Последни новини
Home / Актуално / Проект на “ИМВ” слага край на “вечните” обвиняеми и “вездесъщата” прокуратура по наказателни дела

Проект на “ИМВ” слага край на “вечните” обвиняеми и “вездесъщата” прокуратура по наказателни дела

Defakto.bg

Свалят Фандъкова, Борисов и Караянчева от автомобилите на НСО

Срещу „квази“  съдебните функции на прокуратурата, върнали  „вечните“ обвиняеми в наказателния процес, депутати от „Изправи се.Мутри вън“(ИМВ) –  адв. Николай Хаджигенов, Мария Капон, Мария Филаделфевс и Арман Бабикян внесоха в 45-то НС законопроект за връщане на глава 26 в НПК.  Предложението е сегашните текстове да бъдат отменени и заменени със старите, които имаха ясни правила –  ако прокуратурата в двугодишен срок за  разследване на тежки престъпления и повече от 1 г. за останалите,  не внасе обвинителен акт в съда, съдът може да прекрати производството.  Промените целят   обвиняемите  да не  „чакат“ с години прокурорите да си свършат работата и през това време да търпят недопустим тормоз на “безконтролната” прокуратура,  смятат вносителите.

Какво  предлагат ?

Чл. 368. (1) Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда.

(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.

Разглеждане на делото

Чл. 369. (1) Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда.

(2) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство срещу обвиняемия еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.

(З) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.

(4) Ако в срока по ал. З прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство срещу обвиняемия с определение.

(5) Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни.

Мотивите

По настояване на прокуратурата през 2010 г. управляващите от ГЕРБ извършиха промени, с които единствено  утвърдиха  безконтролната работа на прокуратурата, казват вносителите. На практика пожеланите поправки възстановиха „вечните обвиняеми“ в наказателния процес. „Това се превърна в метод за многогодишно държане на граждани в качеството им на обвиняеми, понасяне на всички негативни последици от наказателната репресия, без достъп до справедлив съд, единствено по волята на обвинението“, сочат депутатите. Тази форма на процесуален тормоз е грубо нарушение на Конституцията и на ЕКПЧ.

Депутатите обръщат внимание и на „утвърдената“ практика, след десетилетия обвиняемите да бъдат оправдани.

Не е подминат и друг въпрос –  отпадането на дисциплиниращите прокуратурата мерки, „се превърна в ефективен метод за изнудване и натиск спрямо обвиняемите, които често са принудени да  приемат ”неприлични предложения” , за да облекчат възможността да са обвиняеми в “неразумен срок“. Според депутатите от „Изправи се. Мутри вън“, е  нужна драстична промяна в работа на прокуратурата и дълбоки реформи в нея.

До първоначалното въвеждане на глава 26 в НПК за  ускорено разследване в  досъдебната фаза, бяха заведени и спечелени стотици дела срещу България в европейския съд по правата на човека, пише в мотивите. Напомнят се и двете „пилотни” решения от 10 май 2011 г. по делата ”Фингер срещу България” и ”Димитров и Ханъмов срещу България ”  В тях, освен „предикатното” нарушение на „разумния срок”, Съдът констатира и нарушение на чл. 13 от Конвенцията поради липсата на ефикасно вътрешноправно средство за защита срещу това нарушение. ЕСПЧ задължи държавата, в едногодишен срок от влизане в сила на пилотните решения, да въведе адекватни правни средства за защита, като маркира и основните критерии за тяхната ефективност.

Позовавайки се на пилотното решение от 29 март 2006 г. срещу Италия по делото Scordino, Съдът в Страсбург припомня, че когато една национална правосъдна система страда от прекомерна продължителност на делата, най-доброто средство за защита е превенцията. Поради това, въвеждането на механизъм, ускоряващ съдопроизводството, би било най-ефикасно.  При системен проблем с бавно правосъдие, обаче, е нужно и средство, осигуряващо компенсиране на вредите от вече настъпило забавяне. Обезщетението трябва да е справедливо и съответстващо на критериите на ЕСПЧ, а процедурата по предоставянето му — бърза и достъпна. Репарацията трябва да бъде платена не повече от шест месеца след определянето й. Тъй като неговата цел е да компенсира пострадалите от прекомерна продължителност на делата, необосновано забавяне на изплащането му би било крайно неуместно.

В крайна сметка, присъдените обезщетения представляват не просто огромна финансова тежест, пряко върху гърба на данъкоплатците, но не   спрямо прокуратурата, остава нерешен въпросът, че обезщетенията за бавно правосъдие не са в състояние да компенсират по никакъв начин, наложените ограничения и репресията спрямо гражданите, заключават вносителите.

 

Свалят Фандъкова, Борисов и Караянчева от возилата на НСО

Официално същите депутати са внесли и законопроект за промени в Закона за НСО, който отнема специализирания транспорт на кмета на столицата Йорданка Фандъкова и премиерът в оставка Бойко Борисов.  От отчет пред гражданите във Фейсбук,  адвокат  Николай Хаджигенов, като сочи какво е успял да свърши за краткия срок след конституиране на 45-то НС,  казва също:

След като стана ясно, че премиерът в оставка не смята да върне ключовете от джипката, внесох законопроект за изменение и допълнение на Закона за НСО в частта да отпадне осигуряването от НСО на специализиран транспорт на кмета на столицата, доколкото властта НЕ трябва да е свързана с осигуряване на луксозен начин на живот за сметка на данъкоплатците. 

Столична община разполага с достатъчен по обем бюджет и ако общинския съвет вземе решение, че е необходим специализиран, служебен транспорт на кмета, включително за представителни цели, биха могли да го осигурят за сметка на собствения си бюджет, пише в мотивите на самия законопроект.

Същите аргументи са валидни и по отношение осигуряване на специализиран транспорт в продължение на до 4 (четири) години на лицата заемали длъжността председател на Народното събрание и министър председател след освобождаването им от длъжност.

Нуждата от специализиран транспорт се обосновава единствено от заеманите от тях висши държавни длъжности и следва да отпадне незабавно след освобождаване заеманата длъжност. Парите на данъкоплатците трява да бъдат изразходвани разумно и само с оглед интересите на данъкоплатците, което в конкретния случай не е налице.

И още: Начинът за вземане на решения КОЙ, защо и докога да бъде охраняван също следва да бъде променен, доколкото НСО се превърна в служба за банкети за сметка на данъкоплатците.

Законопроектът

ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА

S 1. В чл.21 ал. 1 т. 1 се премахва предложение последно ”кмета на столицата”

  1. В чл.21 ал. 1 се премахва т.2 ”лицата, заемали длъжностите председтаел на Народното събрание или министър-председател –  до 4 години след освобождаването им от Длълсност.”
  2. В чл.23 ал.2 се променя състава на комисията, както следва: Комисията се състои от председател – началникът на Националната служба за охрана, и членове: ”министъра на вътрешните работи” и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” , които представят становище без право на глас при вземане на решение.

Депутатите са внесли и промени в Избирателния кодекс и Закона за съдебната власт, които дават право на  групи български граждани да вземат участие в изборния процес, като граждански (непартийни) кандидати-  магистрати, военнослужещи и прочие лишени до момента от това си право.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Бизнесмен разкрива: Момиче на повикване е “Мата Хари”. И още за чекмеджето, кюлчетата и рекет от ГЕРБ

Един от най-крупните земеделци у нас Светослав Илчовски  разказва за  чудовищен натиск от хора в …

Ромският активист, който съдеше Гешев, осъди ПИК за клевета

Ромският активист Христо Николов, който съдеше главния прокурор Иван Гешев за дискриминация, а после и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.