DeFakto.bg DeFakto.bg
Премиерът Бойко Борисов, след като поздрави министрите си за изборната победа, призова партията на Слави Трифонов да поеме отговорност и да предложи кабинет, който може да получи подкрепа от ГЕРБ. Като първа политическа сила ГЕРБ ще направи опит да реализира управленски мандат. „Ние с нашия опит и експертиза, и с 10% убедителна победа (8%, бел.ред.), сме длъжни пред нашите избиратели да предложим вариант за управление. Виждам огромна безотговорност от другите политически партии. Дори някои стигат до там, че след като похарчихме 150 милиона, изпитват неудовлетвореност и изпитват желание за още нови избори. Ние с удоволствие ще се явим и на такива„, каза Борисов, който очевидно се е отказал от експертния кабинет, който предложи в нощта на изборите.След сформиране на 45-то Народно събрание, тръгват консултациите при президента за ново правителство
Той призова втората по резултат политическа сила да сформира правителство, като е готов „да даде 10 дежурни депутати за подкрепа“:
„С над половин милион избиратели колегата политик Слави Трифонов трябва да излезе и да си поеме отговорност. Дали е първи или втори, в случая няма никакво значение. Ние ще предложим, те няма да го изберат и ще дойде той наред. Затова най-колегиално го моля да почнат да си правят състава на правителството, мнозинството, кой ще е председател на парламента, на комисиите, министри, зам.-министри, областни управители. Това е много тежка, сложна задача и изисква определено време. Така че, да не дезертират, да не се оправдават, че не им достигат гласове. Нещо повече, ако толкова им е нужно за нещо, съм готов да има 10 дежурни депутати, които да ги подкрепят. За мен е важно да има стабилно управление в държавата“.
Ако и Слави Трифонов не успее, премиерът смята да предложи избори, но за свикване на ВНС и нова Конституция: „ Събира се това събрание сега. Гласуваме свикване на ВНС, нека президентът Радев, неговия проект за Конституция, не нашия, неговия проект да внесе.
Борисов може да предложи, но не и да предопредели свикване на ВНС. Според чл. 160 от Конституцията, решение за свикване на избори за ВНС взема парламентът с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. Ако такова решение бъде взето, в 3-месечен срок държавният глава ги насрочва.
Освен това ВНС не е залог за сформиране на изпълнителната власт, а има сериозни конституционни срокове за сериозни промени в основния закон или гласуване на нов.
В настоящия момент обаче на дневен ред е сформирането на 45 -то НС след изборите, консултациите при президента и избор на ново правителство.
Правилата
За сформиране на правителство и управление на страната след изборите на 4 април има конституционна процедура, по различна от тази, която премиерът лансира.Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители, гласи чл. 75 от Конституцията.
В случая първото заседанието на новоизбрания парламент ще бъде свикано от президента в рамките на един месец от изборния ден, тоест до 4 май.
На това първо заседание, което ще бъде открито от най-възрастния народен представител, депутатите полагат клетва, избират председател и заместник-председатели. На него ще бъдат формирани и парламентарните групи, необходими за съставяне на правителство. ПГ се обособяват на базата на резултатите от изборите на политическите сили.
След това Президентът провежда консултации с тези групи, една по една, или съвместно. За тези консултации няма определен срок по Конституцията.
Когато тяхното провеждане приключи, президентът възлага на най-голямата по численост парламентарна група да предложи кандидат за министър-председател.
След като получи т.нар. проучвателен мандат, съответната парламентарна група в срок от 7 дни трябва да отговори на президента, че е готова да предложи кандидат за премиер и състав на кабинета, или че връща възложения проучвателен мандат.
Проучвателният мандат е приключил успешно по смисъла на чл. 99, ал. 4 от Конституцията, когато кандидатът, на когото е възложен, представи пред президента състав на Министерския съвет. Това не изключва промени в предложения състав преди гласуването от Народното събрание.
Добре е да се знае, че когато Народното събрание избере министър-председател, но откаже да избере предложения от него Министерски съвет по структура и състав, се смята, че мандатът на този кандидат е приключил неуспешно и процедурата по избиране на правителство продължава с възлагане на проучвателен мандат на кандидат от следващата парламентарна група, или по начина, посочен в чл. 99, ал. 5 от Конституцията.
При провал на първия проучвателен мандат, президентът, без да е ограничен със срок, възлага мандат на втората по численост парламентарна група. Тя отново в 7-дневен срок трябва да отговори на възлагането.
Ако и вторият проучвателен мандат завърши без успех, президентът може да възложи съставянето на кабинет на която и да е от останалите парламентарни групи. Той не е обвързан с поредност в численост на съответнат апаралментарна група. В решение №20 на КС от 1992 г. със съдия докладчик Александър Арабаджиев изрично е посочено, че след провала на два проучвателни мандата и при повече от една парламентарна група по ал. 3 на чл. 99 от Конституцията президентът не е длъжен да възложи проучвателен мандат на третата по численост парламентарна група. В този случай държавният глава е оправомощен да извърши преценка, на коя парламентарна група да възложи посочването на кандидат за министър-председател.
Само, когато парламентарните групи са три, президентът е длъжен да възложи на третата парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
В случай, че и при последната конституционна въртележка не се постигне съгласие за излъчен кандидат с готов списък на Министерски съвет, тогава Конституцията задължава президента да разпусне Народното събрание.(чл. 99, ал.5) Със същия указ, с който разпуска, определя дата за предсрочни парламентарни избори в рамките на 2 месеца и издава втори указ, с който назначава служебен кабинет, за да може държавата да има правителство.
От момента на разпускането на Народното събрание, насрочването на нови избори и назначаването на служебно правителство, досегашното правителство прекратява всякакви правомощия и работа.
След разпускането на Народното събрание се прекратяват пълномощията и на народните представители. Това означава, че те губят депутатския си имунитет, престават да получават възнаграждение като народни представители, не могат да упражняват парламентарен контрол, по отношение на тях престават да се прилагат изискванията за несъвместимост по чл. 68, ал. 1 от Конституцията, прекратяват действието си парламентарните комисии, е записано в Решение № 20 от 1992 г.
По късно по повод призива на премиера Бойко Борисов за свикване на Велико Народно събрание и за промяна на основния закон, от
прессекретариата на държавния глава припомнят позицията на президента Румен Радев, че промените в основния закон не бива да се превръщат в залог за нечие политическо оцеляване.
Президентът ще свика Народното събрание съгласно предвидения в Конституцията срок и след като ЦИК обнародва имената на избраните народни представители в „Държавен вестник“.
На дневен ред пред обществото е въпросът дали парламентарно представените партии могат да сформират правителство след съответната конституционна процедура. В противен случай Народното събрание ще бъде разпуснато, а без действащ парламент е немислимо да се осъществяват конституционни промени, се посочва в позицията на държавния глава.
