DeFakto.bg DeFakto.bg
Това реши КЗЛД по две жалби срещу домоуправител
Любопитен казус, свързан със спорове в етажната собственост, е разгледала и решила Комисията за защита на личните данни.
Той е следният: Двама съкооператори са оспорили пред съда решение на Общото събрание на етажната собственост и са настояли за неговата отмяна. Софийският районен съд обаче е отхвърлил техните искове и е постановил всеки да заплати по 750 лева разноски за производството на етажната собственост, представлявана от председателя на УС. А после председателят (домоуправител) е залепил на таблото във входа копие от последната страница на решението на СРС, с трите имена и ЕГН на загубилите делото съседи.
Те, от твоя страна, сезират КЗЛД за неправомерно обработване на личните им данни от председателя на УС на етажната собственост.
Съдебното решение е било на таблото около месец, после е заменено с протокол.
В жалбите и на двамата се заявява, че личните им данни са разпространени без тяхно знание и съгласие, а липсата на предприети от председателя на УС технически и организационни мерки за защита (анонимизиране и др.) е довело до тяхното незаконосъобразно разпространение до неограничен кръг живущи и посетители на етажната собственост. Според една от жалбите това е направено умишлено от домоуправителя и действията са квалифицирани като „рецидивна незаконна практика“ спрямо него.
КЗЛД установява, че поставените на таблото страници на съдебните решения с данни за жалбоподателите (трите им имена и ЕГН) са в обем достатъчен за безспорното им индивидуализиране, предвид което имат характера на лични данни за лицата. Както и че заради неограничения достъп до таблото във входа това действие трябва да се квалифицира като достъп и разпространение на лични данни и като такова трябва да гарантира подходящо ниво на сигурност, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване на личните данни.
В случая с действията си домоуправителят е нарушил правата на двамата съседи по Закона за защита на личните данни и еврорегламента GDPR, приема комисията. „Предвид обстоятелството, че в поставените на таблото процесни документи не са заличени или анонимизирани личните данни на жалбоподателите се налага изводът, че същите са били разпространени и достъпни до неограничен кръг от лица живущи и/или посетители в сградата в сочения период“, пише в решението на КЗЛД.
Комисията не отрича правото на етажната собственост да бъде информирана за изхода от междусъседските спорове. Но „уведомяването на членовете на ЕС за постановените актове не налага поставяне на съдебните решение на общодостъпно място в сградата на етажната собственост без заличаване на съдържащите се в тях лични данни, още повече, че резултатът би бил постигнат и по друг законосъобразен начин“, казват от КЗЛД.
Тъй като обаче нарушението е първо за този домоуправител и е прекратено преди сезирането на КЗЛД, от комисията не му налагат глоба. И приемат, че е достатъчна друга мярка – разпореждат на администратора на лични данни (домоуправител) „да предприеме и разпише подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни на физически лица от неправомерен достъп и разпространение, като съобрази съдържанието на поставяните на информационното табло на етажната собственост актове с разпоредбите на ЗЗЛД и ОРЗД, като заличава или анонимизира личните данни, съдържащите се в поставените на таблото актове“.
Исканията на двамата жалбоподатели да им се присъдят разноските за процесуално представителство (адвокати) в производството пред КЗЛД е отхвърлено като недопустимо – в това производство не се дължат разноски.
