Съдия Деница Митрова: Съдебният контрол на административни актовете по жалби на лишените от свобода

С обнародваните в ДВ, бр. 13 от 07 февруари 2017 г. изменения и допълнения започна мащабна промяна в производствата по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Първоначално нейната основна цел бе изпълнение решението на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България.
Да си припомним, че в изпълнение на посоченият акт на ЕСПЧ, бе нормативно предвиден съдебен контрол пред административните съдилища на производствата по преместване на лишените от свобода от един затвор в друг (чл.62); преместване на осъдени лица от затвор в затворническо общежитие от закрит тип (чл. 63); преместване от затвор в затворническо общежитие от открит тип (чл.64) и обратно (чл. 64а); замяната на първоначално определения режим в следващия по – лек такъв (чл. 66) и обратно (чл. 67); налагане на дисциплинарно наказание на лишените от свобода (чл.111); изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и една от тях бъде отменена (чл. 179); продължаване на специалния режим на лица, изтърпяващи наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна (чл. 198).

Наред с посочените текстове, през 2017 г. се въвеждат компенсаторните производства: “Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение” (чл. 276 – 283) и “Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията” (чл. 284 – 286).
Всички дела, образувани по жалби на лишени от свободата или протест на прокурор по изброените производства, са родово подсъдни на административните
съдилища като първа инстанция, чиито актове подлежаха на инстанционен контрол пред Върховния административен съд.

На 01 януари 2020 г. влиза в сила първото изменение на родовата подсъдност при инстанционния контрол на съдебните актове на административните
съдилища, постановени в хода на исковото производство по реда на Част седма „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на
наказанията”, като изрично се посочва, че искът се разглежда по реда на глава  единадесета от АПК.   Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на същия съд, а постановените от първоинстанционния съд определения и разпореждания се обжалват по реда на глава тринадесета от АПК пред тричленен съдебен състав на същия съд.
Законодателят е приел, че  изменението на чл. 285 ЗИНЗС, обнародвано в ДВ, бр. 100 от 20 декември 2019 г., е работещо, поради което година по късно
изменя и допълва нормативния акт и предвижда производствата в него да се разглеждат само от административните съдилища като първа и касационна
инстанция.

По отношение изброените в началото на изложението производства относно – преместване на лишените от свобода от един затвор в друг, от затвор в
затворническо общежитие от закрит тип, от затвор в затворническо общежитие от открит тип, замяната на първоначално определения режим в следващия по – лек такъв, налагане на дисциплинарно наказание на лишените от свобода, изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и една от тях бъде отменена, е въведен изричен регламент, че постановените от административния съд определения и разпореждания в тях (производствата) подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета на АПК пред тричленен съдебен състав на същия съд, чието определение е окончателно.
Законодателят не е посочил кой ще бъде компетентният съд да разгледа жалба срещу преграждащ хода на делото акт, издаден от тричленния състав, при
оспорване определение и/или разпореждане на едноличен съдебен състав в описаните производства.  Тази законова празнота ще бъде разрешена от съдебната
практика.
Допълнително се въвежда инстанционен съдебен контрол в производствата по чл. 111 от ЗИНЗС, свързани с обжалване на наложени дисциплинарни наказания
на лишените от свобода, като се изоставя досегашната регламентация за приключване на спора пред първоинстанционния съд, чието решение бе окончателно. С изменението от 11 декември 2020 г. съдебният акт на административният съд подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета на АПК пред тричленен състав на същия съд, чието решение е окончателно.
Най – важното и най – съществено допълнение в закона е направено в допълнителните разпоредби с новия §4б.  Най- съществено е това допълнение, тъй като с него се преодолява съществуващата към момента противоречива съдебна практика относно съдебния контрол върху административните актове, издавани от органите по изпълнение на наказанията, за които изрично не е предвидено, че могат да се оспорват пред съответния административен съд. С тази разпоредба се разширява и обхвата на компесаторните производства за защита.
Текстът на §4б, ал.1 предвижда, че разпоредбите на глава десета „Оспорване на административните актове пред първата инстанция” от АПК се прилагат и в
случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите на изпълнение на наказанията. Тази
регламентация е изцяло в синхрон с чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България, който посочва,  че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.
В §4б, ал. 3 и 4 от ДР на ЗИНЗС изрично е записано, че във всички случаи извън реда за търсене на защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, лишените от свобода ще могат да инициират производства по зашита срещу неоснователни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанието, които ще се разглеждат по реда на глава петнадесета, раздел I и II от АПК.

Съдия в Административен съд – София град

Заместник – министър на правосъдието (03.02.- 04.05.2017 г.)
Временен преподавател в Националния институт на правосъдието от 2019 г.