DeFakto.bg DeFakto.bg
През 2021 г. България пада още едно място в индекса на Репортери без граници за медийна свобода и достига 112-о от 180 държави, стана ясно вчера. Така страната ни се оказва след Бразилия и преди Индонезия, се казва в позиция на БХК до медиите.
Българският хелзинкски комитет изследва проблемите на свободата на изразяване в Годишния си доклад за състоянието на правата на човека през 2020 г., чието публикуване предстои в началото на месец май.
Какво доведе до тази позиция, според сдружението:
Пазарни зависимости
През 2020 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри безпрепятствено поредица от сделки, които създадоха господстващо положение на Нова броудкастинг груп, собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви на медийния пазар. В последната седмица на годината бе обявена предстояща нова смяна в собствеността на групата. Новият собственик – компанията „Юнайтед груп“ – е собственик и на БТК, и така групата получи контрол на медийното съдържание от създаването до разпространението му по кабел, сателит и ефир, по интернет и радио честоти. А дори и в печатната мрежа, защото успоредно се договори сделка за придобиване на част от големите печатни издания от арсенала на Делян Пеевски. През януари 2021 г. и двете сделки бяха одобрени от регулаторната комисия.
Натиск над журналисти
Властта на най-високо равнище неведнъж показа презрението си към медиите и нежеланието да отговаря на въпроси. Докато премиерът наричаше журналистите мисирки и старателно избягваше срещи с тях, акредитираните журналисти в парламента бяха настанени в приземно помещение без достъп до депутатите.
По време на националната конференция на управляващата партия ГЕРБ на 5 август две журналистки на критичната към властта „Свободна Европа“ не бяха допуснати да отразят събитието. Те бяха атакувани физически и обиждани от поддръжници на партията.
На антиправителствен протест на 2 септември общо над 10 журналисти пострадаха от действия на полицията, като според някои от тях са били атакувани целенасочено. Във фокуса попадна битият от полицаи и отведен в ареста без заповед за задържане и без достъп до адвокат журналист на свободна практика Димитър Кенаров. По думите му по време на случилото се многократно се е легитимирал като журналист, но това нямало значение за полицаите.
Качество по време на пандемия
В първата половина на годината близо половината медийно съдържание бе посветено на темата за пандемията от коронавирусно заболяване. В този контекст до българската аудитория достигаха сензационни заглавия и извънредни включвания, противоречиви послания, дори конспирации, представяни като информационен плурализъм.
Тревожни бяха опитите на властта да заглушава и прикрива факти, като ги обявява за „всяване на паника“. Проф. Асена Сербезова (тогава Стоименова), председателка на Българския фармацевтичен съюз (БФС) бе обвинена за всяване на паника заради интервюта, в които призовава хората да не се презапасяват с лекарства, тъй като това ще предизвика недостиг. Успоредно с обвиненията от прокуратурата, Сербезова бе подложена на две проверки от Националната агенция по приходите, и една от Агенцията за държавна финансова инспекция, макар че не е на държавен пост от повече от две години.
През 2020 г. бяха направени и неколкократни опити да се използва здравната криза за законодателно ограничаване свободата на изразяване.
Повече по темата можете да прочетете тук.
