Последни новини
Home / Законът / Ген.адвокат: България да издаде акт за раждане на дете с две майки и да не пречи на свободното му движение

Ген.адвокат: България да издаде акт за раждане на дете с две майки и да не пречи на свободното му движение

Defakto.bg
Съдия Десилава Корнезова

България трябва да издаде документи за самоличност на дете с две майки от еднополов брак – това е заключението на генералният адвокат Juliane Kokott пред Съда на ЕС по български казус. В подобни случаи  трябва да се намери баланс между националната идентичност на държавите членки и правото на свободно движение на детето и на неговите родители.   По-конкретно, съответната държава членка трябва да признае произхода на детето за целите на упражняването на правата, предоставени на гражданите на Съюза с правото на Съюза. Заключението е  на генералния адвокат по дело C-490/20 В.M.A./Столична община, район „Панчарево“.

Спорът

Спорът се отнася до българската гражданка В.М.А., сключила брак с гражданка на Обединеното кралство, а двете като семейство,  се сдобиват с дете в Испания, държавата членка на тяхното местопребиваване.  В акта за раждане, издаден от испанските власти, двете жени са посочени като „майки“ на детето.

В.M.A. подава заявление до компетентния български орган за съставяне на акт за раждане на дъщеря ѝ, който е необходим за издаването на български документ за самоличност и в който двете жени да са посочени като родители. Столична община (България) обаче иска  информация коя от двете съпруги е биологичната майка, като уточнява, че българският образец на акт за раждане предвижда само една графа за „майка“ и една за „баща“, във всяка от които може да бъде вписано само по едно име. След като В.M.A. отказва да предостави исканата информация, общината отказва да уважи нейното заявление.

СО мотивира отказа с липсата на информация за биологичната майка и с факта, че вписването в акт за раждане на двама родители от женски пол противоречи на обществения ред в България, където еднополовите бракове не са разрешени. В.M.A. подава жалба срещу този отказ пред Административен съд София-град.

Съдия Десислава Корнезова отправи предюдициално запитване до Съда на ЕС по казуса и поиска съдът  да установи дали отказът на националните органи да регистрират раждането на българско дете противоречи на правото на Съюза.  Така за първи път бе  повдигнат  въпроса за признаването на две лица от един същи пол в качеството им на майки на дете български гражданин, родено в друга страна от ЕС, който е свързан с начина на определяне на произхода на гражданин. Детето може да получи британско гражданство по линия на другия родител, което обаче не би му дало правата на гражданин на ЕС.

Заключението на генералният адвокат

Генералният адвокат Juliane Kokott най-напред уточнява, че обратно на твърдяното от националната юрисдикция, не може да се приеме със сигурност, че детето е български гражданин. Всъщност това твърдение е оспорено от българското правителство, предвид че българско гражданство по право придобива всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, а в настоящия случай самоличността на биологичната майка не е известна.

Генералният адвокат обаче отбелязва, че дори в хипотезата, ако детето не е български гражданин и следователно не е гражданин на Съюза, положението не излиза извън приложното поле на правото на Съюза. Всъщност в тази хипотеза остава въпросът дали  гражданка на Съюза — В.M.A. — която е упражнила правото си на свободно движение и заедно със съпругата си е станала майка на дете по силата на правото на друга държава членка, може да поиска от своята държава членка по произход да признае това положение и да издаде акт за раждане, в който двете жени да бъдат посочени като родители на детето.

По-нататък генералният адвокат г-жа Kokott припомня, че правото на Съюза не урежда правилата за установяване на гражданското състояние на дадено лице, и по-специално за неговия произход. Държавите членки обаче трябва да упражняват своята компетентност в тази област, като спазват правото на Съюза. Тя уточнява, че правото на свободно движение в Съюза включва правото да се води нормален семеен живот както в приемащата държава членка, така и в държавата членка по произход на гражданина на Съюза. В случая В.M.A. и съпругата ѝ надлежно са придобили статута на родители на детето по силата на испанското право и фактически водят съвместен семеен живот с дъщеря си в Испания. Непризнаването на тези родствени връзки обаче би създало сериозни пречки за семейния живот в България, и дори могло да разубеди В.M.A. да се върне в страната си по произход.

Същите съображения важат за положението на детето, ако то е български гражданин и следователно има статута на гражданин на Съюза. Нещо повече, съгласно българското право издаването на акт за раждане е предпоставка за издаването на български документ за самоличност: следователно отказът за такова издаване би застрашило ефективното упражняване на правото на свободно движение на детето.

Ето защо генералният адвокат приема, че отказът на българските власти да съставят искания акт за раждане представлява пречка за правата, които правото на Съюза предоставя на В.M.A., и — в случай че детето е български гражданин — и на това дете.

Адвокатът  проверява дали националната идентичност, на която се позовава България, може да обоснове този отказ. Тя установява, че според нашата държава  накърняването на националната идентичност се състои в това, че исканият акт за раждане се отклонява от разбирането за „традиционното“ семейство, което е закрепено в българската конституция и което задължително означава, че едно дете може да има само една майка (или баща).

Според генералния адвокат,  все пак задължението за признаване на създадените в Испания родствени връзки само с оглед на прилагането на вторичното право1 на Съюза относно свободното движение на гражданите,  не променя разбиранията за произход или брак в българското семейно право и не води до въвеждане на нови концепции в него. Поради това едно такова задължение не представлява заплаха за основния израз на националната идентичност, а отстранява известна част от пречките за свободното движение, като неяснотите около правото на пребиваване на британската майка на детето или възможността тя да се придвижва с него.

С оглед на ограниченото отражение на това задължение върху българския правен ред, отказът да се признае произходът на детето от В.M.A. и от съпругата ѝ за тези цели надхвърля необходимото за защитата на целите, посочени от България.

Предстои Съдът на ЕС да се произнесе с решение.

 

1 По-специално Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на

About De Fakto

Проверете също

Бизнесмен разкрива: Момиче на повикване е “Мата Хари”. И още за чекмеджето, кюлчетата и рекет от ГЕРБ

Един от най-крупните земеделци у нас Светослав Илчовски  разказва за  чудовищен натиск от хора в …

Ромският активист, който съдеше Гешев, осъди ПИК за клевета

Ромският активист Христо Николов, който съдеше главния прокурор Иван Гешев за дискриминация, а после и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.