Последни новини
Home / Законът / Избирателният подход на прокуратурата по избори

Избирателният подход на прокуратурата по избори

Defakto.bg
Купуването и продаването на гласове е престъпление. Този принцип, залегнал в Изборния кодекс (чл. 183, ал. 2), бива практически дописван от българската Прокуратура по начин, по който силата му се стоварва върху тези български граждани, които са в немилост.През седмицата, в която се конституира 45-ото Народно събрание, говорителят на Прокуратурата съобщи, че е разкрита престъпна група за купуване на гласове в полза на една от извънпарламентарните партии. Събраните доказателства сочат, че иде реч за т.нар. корпоративен вот, при който срещу заплащане управители и собственици на фирми ангажират вота на своите служители. На този етап резултатът от дейността на прокуратурата е повече от задоволителен. Но остават редица важни въпроси без отговор:

  • Нима при публично известни практики за масово купуване на гласове съществува само една организирана група при това търгувала гласове за маргинална парламентарно непредставена партия?

  • Ръководен дефицит ли е това да разполагаш с ресурса на 2 000 редови прокурори и да не се натъкнеш на купени гласове сред водещите парламентарни сили?

  • Дефицит на добро взаимодействие между МВР и прокуратурата ли е липсата на разкриваемост на други престъпления срещу политическите права на гражданите (чл. 167- 169 г от Наказателния кодекс) при изминалите парламентарни избори?

За да не останат тези въпроси без последици и за да не се стига отново до масово купен вот е необходимо да засилим отчетността над прокуратурата и нейния ръководител – главния прокурор.

На първо място, това може да стане чрез разрешаване обхвата на изслушване на главния прокурор пред Народното събрание – както предметно по обхват, така и да бъде ясно дефинирано, че инициативата за това стои у народните представители.

Втори по ред следва да бъдат обсъжданията за дейността на прокуратурата пред самия Висш съдебен съвет, чрез увеличаване на обществената квота в него за сметка на представителите, избирани от самите прокурори. В случай че неуспехите в разследването и разкриването на престъпления стои у определени звена в прокуратурата, именно тази обществена квота следва да дисциплинира редовите прокурори. А ако основанията за избирателната работа на прокуратурата е в пряка зависимост от най-висшия ѝ ръководител – то и възможност Народното събрание да инициира пред ВСС неговото отстраняване.

Припомняме, че първото заседание на новия парламент не бе уважено от главния прокурор, а само от председателите на върховните съдилища. Вероятно това се дължи на бурните политически изказвания срещу доскорошната парламентарна опозиция, на които той няма право и на това, че предприе незаконосъобразни действия срещу лица от президентската администрация.

Изминалите избори са само повод да си припомним тези проблемни аспекти от българската държавност и повод да държим отговорни депутатите от 45-ото Народно събрание за предстоящото им разрешаване.

 

About De Fakto

Проверете също

Министър Зарков представи екипа и приоритетите си. Отчаяно се нуждаем от нов затвор, каза той

Подготовка на законите, необходими за изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост въпреки липсата …

Заради административен произвол съдът отмени глоба от 1000 лв. на Елена Фичерова, наложена от Сотир Цацаров

Софийският районен съд отмени наказателно  постановрение за глоба от 1000 лева глоба на Елена Фичерова, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.