Върховният административен съд отказа да спре предварителното изпълнение на указанията, които забраниха видеонаблюдението на изборите. Така проблемът за записването на броенето на бюлетините след края на изборния ден, остана за решаване след изборите. Това става ясно от определение на тричленния съдебен състав, който остави без разглеждане днешното искане за спиране на изпълнението на съвместните указания на ЦИК и КЗЛД, с които двете комисии забраниха на зacтъпници, нaблюдaтeли, пpeдcтaвитeли нa yчacтвaщи в избopитe пapтии, ĸoaлиции и инициaтивни ĸoмитeти да записват, след края на изборния ден пpoцeca нa пpeбpoявaнe нa бюлeтинитe и cъcтaвянeтo нa пpoтoĸoлите.
Тримата административни съдии отказват с мотива, че дори да спрат изпълнението на указанията на ЦИК и Комисията за защита на личните данни, пак няма как да има видеонаблюдение на изборите, защото днешният им акт подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд, т.е. не може да влезе в законна сила до провеждането на тази изборна процедура. Съдът е преценил още, че не е налице процесуална възможност за произнасяне по съществото на заявеното искане. Такова основание би възникнало след сезиране на съда с нови факти и обстоятелства, каквито в случая липсват. Делото е отложено за 14 април 2021 г.
Искането за спиране на изпълнението на указанията за обработката и защитата на личните данни беше направено днес по време на открито съдебно заседание от „Демократична България – Обединение“, която прати забраната на ЦИК за видеозаснемането, в съда. Това искане бе подкрепено и от прокуратурата.
Със свое решение от 15 март 2021 г. Административен съд София – град разреши провеждането на видеонаблюдението след края на изборния ден. Тогава Административен съд – София-град отмени забраната за видеонаблюдение и видеоизлъчване от преброяването на бюлетините в идния парламентарен вот. Съдът отхвърли указанията на ЦИК и КЗЛД и обяви, че помещенията, в които се извършва изборния процес са публични, предназначени за обществено ползване и систематичното тълкуване на разпоредбите на Изборния кодекс не съдържат забрана за провеждане на наблюдение от участници в процеса. Прозрачността е сред основните принципи, върху които се осъществява упражняването на избирателното право и тя изключва стеснителното тълкуване на правомощията на участниците в процеса извън административните органи, посочи АССГ. Гарантираното право на застъпници, наблюдатели, представители на участващи в изборите партии да присъстват на броенето имплицитно съдържа в себе си правото да разпространяват информация за възприетото от тях и да използват технически средства за запис на наблюденията им, се казва в решението. Друг аргумент, е че сигурността на личните данни на избирателите не е застрашена, тъй като бюлетините, чието преброяване ще се контролира чрез видеонаблюдението, не съдържат такива данни.
За да гради авторитет, Централната избирателна комисия заедно с Комисията за защита на личните данни обжалваха пред Върховния административен съд решението на първоинстнационния съд. В петък възразиха, че за днешното заседние не са уведомени в 7-дневен срок преди датата на насроченото съдебно заседание и не са могли да си прочетат взаимно жалбите. В съдебната зала Комисията за защита на личните данни поиска да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз във връзка с прилагането на Директивата за защита на личните данни.
С имиджа, който градиха и преднамерените им съображения, ЦИК и КЗЛД успяха да осуетят стабилното решението на един обществено значим проблем. Трудно може да се заключи кой интерес им е по-драг, общественият, който предполага прозрачни и честни избори заедно с правото да се получава и разпространява информация, или политическият, който по правило е задкусилен и недолюбва нормалния изборен процес.
ВАС в петък се произнесе по друго изборно дело – за подменените състави на изборните комисии в чужбина, в които бяха пратени партийни функционери. Казусът бе отнесен в съда от Мая Манолова и Николай Хаджигенов от коалиция „Изправи се! Мутри вън!“. Съдиите отхвърлят жалбата им и приемат, че решението на ЦИК да намали броя на членовете на секционните комисии е законно. Решението на ВАС е окончателно.