DeFakto.bg DeFakto.bg
Сдружението внесе в Конституционния съд становището си за прокурора по разследването срещу Обвитител №1
Българският хелзинкски комитет (БХК) внесе в Конституционния съд (КС) становището си по конституционно дело № 4 за 2021 г., образувано по искане на президента за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 46, ал. 8, чл. 194, ал. 6, чл. 213а, ал. 2 и чл. 411а, ал. 4 относно думите „както и делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ от Наказателно-процесуалния кодекс и на чл. 136, ал. 11 от Закона за съдебната власт.
В становището си организацията посочва, че искането е основателно в голяма негова част, но ако бъде уважено в цялост, това ще доведе до ограничен и нежелан резултат. Според БХК новосъздаденият институт на прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник противоречи изцяло на Конституцията.
БХК подчертава, че с изваждането на тази нова фигура от структурата на прокуратурата, която методически се ръководи от главния прокурор, поставя прокурора по разследването на главния прокурор или негов заместник положението нито да е подчинен на издаваните от главния прокурор актове, нито да е способен да създаде нужната му регулация за осъществяване на дейността си.
В становището си от организацията посочват, че ако КС намери за противоконституционна разпоредбата на НПК, съгласно която разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, се провежда от прокурора по разследването срещу тези лица, единствената възможност за този бъдещ особен прокурор да реализира каквато и да е наказателна отговорност на главния прокурор, ще бъде да делегира на следовател действията по разследването, с което ще отпаднат и всякакви гаранции за независимост на това разследване, доколкото инстанционният контрол от главния прокурор е изключен, само когато действията по разследването му се извършват от особения прокурор.
БХК посочва, че с новите разпоредби се премахва предметната специализация на Специализираният наказателен съд по дела за евентуални престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, което именно е очертаната от самия КС разграничителна линия между специализирани и извънредни съдилища. Нещо повече – процедурата по обжалване на отказите на особения прокурор да образува досъдебно производство протича изцяло пред специализираните съдилища и не подлежи на контрол от ВКС.
В заключение БХК посочва, че добавянето в чл. 41la, ал. 4 на НПК на думите „както и делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ са в противоречие на чл. 119, ал. 3 от Конституцията.
Пълният текст на становището е достъпен в сайта на БХК тук.
09.04.2021 г.
