Софийският градски съд отговори на поредни нападки срещу решение на магистрат. И, както става обичайно, обвиненията се разминават с фактите.
В публикации СГС бе нападнат заради постановен „домашен арест“ за Жарко Момчилович, чиято екстрадиция за наркотрафик се иска от САЩ. Твърденията са, че замяната на най-тежката мярка по здравословни причини не е почивала на сериозни екпертизи и е необяснима „милост“, а няколко часа по-късно сърбинът изчезнал и вече седмица се укрива успешно. Както и че в протокола от съдебното заседание дори не било посочено да се уведоми контролиращото „домашния арест“ МВР. Като аргумент се сочи и че сърбинът е от Земунския клан.
„Прокуратурата не може да коментира тези актове на съдебната система. Прокуратурата не е виновна за всичко в тази държава. Това, което аз мога да ви кажа е, че прокуратурата е протестирала в срок определението на съда и в момента производството е висящо пред апелативен съд“, обяви днес говорителката на Иван Гешев Сийка Милева.
Определението на СГС за замяна на мярката за неотклонение е от 2 април (навръх изборите, подчертават критиците) и е на съдия Анелия Щерева. Тя приема наличието на опасност от укриване, но при преценката й надделява друга реална опасност – арестантът страда от аортна дисекация, доказано с медицински документи и състоянието му опасно се е влошило в затвора. Подлагането на реален риск на живота и здравето на човек, само и само за да бъде държан зад решетките, е недопустимо в правова държава, ратифицирала евроконвенцията за човешките права.
МВР е уведомено своевременно за определения „домашен арест“, а Момчилович е освободен от затвора на 6 април (след изборите, ако ще се водим по това времево разделение – б.р.), отговарят от СГС. И прилагат пълния протокол от съдебното заседание. А дали чужденецът е „изчезнал“ е въпрос не към магистратите, а към контрольорите от вътрешното ведомство. Освен това е налице и наложена забрана да напуска страната.
Утре има заседание по мярката на Момчилович в Софийския апелативен съд – веднъж то е било отложено заради настояване на защитата, че чужденецът не може да се яви по здравословни причини. В заседанието пред СГС е участвал онлайн, от затвора. „Домашният арест“ трябва да се изпълнява на адреса на апартамент, нает от съпругата му.
Из протокола от съдебното заседание в СГС
„Според доказателствата, които са налични по делото, Департаментът по правосъдие на САЩ е изпратил до българските власти молба за
екстрадирането на сръбския гражданин Жарко М за провеждане на наказателно преследване срещу него по дело № 21МАГ790 в Районния
федерален съд на САЩ за Южен район на Ню Йорк.
С определение на СГС от 04.02.2021 г. по НЧД № 480/2021 г., в производството по чл. 13, ал. 7 от ЗЕЕЗА, М е бил задържан предварително за срок от 60 дни, до пристигането на необходимите документи за образуването на производство по екстрадиция. Видно е, че тези документи са постъпили на 31.03.2021 г. и към настоящия момент прокуратурата иска постоянно задържане на исканото лице до
произнасянето на съда по същество по молбата за екстрадирането му до САЩ…
При това положение съдът трябва да обсъди дали съществува опасност исканото лице да се укрие, ако спрямо него бъде поставена полека мярка за неотклонение от „задържане под стража“. В тази насока относимите обстоятелства, които съдът взе предвид, са, че той не е
български гражданин и до момента на неговото задържане той не е имал постоянна връзка с Република България, като живее и работи в Република Сърбия.
Понастоящем в днешното съдебно заседание беше представен договор за наем, сключен между защитника на обвиняемия и неговата
съпруга Мария М , който е сключен на 01.04.2021 г. и има за предмет правото на ползване на недвижим имот на адв. Натина от
съпругата на исканото лице. Посочено е, че апартаментът се намира в гр. София, приложен е и нотариален акт, който удостоверява, че наемодателят действително е собственик на жилището.
Отделно от това, обстоятелствата, които имат значение за преценката за адекватната мярка за неотклонение, са свързани с актуалното
здравословно състояние на исканото лице. Доказано е с надлежни медицински документи, че същият страда от аортна дисекация, съобразно амбулаторни листове от 16.03.2021 г. и от 22.03.2021 г. от „Аджибадем Сити Клиник“ в гр. София. В документите от 22.03.2021 г. лекарят, който е извършил прегледа, е посочил, че са налице индикации за оперативно лечение на М ( по относителна спешност, поради риск от руптура, като се имат предвид актуалните размери на аортната аневризма, темпът на нарастване на същата, както и тежката фамилна обремененост на исканото лице. Също така съдът отчете като релевантно обстоятелство факта, че прокуратурата е наложила на исканото лице забрана за напускане пределите на Република България.
Като се съпоставиха тези обстоятелства, съдът намери, че действително може да се обоснове извод за съществуваща опасност от укриване на исканото лице, тъй като до момента на неговото задържане той не е имал трайна връзка с територията на Република България… При това положение е очевидно, че неговата съпруга е сключила договор за наем за целите на производството по екстрадиция. Въпреки това съдът не намира, че това обстоятелство сочи на злонамерени действия на исканото лице по заблуда на българските органи, че няма намерение да се укрива. Напротив, предвид на действително установеното дългогодишно сърдечно заболяване на исканото лице и влошаващото му здравословно състояние, стремежът на неговото семейство да му осигури възможност да пребивава в Република България, докато тече производството по екстрадиция, е демонстрация на добросъвестност.
Не може да се пренебрегне доказаното с медицински документи изключително лошо и опасно здравословно състояние, в което
исканото лице се намира в момента, предвид на престоя му в затвора София, като очевидно условията на задържане влияят на неговото
артериално налягане, и въпреки че през месец март му е предписано медикаментозно лечение за поддържане на кръвното налягане в нормални граници, всъщност при измерването на това налягане се установява, че неговите показатели са над границите, които се считат за здравословни. И без да са необходими изрични изводи от компетентно медицинско лице в тази насока, настоящия съдебен състав прие, че поддържането на високо кръвно налягане представлява непосредствен риск за влошаване на състоянието на увредения кръвоносен съд на сърцето на исканото лице.
Затова и съдът счете, че трябва чрез мярката за неотклонение, която да вземе, да осигури на първо място запазването на живота на исканото лице, а то очевидно е застрашено при условията на престоя му в затвора и съдът не може да допусне да съществува какъвто и да е било риск исканото лице да загуби живота си заради условията, при които се държи от българската държава. Трябва да му бъде дадена възможност да направи необходимите медицински изследвания и да направи съответни консултации, за да може да му бъде предписано лечение и, ако се налага, да бъде извършена необходимата оперативна намеса.. Подобни действия той може да извърши извън условията на задържане в затвора.
При положение, че неговата съпруга се е установила да живее на територията на Република България, докато трае производството по екстрадиция на съпруга си, е очевидно, че исканото лице може да живее на адреса, на който живее неговата съпруга. Затова съществуващата опасност от укриване, заради факта, че исканото лице е чужденец, без съществуваща до момента трайна връзка с България, може
да се преодолее с по-леката мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се изпълнява на адреса в жилището, в което живее неговата съпруга…“