Последни новини
Home / Законът / С 9 на 3 гласа КС отклони искането на адвокатите срещу Закона за пране на пари (допълнена)

С 9 на 3 гласа КС отклони искането на адвокатите срещу Закона за пране на пари (допълнена)

Defakto.bg

Мнозинството в Конституционния съд отклони искането на Висшия адвокатски съвет срещу норми от Закона за мерките срещу изпирането на пари и прекрати делотто.

Решението не е единодушно, взето е с 9 на 3 гласа. На “особено мнение” са съдиите Георги Ангелов, Филип Димитров и Атанас Семов. Мотивът на мнозинството е, че ВАдС е излязъл извън рамките на правомощията си да сезира Конституционния съд само при нарушени граждански права и свободи.

Съдия Таня Райковска

Докладчик по дело 2 от 2021 г. е съдия Таня Райковска.

Адвокатите бяха оспорили няĸoлĸo тeĸcтa oт Зaĸoнa cpeщy изпиpaнeтo нa пapи. Te вĸлючвaт защитниците cpeд зaдължeнитe лицa, ĸoитo извъpшвaт пpoвepĸи, cъбиpaт инфopмaция и дoĸлaдвaт нa финaнcoвoтo paзyзнaвaнe; вмeнявaт нa BAдC дa пpиeмa eдинни пpaвилa зa ĸoнтpoл, зaдължитeлни зa зaщитницитe; пpeдвиждaт зaдължитeлнocт нa yĸaзaниятa нa диpeĸтopa нa финaнcoвoтo paзyзнaвaнe в ДAHC ĸъм cвoбoднaтa пpoфecия. Извън тoвa ĸaтo пpoтивoĸoнcтитyциoннo e ocпopeнo и пpoизвoдcтвoтo пo нaлaгaнe нa зaпopи или възбpaни пpи cъмнeния зa пpaнe нa пapи, ĸoeтo ce paзвивa пo иcĸaнe нa cпeцпpoĸypop пpeд cпeцcъдa.

Деветимата от КС заявяват:

“Предмет на оспорената уредба са задълженията на адвокатите, действащи при осъществяване на професионалните си функции, да сътрудничат на компетентните органи на публичната власт  в сферата  на  организирано противодействие  срещу изпирането на пари. Атакуваните разпоредби на ЗМИП имат за свой пряк адресат гилдията на адвокатите и проявяват регулативното си въздействие в сферата на упражняването на адвокатската професия.

Тъй като адвокатите са обвързани от мерките срещу изпирането на пари в качеството им на лица, които по занятие извършват правни консултации,  те осъществяват посочените в чл. 4, т. 15 ЗМИП дейности при условиясвързани с адвокатската практика. Поради това и задълженията на адвокатите  само в предвидените от закона  случаи да събират информация за своите клиенти, подлагайки  ги  на комплексна проверка в процеса на установяване  правното положение на клиент, и да  уведомяват  посочените  държавни органи при съмнение/узнаване  за изпиране на пари, са изцяло в полето на осъществяваната от тях професионална дейност.

Изложеното дава основание да се заключи, че атакуваните разпоредби не се отнасят  пряко до правата и свободите на гражданите като такива, а до задълженията на адвокатите да организират практиката си съобразно изискванията на ЗМИП и да въведат в нея съответни  вътрешни процедури. Доколкото в искането се навеждат доводи за нарушени права на гражданите, те са косвени по естеството си и опосредени през твърдения за непропорционалност на задълженията, вменени на посочената професионална гилдия,  и за прекомерен размер на предвидените санкции при неизпълнение.

Дейността на адвокатурата и свързаните с нея задължения на адвокатите по ЗМИП не е обект на непосредствена защита по реда на чл. 150, ал. 4 от Конституцията. На Висшия адвокатски съвет не е предоставено правомощие да оспорва закони по съображения, че те засягат дейността (стопанската)  на адвокатурата като  професионална общност, каквото засягане всъщност  се релевира в настоящето искане….

Според вносителя на искането законодателят е „надхвърлил“ рамките на позволената му от Конституцията целесъобразност, тъй като с въведеното изискване за спазване на мерките, предвидени в ЗМИП от адвокати се накърнява същностното ядро на правото на защита, като то е ограничено до степен на фактическо дерогиране….

Конституционният съд намира, че оспорената уредба е в допустимите от Основния закон параметри на законодателна целесъобразност, доколкото адвокатите са освободени от задълженията да откажат извършването на сделка или действия при невъзможност за комплексна проверка на клиент и да  уведомяват съответните държавни органи  при съмнение за изпиране на пари в хипотезите, когато изпълняват функции, отнасящи се до установяване на правното положение на клиент или до защита или представителство в контекста на производство, регламентирано в процесуален закон. Това се отнася и до хипотезите при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство. При тази уредба   законодателят не е престъпил конституционните граници на регламентарна свобода. Ето защо  предметът на настоящото искане остава отвъд обхвата на правомощието на Висшия адвокатски съвет да постави в ход контрола за конституционност”.

Със същия мотив – надхвърляне на правомощието, е отхвърлено и искането на ВАдС срещу спецподсъдността по налагане на запор или възбрана. Пълният текст на определението тук.

Несъгласните

В особеното си мнение съдия Филип Димитров говори за “непрецизни формулировки” и “неточности” в искането на адвокатите. Но смята, че всяко ограничаване или допълнителен регламент на адвокатската професия засяга правото на защита и КС неправилно е отклонил искането на Висшия адвокатски съвет.

“Искането на Висшия адвокатски съвет визира задължения свързани с дейността на адвокатската професия, а не с дейността на гражданите. Тези задължения обаче вън от съмнение засягат връзката доверител-довереник, която е единственото и вековно утвърдено основание за гарантиране професионална реализация на правото на защита. Адвокатската помощ не е просто експертна помощ, а експертна помощ, реализирана в условията на специфично човешко отношение на доверие, без което тя е немислима. Обстоятелството, че с нея може да се злоупотреби, както и че тя може да бъде ползвана за злоупотреба е факт с нищо не променя необходимостта от такава защита, ако се придържаме към принципа за невинност (добросъвестност) до доказване на противното. В този смисъл всяко ограничаване или дори допълнително регламентиране на адвокатската професия засяга правото на защита. Друг е въпросът дали конкретната регламентация го накърнява или не, но както споменах и по-горе, това е въпрос по същество.

С оглед на горното смятам, че не са налице основания да се приеме, че искането на Висшия адвокатски съвет е недопустимо поради излизане извън границите на компетентостта на искателя по чл.149, ал.4 и че на делото би следвало да бъде даден ход по същество”, се сочи в особеното мнение.

Мненията на останалите двама несъгласни – Георги Ангелов и Атанас Семов още не са публикувани.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Позиция на КЗД: Здравният министър трябва да коригира ограничителните мерки в заповедта за Ковид – сертификата

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) излезе със становище , в което препоръчва на министъра …

ВАС остави в сила забраната за строителство в Каваците в защита на сивите дюни  

  Върховният административен съд потвърди решение на Административен съд – Бургас, с което е с …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.