DeFakto.bg DeFakto.bg
Клиентка на Асоциация Анимус, представлявана от адв. Наташа Добрева, подаде жалба в Европейския съд по правата на човека с критики към дефиницията за домашно насилие, която прави невъзможно наказателното преследване на повечето извършители. Жалбоподателката твърди, че всеки побой – особено когато е над непълнолетно момиче – трябва да се разследва от Прокуратурата като престъпление от общ характер. У нас това не е така и Наказателният кодекс предвижда, че най-честите случаи на побой – леките телесни повреди – са извън компетентността на Прокуратурата. Жалбата е подадена през ноември 2020 г. и спешно е комуникирана на българското правителство, като й е даден приоритет и е счетена за „водещ случай“ (leading case): тук
Случаят касае опитите на 15-годишно момиче да привлече към наказателна отговорност своя приятел. Над нея, той системно извършва физическо насилие, като кулминацията е една нощ, когато я стиска с пръсти за шията и я пребива с ритници. Прегледите при хирург и съдебен лекар установяват многобройните синини по тялото й и ги класифицират като ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА. С тези доказателства и сведенията на майка й, която я придружава в болницата, момичето сезира Прокуратурата, като иска разследване на редица деяния, криминализирани в НК – опит за душене; лека телесна повреда; изтезание на непълнолетна; незаконно съжителство с непълнолетна. Полицията снема обяснения и от двамата – момчето потвърждава връзката, но отрича побой; момичето съобщава, че момчето вече не я притеснява. Базирайки се на сведението на момичето, Прокуратурата отказва да образува наказателно производство – поведение, което се предприема изключително рядко. Другият мотив на Прокуратурата е, че не са налице данни за твърдените престъпления; налице са данни само за лека телесна повреда, а тя се преследва по тъжба на пострадалото лице. След изчерпване на средствата за обжалване, случаят е пренесен в международен съд.
ЕСПЧ прави преглед на приложимото българско право, като на първо място отбелязва, че по изключение Прокуратурата може да разследва лека телесна повреда, когато жертвата е в положение на зависимост от извършителя. След това, ЕСПЧ посочва, че по силата на чл. 161, ал. 1 от българския НК леката телесна повреда между съпрузи не се разследва служебно от Прокуратурата. По-нататък, ЕСПЧ напомня, че непълнолетните изискват „още по-голямо инвестиране в превенцията на насилие“ и цитира препоръки на CEDAW и на Съвета на Европа за държавно разследване на всички форми на домашно насилие, отбелязвайки, че Държавите членки „трябва да въведат разпоредби, които гарантират, че наказателно производство може да бъде инициирано от държавен обвинител, да насърчат прокурорите да зачитат насилието над жени като отегчаващ или решаващ фактор при преценката дали да разследват или не в обществен интерес“.
Пред ЕСПЧ българското правителство трябва да отговори на следните въпроси:
1. Вътрешната правна система предоставя ли практическа и ефективна защита на правата на жалбоподателката по Член 3 от КЗПЧОС? По-специално, приложимата правна рамка, в частност що се отнася до лека телесна повреда, извършена в условията на домашно насилие, и отговорът на Прокуратурата на сигнала за насилие над жалбоподателката, съответстват ли на позитивното задължение на Държавата по Член 3 адекватно да защитава граждани срещу нечовешно и унизително третиране, дори когато е извършено от частни лица?
2. В настоящия случай, има ли дискриминация по признак пол?
Неправителствени организации имат възможност да се включат със становище по делото като трета страна, като подадат молба до ЕСПЧ в срок до 8-ми юни.
„Факт е, че дефиницията на домашно насилие у нас не е коректна. Тя не е същата като дефиницията в Истанбулската Конвенция, а именно, насилието е домашно не поради системността, а поради връзката на зависимост между извършител и жертва. В този конкретен случай, разследването се провали, защото прокурорите (както и депутатите, впрочем) не допускат, че една романтична, краткосрочна връзка, в която двойката не живее заедно, може да бъде сцена на домашно насилие. Те си представят, че домашното насилие е повтарящо се малтретиране в контекста на един дългогодишен брак и в общо жилище. Системността не е единственият порок в НК. Разпоредбите на чл. 93, т. 31 и чл. 161, ал. 1 си противоречат – според едната, побой между съпрузи е престъпление от общ характер, според другата, побой между съпрузи е престъпление от частен характер. Този остарял стереотип, който влачим в НК от `68-ма година, а именно че каквото става вътре в семейството ни си е само наша работа, правителството трябва решително да му сложи точка – никаква форма на побой не е само частна работа. Един побой вътре в семейството застрашава обществените отношения в цялост – битият се превръща в насилник и намира свои жертви; биещият започва да посяга на хора и извън семейството; битият търси спасение в кризисни центрове, които се издържат от нашите данъци и т.н.“ – коментира пълномощникът на жалбоподателката, адв. Наташа Добрева.
