Заличаване на специализираните съдилища и прокуратури, „двойно мнозинство“ при избора на председатели на ВКС и ВАС

Това предвиждат промени в НПК и в Закона за съдебната власт

Сериозни изменения в НПК и в ЗСВ са внесени в парламентарното деловодство от Христо Иванов, Атанас Атанасов и Атанас Славов от „Демократична България“.

Те зачертават специализираните съдилища и прокуратури, въвеждат нови мнозинства при избора на председатели на върховните съдилища и нови изисквания към кандидатите за високите постове, премахват текстове за „специалния“ прокурор, който да разследва Главния.

За спецсъдилищата и прокуратурите

Мотивът за премахването на спецструктурите е липсата на убедителни резултати в дейността им за близо 10 г., обратното – публично възприемане на специализираните структури като извънредно правосъдие, което изпълнява политически поръчки.

В проекта за НПК  се разписва, че неприключилите дела на спецпрокуратурата се изпращат по компетентност на съответната прокуратура в 7-дневен срок от влизане на закона в сила.

Първоинстанционните дела пред специализирания съд, по които не е започнало съдебно следствие, се изпращат по подсъдност на съответния съд, който ги насрочва в разпоредително заседание. По започналите съдебни следствия първоинстанционните дела се завеждат по подсъдност в компетентните съдилища, а разглеждането им продължава от същия съдебен състав, който заседава в сградата на закрития специализиран съд. Ако не е възможно да продължи същия съдебен състав, делото се изпраща на компетентния съд за разпоредително заседание.

Неприключилите производства пред АСНС се изпращат на съответните апелативни съдилища. Въззивните дела на АСНС, по които предстои постановяване на решение, се довършват в едномесечен срок от влизането на закона в сила.

Председателите на ВКС и ВАС – само действащи върховни съдии от съответния съд

За председатели на двете върховни съдилища ВКС и ВАС да се избират само съдии, които са членове на пленума на този съд не по-малко от 5 години, е друга впечатляваща поправка в Закона за съдебната власт. За подобен „ценз“ се говори отдавна, а от 1991 г. насам само веднъж се случи начело на върховен съд да застане действащ върховен съдия – Георги Чолаков във ВАС.

И още – проектът предвижда „двойни мнозинства“ при избора на двамата председатели, при тяхното освобождаване, както и при кадруването и наказването на съдиите. Тук вносителите се позовават и на препоръка на Венецианската комисия. Към исканото квалифицирано мнозинство на Пленума пък се добавят и решенията за освобождаване на изборен член на ВСС.

Предлага се  решенията за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС и за назначаване и освобождаване на „тримата големи“ да се вземат от Пленума с мнозинство от минимум 17 гласа, като за решенията за председателите на върховните съдилища се изисква и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите (двойно мнозинство).

Сред тях са, че:

• По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Когато не е съгласен с преценката и вътрешното убеждение на подчинените за започването или приключването на досъдебното производство, горестоящият сам извършва необходимите действия. В останалите случаи указанията му са задължителни.
• Когато отменя постановление, защото не са извършени всички действия за разкриване на обективната истина, горестоящият указва какви действия следва да се извършат.
• При отказа за образуване на досъдебно производство се създава нова възможност – по свой почин или по жалба на пострадалите прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да отмени постановлението за отказ, да образува досъдебно производство и да започне разследване.