Искането на президента за обявяване на противоконституционност на „особения“ прокурор, е частично основателно
Специализираният наказателен съд не е извънреден, казва главният прокурор
В Конституциония съд са постъпили 18 становища по делото за “ocoбeния” пpoĸypop по разследването на главния и неговите заместнци. Позиция по казуса е изразил и главният прокурор Иван Гешев, според който фигурата на „надглавния“ прокурор нарушава принципи на Конституцията, а искането на президента е „частично“ основателно. Той обаче не е съгласен, че определената подсъдност пред специализирания наказателен съд за отказите на специалния прокурор да образува наказателно разследване срещу главния прокурор, е в нарушение на забраната за създаване на извънредни съдилища.
В искането си до КС, изпратено ден след като „специалният“ прокурор влезе в “ Държавен вестник“, президентът поиска основни текстове да бъдат обявени за противоконституционни. С въвеждането на фигурата на особен прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник и с предаването на подсъдността по тези дела изцяло към Специализирания наказателен съд се засягат основни конституционни ценности като независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и забраната на извънредните съдилища, заяви той. И Висшият адвокатски съвет изрази мнение, че “ oбжaлвaнeтo нa пocтaнoвлeниятa нa ocoбeния пpoĸypop зa oтĸaз дa ce oбpaзyвa нaĸaзaтeлнo пpoизвoдcтвo пpeд Cпeциaлизиpaния нaĸaзaтeлeн cъд, “пpидaвa нa тoзи cъд xapaĸтep нa извънpeдeн cъд пo cмиcълa нa чл. 119, aл. 3 oт Koнcтитyциятa”.
Дo мoмeнтa Дe Фaĸтo пyблиĸyвa пpaвните мнeния нa пpoф. Πeнчo Πeнeв и проф.Васил Мръчков, на ВАдС, на Пленума на ВСС, БХК и др., cпopeд ĸoито нoвaтa фигypa нocи вcичĸи бeлeзи нa пpoтивoĸoнcтитyциoннocт.
Преобладващо е мнението на специалистите е, че бeз измeнeниe нa Koнcтитyциятa нe мoжe дa ce cъздaдe дъpжaвeн opгaн, ĸoйтo фopмaлнo дa cъщecтвyвa ĸaтo чacт oт пpoĸypaтypaтa, бeз дa e вĸлючeн в oбщия peд зa ĸoнтpoл, ĸoйтo Koнcтитyциятa пpeдвиждa. Недопустимо т.нар. “нaдглaвeн” пpoĸypop по обикновен зaĸoнoдaтeлeн път да стане „чeтвъpтия гoлям“ в съдебната система, нapeд c пpeдceдaтeлитe нa въpxoвнитe cъдилищa и глaвния пpoĸypop, ĸoитo oбaчe ca ĸoнcтитyциoннo ycтaнoвeни. Имeннo тoвa e cтopeнo oт зaĸoнoдaтeля c ocoбeния пpoĸypop, заяви бившият прокурор Андрей Янкулов от името на Антикорупционния фонд. БХК обяви, че прокурорът по разследваенто е изцяло противоконституционен.
От всички 18 становища до КС по делото за особения прокурор, единствено пpaвocъдният миниcтъp Дecиcлaвa Axлaдoвa, зacтъпи тeзaтa, чe т.нap. “cпeциaлeн” пpoĸypop cъoтвeтcтвa нa ĸoнcтитyциятa, зaщoтo cлeд пpoмeни в HΠK, пpoĸypopитe вeчe caмo aдминиcтpaтивнo ca пoдчинeни нa Глaвния.
Oщe пo тeмaтa тyĸ, тyĸ, тyĸ , тyĸ, тук и тук
Какво казва Главният прокурор за „Специалния“ по разследаването на Обвинител №1?
В становището си до КС, посочва, че „предвиденият специален ред за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, нарушава основен конституционен принцип — принципът на равенство на всички граждани пред закона“ (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Определя като „неясна и противоречива уредба в НПК и ЗСВ на института на разследващия главния прокурор“, като така се нарушава принципа на правовата държава по чл. 4, ал. от Конституцията. Според Гешев, прокурорът който ще разследва главния влиза в „сериозен конфликт с установените правила за съответствие на структурата на прокуратурата с тази на съдилищата и с установените и регламентираните в НПК процесуални правомощия на прокурора в съдебното производство„.
Главният прокурор има статут на самостоятелен и едноличен конституционен орган, напомня той. “ Същевременно влиянието на новосъздадения институт на прокурора по разследване на главния прокурор или негов заместник както в рамките на прокуратурата, така и върху съдебната власт в нейната цялост, с особения му мандат и начин за избиране/назначаване и освобождаване, с неговата особена компетентност, нарушава установения баланс между властите и има потенциала да засегне независимостта на самата съдебна власт като основен конституционен принцип„.
Гешев предлага на КС да разгледа фигурата на прокурора по разследването в светлината на Решение № З от 2003 г. по к. д. № 22/2002 г. на КС. „В тази връзка от съществено значение е да се определи дали възлагането и концентрирането на подобни функции в правомощията само на един’определен прокурор представлява промяна на формата на държавно управление, по смисъла на чл. 158, т. З от Конституцията„, пише Гешев. Категоричен е,че подобни функции „несъмнено накърняват принципа за независимост на съдебната власт“.
Застъпена е и тезата, че е дадените правомощия на специалния прокурор и въведеният съдебен контрол единствено на отказа от образуване на досъдебно производство поставят в неравностойно положение разследваните лица и накърняват правото на защита на Главния прокурор или заместниците му. “ За разлика от останалите обвиняеми, те са лишени от правото да обжалват актовете и действията на посочения прокурор, които накърняват техни права и законни интереси, тъй като оспорваните пред КС норми на чл. 46, ал. 8 НПК и чл. 136, ал. ЗСВ изключват осъществяване на инстанционен и служебен контрол в рамките на прокуратурата. Това законодателно решение влиза в сериозен конфликт не само с принципа на равенство (чл. 6, ал. 2 КРБ), но и с правото на защита, регламентирано в чл. 56 от Конституцията (въпреки че такова нарушение не се релевира в искането), пише Гешев.
Специализираният наказателен съд не е извънреден
Из становището
(..)
Неоснователни са възраженията в искането на президента, че определената с чл. 411 а, ал. 4 НПК подсъдност на делата за престъпления срещу главния прокурор или негов заместник нарушава забраната за създаване на извънредни съдилища (чл. 119, ал. З от Конституцията).
Конституционният съд е имал възможност в своята практика да обсъди дали създаденият през 2012 г. Специализиран наказателен съд има характеристики на извънреден съд, като ги е очертал в Решение № 10 от 2011 г. по кд. № 6/2011 г. Като водещ отличителен белег е прието, че „особено съществено, за да не бъде определен Специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, е, на първо място, той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които прилагат общите съдилища, и на второ място — условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система”. В цитираното решение КС е посочил също, че „делата, подсъдни на Специализирания наказателен съд, сами по себе си не го правят извънреден съд. Конституцията поначало в чл. 119, ал. 2 допуска създаване на специализирани съдилища, при което по целесъобразност към тях се отклоняват, по волята на законодателната власт, определени видове дела, подсъдни до този момент на общите съдилища”. Именно в правомощията на законодателната власт е да посочи критерия, по който ще се определя компетентността на специализирания съд с оглед предмета на делото, качеството на извършителя или на двете.
Качеството на извършителя на престъплението е вече прилаган критерий при определяне на подсъдността на военните съдилища (чл. 396 НПК) и на Софийския градски съд (чл. 35, ал. З НПК).
С оспорваната разпоредба на чл. 411 а, ал. 4 НПК подсъдността на делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е възложена на Специализирания наказателен съд. Въпреки несъвършената формулировка на нормата, става ясно, че делата за всички престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, ще бъдат подсъдни на Специализирания наказателен съд като първа инстанция.
Конституционният съд през годините е имал възможност да се произнесе, че създаването на специализирани наказателни подразделения и структури в системата на съдилищата е от компетентността на Народното събрание ( Решение № 10 от 1998 г. по кд. № 8/1998 г. и Решение № 8 от 2005 г. по кд. № 7/2005 г. на КС), като е поддържал становище, че вариантите в специализираното правораздаване са разнообразни, както и са многообразни критериите за предметна и/или субективна (персонална) диференциация на извършителите на престъпления.
Конституцията изрично прогласява и насърчава възможността със закон да се създават’ и други специализирани съдилища — чл. 119, ал. 2, макар специализацията в областта на правораздаването най-често да се изразява в специализация само по предмет или само по субект.
В Решение № 6 от 27.03.2018 г. по к.д. № 10/2017 г. Конституционният съд е приел, че критерий за специализация не може да се сведе априори до един-единствен само предметен или само субективен (персонален). Критерият за специализация е предоставен изцяло в дискрецията на законодателя, без последният да се счита предварително ограничен в избора си за един или друг подход.
В същото решение КС е посочил, че „Да се приеме, че законодателят при решаването на въпросите за специализация на съдилищата задължително следва да се основава само на предметния или само на субективния критерий, би означавало да се отрече правото му на целесъобразна преценка или на утвърденото в доктрината разбиране, че основанията за установяване на една или друга компетентност на дадени съдилища, на една или друга подсъдност на дадена категория наказателни дела са преди всичко от политическо и след това от процесуално-техническо естество. Да се оспорва като противоконституционен възприет от законодателя избор на критерий за специализация на съдилищата би означавало на Конституционния съд да се въложи обсъждането на въпроси, свързани със законова целесъобразност, и ако той стори това, да престъпи недопустимо конституционно установените си правомощия.’
Предвид изложеното, предлагам да приемете искането за частично основателно.
–––––
Цялото становище тук