софарма”, от които не декларирал увеличение на годишния финансов резултат на “ТЕЛСО” в общ размер от 74 831 051 лв.
Eдин от премълчаваните от прокуратурата доводи е, че има становище на НАП, че по тези сделки не се дължи данък, защото са блокови, а не борсови сделки. И прокуратурата не казва защо едно лице, което се е съобразило със становището на НАП, следва да отговаря за данъчно престъпление, ĸaтepoгичнa бe в становището си aдвoĸaт Инa Лyлчeвa.
В решението си сега Софийският апелативен съд заявява:
„За да бъде успешно проведена обвинителната теза следва да се установи на първо място, че инкриминираните в настоящия наказателен процес блокови сделки могат да бъдат убедително сравнени с други обичайни (пазарни сделки от същия вид, сключени между други правни субекти и да се установи отклонение от обичайното им съдържание), в случая съобразно обвинението от обичайната (пазарна цена на акциите). Едва на второ място следва да се установи, че подсъдимите са съзнавали това отклонение, че са договаряли по този начин, за да избегнат данъчно облагане и в изпълнение на същата тази цел не са коригирали финансовия резултат от сделките в съответствие със закона при подаване на инкриминираните декларации.
Според настоящия състав на САС, следва да бъдат споделени съображенията на СГС, че след изчерпване на допустимите и възможни в конкретния случай способи за събиране на доказателства, недоказана е останала първата група от очертаните по-горе правно – релевантни факти, които по същество предпоставят наличието на втората, поради което липсата или недоказаността на първата поначало изключва възможността, а и необходимостта да се разсъждава дали не е налице втората….
В заключение следва да бъде споделен крайният правен извод на първата инстанция , за недоказаност на основен обективен признак на престъпленията в които двамата подсъдими са обвинени, изискуем съгласно конкретните обвинителни твърдения за всеки един от тях. А именно: да са ползвали при формиране на декларирания пред данъчните органи финансов резултат цени на акциите по конкретно инкриминираните за всеки от тях блокови сделки, които са под пазарните и така да са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения.
След като остава недоказан този ключов обективен признак на престъпленията предмет на обвинението, по същество отпада необходимостта да се разсъждава относно субективната страна на деянието. С оглед пълнота на анализа следва да се отбележи единствено, че нито едно доказателство по делото не сочи някой от подсъдимите да е манифестирал предварително намерение да ощети фиска, сключвайки или декларирайки инкриминираните сделки, по инкриминирания начин“.
В „особеното мнение“ на съдия Карамфила Тодорова се казва:
„Не съм съгласна с извода по същество, че подсъдимите не са извършили вменените престъпления…
По отношение на оценката на доказателствата, комплексно преплетена и с изводите от правна страна, не съм съгласна, че не съществува експертен и правно регулиран механизъм за определяне на пазарна цена на акциите и в случаите на блокови продажби. В частност, не съм съгласна, че приложимото към процесните случаи данъчно законодателство уреждащо методите за определяне на пазарни цени, като не предвижда хипотеза на сделки с акции, е неприложимо изцяло.
Не съм съгласна с тезата, че блоковите продажби на акции, като такива на извън регулиран борсов пазар, априори нямат и априори не може да им се търси пазарна цена.
Споделям разбирането, че процесните акции са имали пазарна цена, че тя е установима по надлежния ред на специалното данъчно законодателство, че продажната цена по номинал на акция е в съществено отклонение от пазарната цена, че сделките, независимо, че са блокови, са в съществено отклонение от типичното пазарно поведение и пазарна логика и че с бездействието да се преобразува съответно финансовия резултат на представляваните дружества, подсъдимите са се отклонили от данъчно облагане и са осъществили вменените престъпления, макар в различен от вменения размер и за част от вменените специални норми“.
Последна инстанция е Върховният касационен съд, ако прокуратурата протестира.
