DeFakto.bg DeFakto.bg
Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за нарушаване на правото на свободно изразяване на мнение по чл. 10 от конвенцията. Решението е по делото „Ханджийски срещу България“.
Поводът – осъждането на активиста от ДСБ в Благоевград Калоян Ханджийски по Указа за борба с дребното хулиганство, задето е сложил шапка на Дядо Коледа и чувал (с надпис „Оставка“) на статуята на Димитър Благоев в града, боядисана преди това (от неизвестни) в червено и бяло. „Предрешаването“ е от края на 2013 г., по времена протестите срещу кабинета „Орешарски“, тръгнали след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Ханджийски е наказан със 100 лева глоба въпреки позоваването му на евроконвенцията, гарантираща свобода на изразяването.
Осъждането и глобата в случая са неправомерна намеса в правото на изразяване, заявява Европейският съд. Да, минувачи може да са били шокирани от гледката на „предрешената“ статуя, но действията на Ханджийски не са създали риск за обществената безопасност, категоричен е ЕСПЧ.
Съдът отбелязва, че стореното може да се разглежда като сатира с политически характер, в същото време статуята не е повредена и унищожена. А основният въпрос е дали намесата на властите, чрез наложената санкция може да се приеме за „необходимост в демократичното общество“. Тази преценка зависи от характера на деянието, намерението зад него, отправеното послание, както и социалното значение на паметника и ценностите или идеите, които той символизира. Евросъдът специално се спира на повреждането и унищожаването на паметници – какъвто не е настоящият случай и където по-строгите мерки могат да преследват легитимна цел.
В казуса „Ханджиев“ обаче съдът припомня, че свободата на изразяване важи не само за „информация“ или „идеи“, на които се гледа благосклонно или са смятани за безобидни, но също и за онези прояви, които обиждат, шокират или притесняват държавата или части от обществото. Затова намесата в правото на свободата на изразяване на жалбоподателя не е била необходима, което представлява нарушение на Член 10 от Конвенцията.
Държавата трябва да плати на Ханджийски 54,66 евро за материални вреди, 2 000 евро за морални и 2 762,76 евро за разноски.
Повторно осъждане за нарушаване на принципа non bis in idem (никой не може да бъде съден два пъти за едно и също)
По друго дело, „Цоньо Цонев срещу България“ държавата повторно е осъдена за нарушаване на принципа non bis in idem.
През 2010 г. ЕСПЧ вече се произнесе за нарушаване на забраната за двойна наказуемост по чл. 4 от Протокол 7 на евроконвенцията по този случай. С решение от днес Евросъдът приема, че същото нарушение е извършено отново, тъй като възраженията за проблем в конретния казус са били отхвърлени и националните власти не са признали правото на жалбоподателя да не бъде съден или наказан два пъти за едно и също при второто разглеждане на делото му.
Случаят е от 1999 г., в Габрово, когато двама пийнали мъже влизат в жилището на трети, за да вземат вещи на бивша приятела и е последвало сбиване. Кметът глобява Цоньо Цонев с 50 лева за нарушаване на обществения ред по наредба на общината. А прокуратурата образува дело за същите факти, повдига обвинение за проникване със сила в чуждо жилище и нанасяне на телесна повреда. През 2001 г. РС го признава за виновен за нанасяне на средна телесна повреда и отсъжда 18 месеца лишаване от свобода, през 2002 г. ОС потвърждава присъдата, ВКС оставя решението в сила.
През 2010 г. Европейският съд постановява нарушение на чл. 7 от Протокол 7, тъй като Цонев е бил „осъден” в административно производство, което може да бъде уподобено на „наказателно производство”, а след това и осъден в наказателен процес по същите факти.
Сега съдът приема, че българските власти не са приложили стандартите, установени от ЕСПЧ в конкретния случай. Отчита обаче настъпилите междувременно промени в законодателството и съдебната пратика и не присъжда ново обезщетение.
