Последни новини
Home / Актуално / Проф. Васил Мръчков: Фигурата на “разследващия” прокурор е “безлична” и противоконституционно “зачената”

Проф. Васил Мръчков: Фигурата на “разследващия” прокурор е “безлична” и противоконституционно “зачената”

Defakto.bg

Създаването на правна фигура на “разследващия” прокурор няма основание в действащата Конституция. Тази фигура е неясна за  българското законодателство, няма свой „образ и подобие“ и в световния опит.   Конституционно и легално тя е безлична.   Това посочва сред множество аргументи в правното  си мнение до Конституционния съд проф. Васил Мръчков по искането на президента да бъдат обявени за противоконституционни разпоредбите на НПК и Закона за съдебната власт разпоредби, с които управляващото мнозинство създаде конфликтната  фигура.

В своето изложение професор Мръчков подкрепя искането на държавния глава и смята, че оспорените текстове би следвало “би следвало да бъдат обявени за противоконституционни на основание чл. 149, ал. 1 ,т.2 от  Конституцията”.

По делото досега  Де Факто публикува правното мнение на проф. Пенчо Пенев, според който новата фигура носи всички белези на противоконституционност. Както и становището на правосъдния министър Десислава Ахладова, която застъпва тезата, че т.нар. “специален” прокурор съответства на конституцията, защото след промени в НПК, прокурорите вече само административно са подчинени на Главния.

Най-важният проблем, свързан с казуса за “особения” прокурор, който ще  разследва главния и заместниците му,  се изразява в това, че съдебната система се сдобива по обикновения законодателен път със своеобразен „четвърти голям“  наред с председателите на върховните съдилища  и главния прокурор, които обаче са конституционно установени. Това не е  възможно без промяна в Конституцията,  посочи  Андрей Янкулов, бивш прокурор,  от името на  Антикорупционния фонд в становище по делото до Конституционния съд

Цялото правно мнение на проф.Васил Мръчков:

Правно мнение 

Дата по кд. № 4/2021 г., образувано по искане на президента на Република България по чл. 150, ал 1 и чл. 149, ал. 1 ,т.2 Конституцията.

Споделям искането на президента на Република България по чл. 150, ал. 1 и чл. 149, ал. 1 ,т.2 от Конституцията на Република България (Конст),както и Определението на Конституционния съд от 9 март 2021 г. за разглеждането му.

Следващите редове съдържат накратко правните съображения за противоконституционността на оспорените законови разпоредби.

  1. Въвеждането на фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор или негов заместник е основният предмет на регулиране на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодек (ЗД на НПК,обн.ДВ, ф. 16 от 2021 г.) с посочените разпоредби на НПК ( чл.46, ал.8,чл.194, ал.6,чл.21За, ал. 1, чл.411а, ал.4) и чл.1З6,ал.11 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Тематичната им близост позволява тяхното общо разглеждане по чл. 149, ал. 1 ,т.2 Конст.

2. Създаването на тази правна фигура няма основание в действащата Конституция. Тя придобива конституционноправно значение по  настоящото  конституционно дело, защото: а) е на прокурор, а „прокурорът” е многократно конституционализирано понятие в конституционната уредба на съдебната власт ( чл. 1 1 7,ал.2; чл.126,ал.2; чл. 129, ал. 1 ,З изр.1 , ал.5; чл.1ЗОа,ал.2,т.З, ал.4, 5,т.1 и 2;чл.1З2, ал.б; чл. 133 и др.;

б) разследващият прокурор е въведен за разследване на главния прокурор. А главният прокурор по действащата Конституция има особен и специален конституционен статут в Основния закон ( чл. 129, ал.2 и З, изр.2,чл.1ЗОа, ал.4; чл. 150, ал. 1 и др.). Този статут на главния прокурор е уникален (вж.по-долу № 4). На него постоянно се позовават оспорваните законови разпоредби и подчертават, че фигурата на разследващия прокурор е създадена за разследването на главния прокурор ( вж.по-долу № 4).

З. Връзката между тези две правни фигури —на главния прокурор и разследващия прокурор е корелативна: връзка на зависимост и съответствие между тях един спрямо друг и правните понятия за тях (вж. Български тълковен речник, изд. Наука и изкуство, С.,2004, с.З84), при което единият съществува заради другия; а другият- когато има сигнали за извършено престъпление поема разследването му. Но тази „връзка”има и специфично правно съдържание и правна природа. Тя е наказателно процесуално отношение между разследващия прокурор и разследвания главен прокурор, който през това време запазва конституционния си статут и се ползва от презумпцията за невиновност по чл.31 , ал.3 Конст и др. ( Наказателен процес на Република България, Павлов, Ст.,под редакцията на Михайлов, Д., М.Лулев, , изд.Сиби, с. 1996, с. 160-189,209-223).

4.Фигурата на главния прокурор, според действащата Конституция е уникална конституционна институция, защото неговата уредба е установена изрично в Основния закон. Очертан е като еднолична (персонализирана) конституционна институция. Той е и едноличен ръководител на прокуратурата, като самостоятелна съставна част на съдебната власт по глава Шеста от Конституцията ( чл. 126, ал.2, чл.130а, ал.4 Конст- вж.р. № 11 от 23 юли 2020 г. по к.д.№ 15 от 2019 г.). Назначава се и се освобождава по особен ред, който впрочем е общ с реда за назначаване и освобождаване на  председателя на ВКС и председателя на ВАС ( чл. 129, ал.2 и З, изр.2 Конст). Като едноличен орган, той има правомощието да сезира Конституционния съд по чл. 1 50, ал. 1 Конст. Това показва прекомерната властова натовареност на главния прокурор по действащата Конституция, която при това той и еднолично упражнява. Тя прави впечатление и заслужава да бъде изрично посочена.

  1. На фона на очертания конституционен статут на главния прокурор по действащата Конституция ( вж.по-горе № 4 ) се откроява законодателната лекота, с която Закона за допълнение на НПК и на Закона за съдебната власт от м. февруари 2021 г. я преодолява с необходимо минимално мнозинство от народни представители по чл.81 , ал. 1 и 2 Конст. То не определя и съразмерността и пропорционалноста  между поставената цел и прилаганото средство ( р.№ 20 от 14 юли 1998 г.по к.д. № 16 от 1998 г.). Не отчита и Конституционния статут на главния прокурор и неговия характер на конституционна институция (вж.по-горе № 4). Позовавайки се на законодателната целесъобразност при осъществяване на законодателната власт, 44-то Народно събрание, според мен, не е отчело, че в случая неговата законодателна целесъобразност е ограничена от разпоредбите на Конституцията относно конституционния статут на главния прокурор и от съобразяване на своята дейност с Конституцията ( р. № 10 от 29 октомври 2002 г. по к.д.№ 12 от 2002 г; р.№ 15 от 21 декември 2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г.и др.). Още в началните години на своята дейност Конституционният съд в р.№ 17от 16 декември 1999 г.по кд. № 14 от 1999 г. посочва, че „целта е (Народното събрание .б.м.-В.М.) в своята дейност да се ръководи не от случайния фактор и силата на власпа, а от Духа на разпоредбите на Конституцията” ( р. 10 от З декември 2009 г. по кд. № 12 от 2009 г.) и изрично подчертава: ”Принципът на правовата държава,(съдържащ се в чл.4, ал. 1 от Конституцията) означава и това, че основите на правовия ред, заложени в Конституцията, важат в еднаква степен и за органите на законодателната,изпълнителната и съдебната власт и за всички правни г.,с.186).Виж в този смисъл и р.№ 22 от 10 декември 1996 г.по к.д.№ 24 от 1996 г. и др.). Тези конституционни изисквания не са спазени и съобразени при приемането на оспорваните разпоредби на ЗД на НПК и ЗСВ.

6.Прави впечатление,че приемането на Закона за допълнение на НПК и ЗСВ в оспорената им част е противоконституционен, освен на основанията, изложени в сезиращото искане, още и поради противоречието му с върховенството на Конституцията по чл.5, ал.1 Конст. Мисля, че няма гречка на основание на чл.22, ал. 1, изр.2 от Закона за Конституционния съд(ЗКС) да се въведе и чл.5, ал. 1 Конст за спазване на върховенството на Конституцията (р.№ 10 от 6 опомври 1994 г. по к.д. №4 от 1994 г. по к.д. №4 от 1994 г.; р.№ 10 от З декември 2009 г..по кд. № 12 от 2009 г., р.№ 11 от 5 октомври 2010 г. по к.д. № 13 от 2010 г. и др.).

Всяка от оспорваните законови разпоредби противоречи на общата по съдържание и дух конституционноправна защита на главния прокурор, която създава Основният закон (вж.по-горе № 4 и 5). Общата засилена защита на конституционна институция на главния прокурор не съдържа изрично или имплицитно идеята за неговото разследване при извършване на престъпление.  Оспореният закон в сезиращото искане в своите разпоредби ( чл.46, ал.8,чл.194,ал.6,чл.21За, ал. 1 , чл.411а,ал.4 НПК и чл. 136, ал. 1 1 ЗСВ) обаче изрично предпоставя и създава правната фигура на разследващия прокурор. В действащата Конституция и в най-новата практика на Конституционния съд ( р.№ 11 от 23 юли 2020 г. по к.д.№ 15/2019 г.) липсва силно изразена воля в това отношение.

7. Другата важна част от „конструкцията на разследващия прокурор“ се отнася до процесуалната същност и функция на правната фигура на разследващия прокурор. Тя не е изяснена, а нова правна фигура за българското законодателство, която няма свой „образ и подобие“ и в световния опит.

Тази фигура поставя повече въпроси със своята неяснота. Не е определено мястото на тази фигура. Тя не е „прокурор“ по смисъла на действащата Конституцията, защото не е присъствала при приемането на Конституцията през 1991 г., нито е въведена с последващите  изменения на Конституцията. Тя не е прокурор по чл. 117, ал.2, чл. 126, ал.2, като част „от всички прокурори”,нито по чл. 129, ал. 1 и З, чл.1З0а, ал.5, т. 1-3, чл.  и др. Такава фигура, според закона, който я въвежда, е вън от структурата на прокуратурата, понеже тя не е „локализирана” и „ситуирана” в нейната (на прокуратурата) система,в съответствие със структурата на съдилищата,като част от съдебната власт,капо изрично предвижда чл. 1 26, ал. 1 Конст. Това внася неяснота и несигурност в „легалния статут“ на разследващия прокурор,с всички произтичащи от тях последици за дейността на прокуратурата в изпълнение на нейните конституционни функции,като част от конституционната съдебна власт на държавата. А без уредба по тези въпроси, правното положение на разследващия прокурор на главния прокурор или негов заместник е с неясно правно положение.

Въпросът не е само и даже не толкова в правно техническото несъвършенство в разпоредбите, а в тяхната концептуална неяснота и обърканост.Тази уредба е толкова объркана, че противоречи на принципа на правовата държава по чл.4, ал. 1 , изр.2 Конст, и не „не може да се управлява държавата.” Това е основание за нейната противоконституционност на основание чл.4, ал. 1 ,изр.2 и чл.5, ал. 1 Конст.

  1. Избраният от законодателя „подход“ за уредба със закон по чл.84, т. 1 Конст (с допълненията на оспорените законови разпоредби в Закона за допълнения на НПК)да се осъществи разследване на главния прокурор или на негов заместник от разследващ прокурор, определен от Пленума на ВСС по чл.зо, ал.2,т.21 ЗСВ е изначално „противоконституционно заченат”, поради конституционното положение и конституционния статус на главния прокурор. Съставителят на законопроекта и носителят на конституционното правот на законодателна инициатива по чл.87,.1 Конст изобщо не са обсъждали основният предварителен конституционен въпрос за йерархичния ранг на нормативната уредба, която предстои да бъде създавана- внесена, обсъждана и приемана от Народното събрание.

9. Процесуалната правна фигура на разследващия прокурор остава юридически неидентифицирана. Конституционно и легално тя е безлична. А без нея не може да се води разследване срещу, главния прокурор или негов заместник в справедлив наказателен процес и надлежни процесуални гаранции. В сегашния си вид тази фигура противоречи на принципа на правовата държава по чл.4, ал. 1 и на върховенството на Конституцията по чл.5, ал. 1 Конст.

В закючение: по изложените в предходното изложение съображения, предвидените в Закона за допълнение на НПК и на Закона за съдебната власт разпоредби, оспорени в сезиращото искане, според мен, би следвало да бъдат обявени за противоконституционни на основание чл. 149, ал. 1 ,т.2 от  Конституцията.

2 април 2021 г.

проф. Васил Мръчков

About De Fakto

Проверете също

Резултатите от изборите за 45-то НС са публикувани в Държавен вестник, на ход е президентът

Решенията на Централната избирателна комисия (ЦИК) за резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в …

Президентът: Няма да бавя свикването на Народното събрание, трябва да имаме яснота за правителството

Нямам никакво намерение да бавя свикването на Народното събрание. Нека видим обнародването на списъка на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.