Последни новини
Home / Законът / “Боец” атакува пред ВАС като нищожно заличаването на 14 избрани депутати (включително Борисов)

“Боец” атакува пред ВАС като нищожно заличаването на 14 избрани депутати (включително Борисов)

Defakto.bg
Гражданско сдружение “Боец” атакува като нищожно решението на ЦИК от  9 април, с което обявява списъкът на избраните депутати. Жалбата е внесена във Върховния административен съд (ВАС). Това съобщават от “Боец”.
Общо 14 кандидати се отказаха от място в парламента – девет от ДПС, трима от ГЕРБ-СДС, включително Бойко Борисов, и двама от „Има такъв народ“. Те бяха заличени от ЦИК, без да бъдат обявени за избрани, техните места се заемат от следващите в листите. След което избирателната комисия публикува пълния списък на избраните депутати в новия 45-и парламент.
Гражданското сдружение, от своя страна миналата седмица оспори пред ВАС решението за заличаването на Бойко Борисов от парламентарната листа, а сега – целия списък. Основният аргумент е, че ЦИК има правомощия единствено да обяви резултатите от изборите и имената на избраните, не и да променя състава на избраните депутати. Те имат право да се откажат да бъдат депутати, но това може да стане само и единствено пред парламента след неговото свикване и конституиране.
БОЕЦ настояваме, че Борисов (и не само), като избран депутат е в несъвместимост със заеманата от него държавна позиция и той трябва да напусне незабавно премиерския пост, а след ситуирането на парламента, ако иска ще може да напусне и него“, категорични са от сдружението.

Напомнят и че през 2005 г. Бойко Борисов (тогава главен секретар на МВР) сътвори парламентарен куриоз – на вота тогава е избран за депутат от НДСВ от две листи – Благоевград и Пловдив, не посочва в срок от коя област иска да бъде обявен за избран и ЦИК го обявява за избран и от двете листи, а парламентът започва работа с 239 обявени депутати. След това Борисов избира да влезе като депутат от Благоевград, а после внася заявление до парламента (не до ЦИК), че не желае да бъде депутат.

В същото време уважаването на предварителните откази от Централната избирателна комисия не е прецедент и започна с евроизборите през 2014 г. и с Делян Пеевски, който поиска да бъде заличен, ЦИК първо отказа, а часове по-късно промени решението си. Заличавания преди обявяването за избрани са правени и за парламентарния вот през 2017 г., както и за евроизборите през 2019 г.
В тази връзка “Дневник” цитира становището на конституционалистите доц. Наталия Киселова и проф. Пламен Киров, че предварителният отказ е възможен и Изборният кодекс не го забранява. “Човек може по всяко време да се откаже в изборния процес за национален парламент, защото участието в изборите е право”, смята доц. Киселова. На обратното мнение е дългогодишният върховен съдия, бивш член на КС и на ЦИК Маргарита Златарева.
 В жалбата си до ЦИК по повод заличаването на Бойко Борисов от “Боец” цитират решение № 5 от 2001 г. на Конституционния съд с докладчик Тодор Тодоров.
В жалбата се заявява:
“В обема на компетентност на ЦИК не е включено подобно правомощие на пренареждане на листите на вече избраните депутати. Законодателят е регламентирал единствено „заличаване на регистрация“ по реда на чл. 142, чл. 145 и чл.369 от ИК при осъществяване на точно определени условия и то на партия или коалиция, които в конкретния случай не са налице и това заличаване е възможно преди провеждане на самите избори Никъде не се регламентира възможност за заличаване на регистрация (на кандидат, коалиция и пр.) след провеждането им. Само за аналогия, разпоредбата на чл.145, ал.1 от ИК дава възможност коалиция да поиска заличаване на регистрация за участие на избори не по-късно от 32 дни преди изборния ден. Смисълът на закона е ясен – не се допуска злоупотреба с права и ако ще се заявява отказ, той следва да е навременен, тъй като изборите се най-висшата форма на проявление на представителната демокрация…

Важността на решението на ЦИК се предпоставя и от позицията, която заема Борисов. Същият понастоящем е действащ министър председател на Р. България и като избран за депутат за него настъпва несъвместимост да изпълнява двете длъжности – да бъде народен представител и начело на изпълнителната власт.

Волята на Бойко Борисов следва да бъде уважена, но тя трябва да бъде заявена пред самия орган, в чийто състав той е избран. Дотогава същият е избран за народен представител по волята на суверена.

В горния смисъл и по въпросите откога възниква правоотношението на представителство между избирателите и избрания народен представител, както и от кога му се делегира мандат да ги представлява, Конституционният съд със свое решение №5/22.03.2001г. по КД №5/2001г., съдия – докладчик Тодор Тодоров, сочи:

„т.8. Народното събрание се избира от народа в лицето на избирателите. То е конституционно установена форма на народно представителство. Възникването на това отношение на представителство, както и неговото съдържание се определят от политическата воля на избирателите. Тази воля се изразява чрез акта на избора, конституционния признат и гарантиран в чл.10. Изборът е акт на овластяване. Властническите правомощия на Народното събрание възникват от деня на избора. Упълномощаването не може да бъде отделено от акта на избора. Няма друг акт, освен изборът, който да делегира власт на Парламента. Нито актовете, констатиращи редовността на изборите, нито клетвата на народните представители и вътрешното структуриране на органа го овластяват. Съдът напълно споделя изразеното в становището на Министерския съвет разбиране, че „Всички останали конституционни изисквания относно свикването и конституирането на Народното събрание са от значение за практическата работа на Народното събрание и за встъпването на народните представители в изпълнение на пълномощията им, но не влияят по никакъв начин върху мандата, получен в резултат от изборите“. Избирателите са тези, които овластяват Народното събрание да изпълнява възложените му от Конституцията функции за определения в нея срок

About De Fakto

Проверете също

Окончателно:Процедурата за избор на нов председател на ВКС се открива на 30 септември и приключва с вот на 14 януари

Единодушно с 18 гласа ВСС гласува и прие график за избор на нов председател на …

Лозан Панов: Политиците искат независима съдебна власт, когато са в опозиция

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов няма да сочи кандидат за нов председател на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.