Последни новини
Home / Актуално / Къде сбърка тричленният състав на ВАС по делото за видеонаблюдението на изборите?

Къде сбърка тричленният състав на ВАС по делото за видеонаблюдението на изборите?

Defakto.bg

 В деня за размисъл преди парламентарните избори малко мисли по един съдебно-административен казус

Васил Петров, доктор по административно право, съдия в Софийския районен съд

На 15 март т.г., малко повече от половин месец преди парламентарните избори на 4 април, тричленен състав на Административният съд София град (АССГ) отмени по жалба на политическа коалиция, участваща в изборите, съвместни Указания относно обработването и защитата на личните данни, приети на основание чл. 57, ал. 1, т. 49 от Изборния кодекс от Комисията за защита на личните данни и Централната избирателна комисия (ЦИК), в частта им, с която на практика на участници в изборния процес, включително гражданите, е забранено да обработват лични данни чрез видео заснемане и/или видео разпространение на изборния процес (Указания).

С решението съдът приема, че сочените Указания представляват общ административен акт и са незаконни.

Решението на АССГ е обжалвано от ЦИК, като заседанието на Върховния административен съд (ВАС) е насрочено за последния работен ден преди изборите и е отложено поради нередовно призоваване на страни.

В съдебно заседание пред ВАС коалицията, оспорила Указанията, е направила искане за спиране на изпълнението на Указанията, до приключване на спора.

С определение по хода от 02.04.2021 г. по адм.д. № 3603/2021 г. тричленният състав на ВАС (Мариника Чернева, Диана Гърбатова, Владимир Първанов), оставя без разглеждане искането за спиране на изпълнението. Съображенията на ВАС са две:

– искането за спиране на предварителното изпълнение е мотивирано с датата на провеждане на изборите 04.04.2021 г., което обстоятелство не е ново по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Изборите са насрочени с Указ № 9/14.01.2021 г. на президента на Република България. Задължението на съда да се произнесе по претендираното спиране възниква след обосноваване на нови факти и обстоятелства, каквито в случая липсват, поради което искането е недопустимо.

– допълнителен аргумент – целеният с искането правен резултат не може да бъде постигнат, тъй като е направено за първи път едва при провеждане на първото по настоящото дело заседание, изборите са насрочени за 04.04.2021 г., а произнасяне на съда, в какъвто и да е смисъл, подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС, т.е. не може да влезе в законна сила до провеждане на изборната процедура.

И двата аргумента са съвършено неубедителни.

Както АССГ, така и аз, а негласно и ВАС, приемаме, че оспорените Указания са общ административен акт. Жалбата срещу общите административни актове не спира изпълнението им, но съгласно чл. 180, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) съдът може да спре изпълнението на общия административен акт на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3. Чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК действително постановява, че „изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.“. Но това е защото това изречение следва изречение първо на чл. 166, ал. 2 АПК, в което се има предвид спирането на изпълнението на индивидуален административен акт, което изпълнение е допуснато не по силата на закона, а по силата на разпореждане на административния орган. Тази разпоредба не урежда хипотезата, при която административният акт има предварително изпълнение по силата на законова норма.

В първоначалния текст на АПК имаше празнота.

От висотата на тогавашния си персонален състав и със загриженост за правата и интересите на гражданите и организациите на граждани Общото събрание на съдиите на ВАС постанови забележителното Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г., с което прие, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Т.е. ВАС прие, че съдът има правомощието да спира предварителното изпълнение и на такива административни актове, на които е придадено предварително изпълнение по силата на закона.

По-късно (през 2011 г.), законодателят създаде нова ал. четвърта на чл. 166, с която „узакони“ даденото от върховните съдии запълване на законовата празнота.

Същевременно, чл. 180, ал. 2 АПК, който предвижда възможност съдът да спре предварителното изпълнение на общи административни актове, все още е в първоначалния си вид и препраща само съм алинея втора и алинея трета на чл. 166 АПК, но не и към новосъздадената през 2011 г. алинея четвърта.

Както вече посочих обаче, и преди 2011 г. със задължителното Тълкувателно решение № 5/2009 г. ВАС е приел, че чл. 166, ал. 2 АПК е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт. Само за сведение – съдиите Мариника Чернева, понастоящем заместник-председател на ВАС, и Диана Гърбатова, които заедно с по-новия си колега Владимир Първанов оставиха вчера без разглеждане искането за спирането на Указанията за видео наблюдение на изборите, са подписали без особено мнение Тълкувателното решение от 2009 г. и то им е известно.

Впрочем тезата, че при разглеждане на искане за спиране на предварително изпълнение на административни актове, на които е придадено предварително изпълнение по силата на закона, съдът не се ограничава само до дирене на „нови обстоятелства“, не е само моя, а и например на двама професори по административно право, участвали в създаването на АПК и в последващите му изменения – проф. Дончо Хрусанов и проф. Иван Тодоров[1].

Не е вярна също така тезата, че дори ВАС да беше постановил определение за спиране на предварителното изпълнение на Указанията, доколкото това определение подлежи самото то на обжалване с частна жалба, то нямаше да има предварително изпълнение и нямаше да спре изпълнението на административния акт. Чл. 166, ал. 3 АПК предвижда, че съдът се произнася по искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. Разпоредбата нито предвижда, че определението на първоинстанционния административен съд за спиране има незабавно (предварително) действие, нито предвижда, че няма. Съдът следователно трябва да помисли какво да приеме. Отговорът на „гатанката“ се намира в АПК – съгласно чл. 233, ал. 1 АПК частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане, освен ако законът предвижда друго. С други думи, определението по чл. 166, ал. 2 и по ал. 4 АПК, с което се спира предварителното изпълнение, има самото то предварително изпълнение и незабавно спира изпълнението на административния акт[2]. Горестоящият административен съд, който разглежда частната жалба, разбира се, може да спре това действие на обжалваното определение (чл. 233, ал. 3 АПК), но докато не го направи, именно определението на първоинстанционния административен съд действа, а значи предварителното изпълнение на административния акт е спряно.

Коментираните от мен недостатъци в аргументацията на ВАС сочат на придържане към буквалистична тълкувателна метода, която очаква разрешението на правния въпрос, който занимава съда, да го пише изрично и то именно в разпоредбата, уреждаща основанието и реда за упражняването от съда на дадено правомощие. Но невинаги то се намира там.

И накрая, завършвам статията с припомняне на писаното от главния автор на законопроекта за административното правосъдие от 1912 г. д-р Теодор П. Теодоров[3]: „Когато постановленията на закона са ясни и категорични, те трябва да бъдат прилагани такива, каквито са, колкото и да не се съгласуват с чувството на справедливост на съдията. Но когато постановленията на закона се нуждаят от тълкуване, а фактите по спора ‒ от преценка, дълг е на съдията да издири материалната истина и да приложи онова тълкуване на закона, което е най-близко до нуждите на живота и което удовлетворява най-много чувството на морал, правда и справедливост, тъй като те, а не някаква хитра схоластика са крайната цел на всяко правосъдие.“

[1] Дончо Хрусанов, Иван Тодоров, Проблемите при спирането на изпълнението на актове, за които закон е допуснал предварително изпълнение. – Електронна публикация на сайта lex.bg от 23.01.2019 г.

[2] Така д-р Илонка Горанова в статията „Относно действието на общите административни актове“, Годишник на Академията на МВР, 2020 г., с. 26, макар формално авторката да говори за правомощието по чл. 60, ал. 8 АПК, а не за това по чл. 166, ал. 3 АПК.

[3] Теодор П. Теородов в статията „25 години административно правосъдие“. – сп. Правна мисъл, г. IV (1939), кн. 4, достъпна на сайта „Съдебно право“ (www.sadebnopravo.bg) от 19.05.2016 г.

На снимката: Тричленният състав на ВАС Мариника Чернева (в средата), Диана Гърбатова и Владимир Първанов. Снимка: БГНЕС

About De Fakto

Проверете също

Първа операция на Европейската прокуратура за укриване на данъци стигна и до България

Тази сутрин Европейската прокуратура (EPPO) е провела координирана операция, при която са извършени  обиски, арести …

Мирослава Тодорова: Съдът заключи, че ВСС, Инспекторатът и ВАС са злоупотребили с властта си, за да ме накажат за критики

“Историята е от 2013 година, но сюжетът започна доста по-рано, но няма как да бъдат …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.