Вече няколко дни вървят две алтернативни гледни точки около оставката на правителството и нейното приемане от Народното събрание. Има ли проблеми с правни последици?
Няколко предварителни тези преди да се даде отговор на въпроса.
Първо, парламентарното управление предполага наличие на доверие в мнозинството от народните представители към правителството и към председателстващия го премиер. Доверието може да бъде тествано от парламента, избрал правителството (вотове на доверие и на недоверие). Доверието може да бъде загубено (по политически причини) и това има два изхода в сравнителноправен аспект – нови парламентарни избори или ново правителство при същата легислатура. Нашата Конституция е предвидила да се направят усилия за формиране на ново правителство от същото Народно събрание ако бъде отказано доверие или бъде гласувано недоверие.
Второ, правителствата в Европа се формират лесно по парламентарен път след Втората световна война (рационализация на парламентаризма). Трудно е тяхното сваляне.
Трето, за да се избегнат правителствени кризи при инцидентни поводи или от временни / случайни мнозинства има усложнения при задвижване на процедурата по вот на недоверие от средите на депутатите. Това е съществен елемент на съвременния (рационализиран) парламентаризъм и затова е събитие на европейския континент ако се гласува недоверие на правителството в долната камара / парламента.
Нашата Конституция е възприела значителна част от тези елементи, които правят правителството независим и самостоятелен орган в конституционната система. Докато в по-старите демокрации в Европа има утвърдени конституционни обичаи или специална глава в основния закон, у нас нормите не са в текстуална последователност, а това в настоящия момент води до политически интерпретации и ритуалност.
И не на последно място, трябва да се прави разлика между общи основания за прекратяване на мандата на правителството и индивидуални основания за прекратяване на пълномощията на отделен министър. Във всички тези случаи по нашата Конституция има необходимост от приемане на нарочно решение от Народното събрание.
Кога се прекратяват пълномощията на Министерския съвет (т. нар. общи основания)? При отказ на доверие / гласувано недоверие решението на
Народното събрание предшества подаването на оставката на правителството (чл. 111, ал. 1, т. 1 и чл. 112, ал. 1 от Конституцията). Подаването на оставка от министър-председателя или от целия Министерски съвет е предпоставка за приемане на последващо парламентарно решение (чл. 111, ал. 1, т. 2 от Конституцията). Конкретен състав на правителството се налага да прекрати мандата си при смърт на министър-председателя (чл. 111, ал. 1, т. 3 от Конституцията) и след свикване на нов състав на Народното събрание, избран след проведени редовни избори (чл. 111, ал. 2 от Конституцията). И в последните два случая се налага да се приеме решение, което да констатира правния факт на смърт / подадена оставка.
Първият въпрос, който се задаваше през изминалите дни, е дали трябва да има решение. Правилният въпрос би бил кога „новоизбраното“ Народно събрание да гласува подадената по конституционно задължение правителствена оставка? И тъй като няма нормативно установен срок, то от момента след полагане на клетва от народните представители, те са в правомощията си да я приемат. В миналото при действието на тази Конституция, през 2001 г. (вж. ДВ, бр. 61 от 10.07.2001 г.) и през 2005 г. (вж. ДВ, бр. 59 от 19.07.2005 г.) решението за приемане на подадената оставка е предшествало връчването на мандат от президента на кандидат за съставяне на правителство. През 2009 г. връчването на проучвателния мандат (вж. ДВ, бр. 57 от 24.07.2009 г.) изпреварва приемането на подадената правителствена оставка от Народното събрание. От тук и изводът, че Народното събрание може да приеме оставката с решение, когато прецени за целесъобразно.
Вторият въпрос е дали България в момента има правителство. Щом народните представители със своето решение задължат подалия оставка състав на Министерски съвет да изпълнява функциите на правителство до избирането назначаването на нов състав, то министрите са длъжни да осъществяват своите правомощия във вътрешната и външната политика (чл. 111, ал. 3 от Конституцията). Резонно се пита какво може и какво не може по отношение на правителство в оставка. Правителството в оставка има всички правомощия по Конституция и по действащото законодателство. Единственото, което не е възможно от момента на подаване на оставката на правителството, е да му се търси политическа отговорност (доверие / недоверие) от „новоизбраното“ Народно събрание.
Шумът е политически, а не конституционен.
Доц. Наталия Киселова е преподавател по конституционно право в СУ ” Св.Св. Климент Охридски”.