DeFakto.bg DeFakto.bg
Четирима събеседници, експерти в своята област изразиха пред БНР неодобрение за заявената позиция на действащото правителство, че няма да представи в ЕК план за възстановяване и устойчивост България. По този план България може да получи 12 млрд. лева, а според европейския регламаент държавите членки трябва до 30 април да представят своите планове.
На 9 април вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че планът за възстановяване и устойчивост е съгласуван в голяма степен с Европейската комисия, но че правителството няма да го намерение да го ревизира или внася, ако се избере нов кабинет, различен от този на ГЕРБ.
България, ако много държи на своето членство в еврозоната, ако държи да я приемат като държава, за която правилата имат значение, би трябвало да се съобрази с този краен срок от 30 април, коментира пред БНР Юлиана Николова, директор на Портал Европа:
Тя поясни, че датата 30 април е тясно свързана с цикъла на европейския семестър. Това е Национален план за възстановяване, това не е правителствен план, отбеляза още тя.
Николова препоръча правителството да го представи в парламентаи да го предаде в Европейския парламент. Защото цикълът е такъв, че след 30 април ЕК следва да одобри плана и през септември излизат решенията на ЕС, когато започва цикълът на финансиране и препоръки“. По думите ѝ има и процедури за изменение на Плана от всяко следващо правителство.
„ Този план ще ни даде възможност много бързо да се възстановим като икономика в периода – 2021-2024 г. – като грантове и кредитен капитал. Това е план, който позволява на страната ни да се възползва от подкрепа, отделена от ЕС за нас, в ситуация, която в момента не е най-блестяща – здравно и икономически. Тепърва ще разбираме какви са последиците в икономиката от пандемията и колко е важна тази помощ“, каза още още Михайлова.
По думите ѝ планът е част от общата архитектура на ЕС за подкрепа на страните членки от последиците на пандемията.
Първият вариант, разработен под ръководството на Томислав Дончев, отговаряше до много голяма степен на изискванията на ЕК. Може да се направят корекции след първите консултации, но след това идват изборите и после всичко спира. Това е твърде луксозно за страна като България. Този тип планове са приоритет и трябва да продължи да се подготвя и предоговаря, независимо кое е правителството, за да може да се възстанови икономиката„, категорично беше евродепутатът.
Тя изрази мнение, че е можело още през март да се предложи окончателен официален вариант в ЕК, а такъв официално не е представен. Михайлова обаче заяви, че такъв план трябва да се представи, защото иначе ресурсът се преразпределя: „А планът е за инвестиции и е много важно да не държим този план като заложник на изборите„, заяви тя.
Отлагането на внасянето на Националния план за възстановяване и устойчивост поражда въпроси. Реакцията на ГЕРБ е странна“, заяви Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд към Европейската комисия. Поясни: „Това, което е направило правителството на ГЕРБ, едва ли новото правителство ще може да промени, дори да има такива желания. Калфин уточни, че в изпълнението на плана има много условности и в течение на времето България може да изгуби пари, ако не покрива критериите и целите.
Финансистът Любомир Дацов обобщи пред БНР: „Мисля, че ГЕРБ в момента играят ва банк и извиват ръце с Националния план за възстановяване и устойчивост. Възможно е и да не са готови с него… Ако не се справим с изпращането на плана в срок, означава, че чак през 2022-2023 година ще имаме достъп до тези пари, а не още тази есен“.
