Последни новини
Home / Избрано / Доносници или разобличители на лоши практики търси Гешев с меморандумите за сътрудничество?

Доносници или разобличители на лоши практики търси Гешев с меморандумите за сътрудничество?

Defakto.bg

Биляна Гяурова – Вегертседер, БИПИ*

Главният прокурор осъществява една интересна и по-скоро нетипична дейност за прокуратурата – подписването на меморандуми за сътрудничество с представители на различните бизнес, работодателски и синдикални организации в страната.

Хронологията:

На 28 февруари 2020 г. е подписан първият такъв меморандум в мандата на Иван Гешев с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Предисторията на този меморандум датира от септември 2019 г., когато на среща между ПРБ и КНСБ, конфедерацията връчва своя годишен доклад за нарушени права и получава уверение от прокуратурата за подкрепа за необходимите законодателни промени “за засилена защита на правото на синдикално сдружаване”.

В края годината (декември 2020 г.) ПРБ подписва подобни меморандуми за сътрудничество последователно с КТ “Подкрепа” (на 2.12.2020 г.) и с КРИБ (на 9.12.2020 г.). А само преди няколко дена (на 12.04.2021 г.) такъв документ е подписан и с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Общото във всички меморандуми е, че в тях се урежда сътрудничество между прокуратурата и организации, които са частно-правни субекти, в голямата си част са членове на Съвета за тристранно сътрудничество и

техни членове евентуално могат да станат “клиенти” на прокуратурата

Същевременно за обществеността остава неясно защо главният прокурор подписва меморандуми за сътрудничество с точно тези организации, както и по какъв начин се е стигнало до такива споразумения. Подобни неясноти оставят и усещането, че определени организации стават едва ли не “приближени” до прокуратурата, а това директно поставя други в неравностойно положение от гледна точка на достъп до публични институции.

Най-мекото определение за тази дейност на главния прокурор е странно. Прокуратурата е страна в един наказателен процес и като такава не е на равно отстояние като съда от другите участници в процеса, а напротив, повдига обвинение и доказва извършването на конкретно престъпление. В тази връзка може да се каже, че прокуратурата и главния прокурор имат интерес от сътрудничество с посочените субекти, но то би следвало да е в рамките на досъдебното производство или в наказателния процес и по законово регламентиран начин. Меморандумите не са такъв и като цяло не може да бъде намерено легално основание за сключването им.

Освен това прокуратурата и главният прокурор, който е самостоятелен орган в нея, са част от съдебната власт, която по uонституция е независима, а това като минимум за главния прокурор означава автономност и безпристрастност по отношение на представители на останалите власти и на частния сектор. Би могло да се спекулира, че чрез меморандумите главният прокурор се опитва да преодолее един дефицит в нашето наказателно право, а именно

липсата на правна регламентация на т.нар. институт на недоносителството

–  когато едно лице знае, че нещо ще се извърши или не, но не предприема действия по сигнализиране на компетентните органи. Дори това да е така, то пак е недопустимо, защото ще представлява дописване на закона чрез меморандумите.

И докато подписването на подобен вид документи е разбираемо за органи и институции, които се намират в изпълнителната власт (например КПКОНПИ има такава практика), то по отношение на орган, който се намира в съдебната власт, подобен подход буди меко казано недоумение. В конкретната ситуация, тя много напомня и предизборната кампания на главния прокурор, в която ВСС беше затрупан от писма за подкрепа, идващи буквално от всички сфери на обществения, културен и академичен живот в страната.

Възможността органи от съдебната власт да сключват споразумения, разбира се, не е изключена, но те обикновено се подписват с други подобни институции или с организации на гражданското общество по конкретен проект и за осъществяването на конкретна дейност. В този контекст, партньорството на прокуратурата с различни организации и субекти трябва да се насърчава както от гледна точка на разширяване на общественото участие, така и заради необходимостта от “отваряне” на прокуратурата и популяризиране на нейната дейност.

Сътрудничеството обаче трябва да става на база на ясни правила и най-вече публичност и прозрачност,

за да не се оставя усещането, че има “правилни” и “неправилни” организации, с които прокуратурата си сътрудничи.

Меморандумите за сътрудничество, които сключва главния прокурор, могат да бъдат анализирани и при хипотезата на текстовете на Директивата за защита на лицата, които подават сигнали (Директива (ЕС) 2019/1937 относно защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза). В нея изрично е посочено, че лицата,  подаващи сигнали, могат да бъдат както от публичния, така и от частния сектор. Самата Директива все още не е транспонирана в българското законодателство (срокът за това е до края на 2021 г.), но главният прокурор очевидно задава тона като сключва подобни меморандуми.

Така например в последно подписания меморандум с АИКБ е казано, че “АИКБ ще сигнализира mрокуратурата при констатирани нередности, пораждащи съмнение за извършването на противозаконна дейност като корупция, безстопанственост в публични предприятия, които са държавна или общинска собственост, пазарни манипулации при търговията с електроенергия, кражби на предприятия, източване на обществените фондове чрез злоупотреби с инвалидни пенсии, получаване на наследващи се обезщетения за безработица и болнични, издаване на решения на органите на медицинската експертиза при установяване на работоспособността, вида и степента на увреждане на лица в нарушение на нормативната уредба и др.” (текстът е взет от официалната страница на АИКБ). Липсата на законови текстове, които да регламентират процедурата за такъв вид сигнализиране и последствията от това, поставят подписаните меморандуми в

една сива зона, където не е ясно кой на кого прави услуга и как тя се връща.

Тъй като текстовете на самите документи не са публично достъпни, може само да се спекулира какво точно се има предвид под сътрудничество и дали то включва и някакъв вид защита от страна на прокуратурата при евентуално предоставяне на информация за осъществяване на потенциални престъпни деяния. Информацията в медиите и от официалната страница на прокуратурата ни казва още, че синдикалните и работодателски организации ще подпомагат експертно прокуратурата и ще проучват и прилагат добри европейски и световни практики в противодействието на корупцията.

Тук следва да се припомни, че през 2018 г. министерство на правосъдието предложи законопроект за промени в Наказателния кодекс, който най-общо казано да криминализира корупцията в частния сектор. След сериозни критики от професионалните и бизнес средите, законопроектът не беше реализиран. Независимо от това, темата със сигурност пак ще дойде на дневен ред и тогава

практиката, която създава главния прокурор със сключването на подобни споразумения няма да работи в полза на обвинението.

Подписването на меморандуми за сътрудничество с представители на частния сектор както от страна на работници и служители, така и от страна на работодатели, повдигат резонния въпрос – търси ли си прокуратурата доносници, или търси разобличители на лоши практики, които обаче следва да подават сигналите по ясно и точно регламентиран начин и при изчерпателно посочени ситуации.

Меморандумите за сътрудничество определено не са такъв начин. От комуникационна гледна точка, към този момент прокуратурата се проваля да обясни целите и резултатите от сътрудничеството с организациите, с които е подписала меморандуми.

*Коментарът е препубликуван от Дневник

**Заглавието е на Де Факто

About De Fakto

Проверете също

Бизнесмен разкрива: Момиче на повикване е “Мата Хари”. И още за чекмеджето, кюлчетата и рекет от ГЕРБ

Един от най-крупните земеделци у нас Светослав Илчовски  разказва за  чудовищен натиск от хора в …

Ромският активист, който съдеше Гешев, осъди ПИК за клевета

Ромският активист Христо Николов, който съдеше главния прокурор Иван Гешев за дискриминация, а после и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.