DeFakto.bg DeFakto.bg
В съда приемат всички оспорвания, ако отговарят на формалните изисквания, истината излиза пост фактум
Фалшива жалба от името на съдия Васил Петров е внесена във Върховния административен съд (ВАС). За това сигнализира магистратът, научил за станалото днес, когато лично е отишъл във ВАС да подаде истинската си жалба срещу „външния“ конкурс в административните съдилища. И е останал изумен – в регистратурата са му казали, че той вече е оспорил тези решения на Съдийската колегия на ВСС и то още на 19 април!
Фалшивата жалба, входирана във ВАС в понеделник, е подадена от името на Васил Петров и е подписана неизвестно от кого.
Подобно нещо ми се случва за първи път, откакто съм в системата, заяви магистратът пред Де факто. Той е скандализиран от станалото.
Нещо повече – на страницата на върховния съд при задаване на неговите имена наистина излиза жалба от 19 април. Има дори разпореждане от зам.-председателя на ВАС Любомир Гайдов, който я е оставил без движение – но заради невнесена държавна такса. Даден е 7-дневен срок за изпълнение на указанията да се внесат общо 30 лева по сметката на съда. С други думи – никакви съмнения в автентичността.
Днес е регистрирана и жалбата на истинския Васил Петров.
Станалото е тревожно – излиза, че всеки може под чуждо име, та даже и в несъществуващо качество, да сезира върховен съд.
Реакцията
Така е, но по закон сме длъжни да приемем всяко оспорване, включително по имейл или по пощата, в което са посочени имена, ЕГН, качество, коментираха днес от съда. Конкретният „фалшификат“ е подаден по пощата, установила бърза проверка в деловодството на ВАС.
За нас това също е прецедент, заявиха от върховния съд. На въпрос на Де факто кога все пак се установява истината, т.е. че жалбоподателят „не е този“, отговорът е – когато преписката се изпрати за администриране от ВСС, оттам нататък при призоваването и т.н. То ест първият старт винаги може да бъде даден.
Поводът
Драмата се разиграва, след като на 13 април Съдийската колегия обяви 54 вакантни длъжности в административните съдилища в страната, които да се заемат чрез два конкурса – за повишаване (вътрешен) и за първоначално назначаване (външен). Като повечето длъжности – 31 са отделени за външния конкурс, срещу 23 за вътрешния. На 16 април решенията са обнародвани в „Държавен вестник“ и от 19 април стартира приемът на документи по двата конкурса.
В Съдийската колегия имаше спорове за бройките за „външни“ назначения и „вътрешни“ повишения, спорът бе най-вече за Административен съд – София-град, където съотношението е 10:3 в полза на „външните“. адровици предлагаха обръщане на бройките или поне разпределение 7:6 в полза на повишенията, като е позоваваха на спецификата на материята и на делата, гледани от АССГ. Но аргументите бяха отхвърлени.
И „фалшивият“, и истинският Васил Петров оспорват „външния“ конкурс. Какви са аргументите на първия не знаем. Истинският съдия Петров настоява и за спиране на конкурса за първоначално назначаване, до окончателното произнасяне на върховния съд.
Правният интерес в случая е очевиден – като магистрат от системата той изначално е декласиран от „първоначалното назначаване“, а отдаването на вакантните бройки преимуществено на непрофесионалисти е опасно – административните съдилища решават спорове между гражданите и властта.
Публикуваме жалбата на съдия Васил Петров без съкращения.
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Понастоящем съм съдия в III гражданско отделение на Софийския районен съд (СРС). Стажът ми в съдебната система е над 10 години.
- Обжалваните административни актове
С три свързани административни акта, приети в свое заседание от 13.04.2021 г., СК на ВСС по т. 23.1, т.23.2 и т.23.3,
– обявява, на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 190 от ЗСВ и чл. 178, ал. 3 ЗСВ, 50 свободни длъжности „съдия“ в административните съдилища,
– обявява, на основание чл. 188, ал. 1 от ЗСВ, 4 длъжности, които предстоят да се овакантят, на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗСВ, и
определя, на основание чл. 178, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ, във връзка с чл. 188, ал. 1 ЗСВ, 54 длъжности, които да се заемат след конкурси за повишаване в длъжност и първоначално назначаване в административните съдилища, от които 50 (петдесет) свободни длъжности и 4 (четири) длъжности, които предстои да се освободят на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗСВ.
От тези 54 длъжностни за съдии с административен акт по т. 24.1 СК на ВСС определя 23, които да се заемат след конкурс за повишаване, и по т. 24.2 – 31, които да се заемат след конкурс за първоначално назначаване. С решение по т. 26 от същото заседание СК на ВСС обявява, на основание чл. 180, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 ЗСВ, КОНКУРС за първоначално назначаване и заемане на 31 (тридесет и една) длъжности „съдия” в административните съдилища
Съгласно т.24.3 двата конкурса се обявяват едновременно. Те са обявени и публикувани в ДВ, бр. 32/16.04.2021 г.
Обжалвам взаимосвързаните административни актове по т. 24.2 и т. 26 от решенията на СК на ВСС от 13.04.2021 г. за определяне на свободните длъжности в административните съдилища за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване и обявяването им на конкурс за първоначално назначаване в административните съдилища.
- Характер на обжалвания административен акт и допустимост за обжалването
Обжалваните взаимосвързани административни актове съставляват общи административни актове, които определят материалноправните условия за участие в свързани състезателни (конкурентни) процедури по издаване на облагоприятстващи индивидуални административни актове (за назначаване на конкретна длъжност в конкретен орган на съдебната власт). Най-съществените материалноправни условия, които се определят с посочените административни актове, са конкретните бройки в отделните органи на съдебната власт, за които може да се кандидатства.
В случаите, както и в настоящата хипотеза, в които административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност (каква част от обявените за заемане след конкурс свободни бройки ще се заемат с конкурс за повишаване и каква част след конкурс за първоначално назначение е въпрос на дискреция), като определя за първи път част или всички материалноправни условия за участие в състезателната процедура (които не са определени в закона или съответния нормативен акт), актът има непосредствено, неопосредено от друг акт материалноправно значение, което самò по себе си го превръща в административен акт, подлежащ на обжалване.
Това материалноправно значение се състои в това, че актът е този, който създава непосредствено законния интерес на правните субекти да получат благото, възлагано с крайния акт на процедурата. Касае се именно за материалноправна възможност правните субекти да станат страна по бъдещото правоотношение, т.е. в тяхна полза да възникне субективното материално право – предмет на очаквания административен акт или актове.
Доколкото атакуваните административни актове имат еднократно правно действие, като засягат неопределен брой лица, то те съставляват два взаимосвързани общи административни актове.
Самият факт, че заемам длъжността съдия по дефиниция и законов замисъл ме декласира от участие в конкурса за първоначално назначаване, но, доколкото бройката на свободни и непосредствено овакантяващи се съдийски длъжности в административните съдилища е обща за двата конкурса, то очевидно съм непосредствено материалноправно заинтересуван от това бройката на длъжности, определени за заемане чрез конкурс за първоначално назначаване, да бъде по-малка. Тази материалноправна заинтересованост съставлява законен интерес по см. на чл. 147, ал. 1 АПК вр. чл. 179 АПК. За мен няма друг път за правна защита – нито за пряк, нито за косвен съдебен контрол – за защита на така очертания законен интерес, освен да обжалвам двата посочени взаимосвързани административни акта.
Още на 19.04.2021 г. съм депозирал пред своя административен ръководител заявление за снабдяване с всички необходими документи за участие в конкурса за повишаване, обявен в същия брой на ДВ. Веднага след снабдяването ми с посочените документи, ще депозирам и заявлението си за участие в този конкурс. Шансовете ми за повишение в желаната длъжност са в пряка зависимост от брояката обявени свободни длъжности за заемане с конкурс чрез повишаване в рамките на общия брой свободни длъжности. Независимо от това, дори още да не съм подал заявление за участие в конкурса, имам правен интерес да обжалвам двата административни акта, защото преценката дали да кандидатства или не, всеки един потенциален кандидат прави и според това какви шансове счита, че има, вкл. и за какви бройки свободни места се бори.
- Срочност на жалбата
Съгласно чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗСВ жалбата срещу решението на пленума на ВСС се подава в 14-дн. срок от съобщаването на акта. Актът е обявен в Държавен вестник на 16.04.2021 г. и срокът е спазен.
- Пороци на обжалваните административни актове
Законът за административното правосъдие от 1912 г., който е създал Върховния административен съд и е учредил модерното административно правосъдие в страната, е постановявал, че половината от съдиите от ВАС не трябва да бъдат съдии от кариерата (в общото правосъдие), а външни назначения („висши администратори“ – чл. 3). Отговор на въпроса защо са постъпили така съставителите на закона ще се намери в мотивите към законопроекта от 1911 г., дело на основния автор на законопроекта за административното правосъдие д-р Теодор П. Теодоров[1]:
„Покрай съображенията от държавно-политически характер и ония, изхождащи от принципа за тройното разделяне на властите, във връзка със схващането, че административното правосъдие по същината си се явява един път на отменяне на актовете на администрацията и изобщо на пряк контрол над нейната дейност, мотивите излагат и други, специални съображения: Не може да се отрече, че административните разпри не са спорове между права от еднаква стойност, защото правата на държавата ‒ публична власт ‒ и тия на личността не са еднородни, както е в частноправните спорове (Gneist, Unger). Тия особени спорове не могат да се решават по същия начин, по същите съображения и от същата гледна точка, както обикновените граждански процеси, под риск да се дойде до неточни резултати, неотговарящи на нуждите на добрата администрация и на обществото. Докато в областта на администрацията правосъдието играе ролята на една граница, за обикновения съдия то е единствената и положителна цел; там (в администрацията) се работи за общественото благо, като се държи сметка за правото, тук (в обикновения съд) се има пред очи изключително правосъдието (Stahl). Несъмнено, когато в публичното право се породят спорове, публичната власт е длъжна да ги реши като съд; но за това не трябва да се обсъди случаят едностранно и специално, с цел да се приложат абсолютните норми на правото, а трябва да се имат същевременно предвид изискванията на общественото благо и онова, което може да бъде полезно или подходящо на интересите на обществото (Gerber). Заслужава да се цитира изцяло следния пасаж от Bluntschli: „Публичноправните спорове трябва да се решават от гледна точка на публичното право и като се държи сметка за общата полезност. Една система, която би държала само за прилагането на принципите на правото, вдъхновявайки се изключително от умозаключенията, теглени из абстрактните закони, без да държи сметка за променливите изисквания на обществения живот, би парализирала дейността на държавата и би довела до държавно разтление… Едно чувство на наивна справедливост, което не иска да вижда освен това що е в книжата по делото и в твърдението на страните, едно високо безпристрастие, което поставя държавата на равни начала с всяка друга страна в процеса, една свобода на решаване, която анализира фактите във всичките им елементи и ги подвежда под нормите на правото, една проницателност и тънкост, която отива понякога до дребнаво изследване като с лупа и която заключава от формата за същността, строгост и неуклоност в логиката, са качества твърде ценни за гражданския съдия, но твърде опасни за съдията, натоварен да решава публични разпри, защото могат да го доведат да изгуби предвид именно най-същественото в тази области ‒ връзката на всички публични права с цялото, т.е. с държавата, от която те произхождат. Същите административни закони се тълкуват повече или по-малко стриктно наспроти обстоятелствата. Другояче не може и да бъде, защото административното право не може да се абстрахира от обществения живот и неговото движение. Наистина, законите, които определят и уточняват условията и границите на административното право, се налагат в решението на съдията със същата строгост, както частноправните закони. Но изобщо, все пак остава на съдията в административните разпри, в границите на тия закони, една доста обширна свобода на действие, която му позволява да преценява претенциите на страните и нуждите на държавата в смисъла на самата действителност и съобразно с хода на всички околни неща. Ето защо, административният съдия ще има случаи много повече от гражданския да държи сметка, освен за правото и законността, от това, що е подходящо и целесъобразно, и следователно да гледа не само назад, но и напред. Затова и юридическата подготовка само не е достатъчна за административния съдия. Същите съображения се споделят и от френските автори Vivien, Auсос, Ducroq, Laferiere, от италианеца Clementi, от петербургския професор Коркунов и много други“.
Мотивите изтъкват и съображения от практично-техническо естество: „Все в тоя ред на мисли, безспорно е, че административното правосъдие, бидейки твърде различно от обикновеното, за да бъде правилно раздавано, изисква от съдията административни познания, специализация, знание за нуждите, порядките и традициите на администрацията, каквито познания гражданският съдия, погълнат от частноправни въпроси, няма и не може да притежава.“.
Видни са следователно какви са били мотивите на авторите на ЗАП 1912 г. за това половината от съдиите във ВАС да бъдат не съдии от кариерата, а бивши адвокати и „висши администратори“ (държавни служители, държавни юрисконсулти, генерални секретари на министерства и самоуправителни тела и др.). Безспорно е, че подобни лица както тогава, така и сега могат да допринесат с опита и познанията си много за административното правосъдие.
Ако може да се вярва на вестникарски публикации[2], на заседанието на СК, приело оспорените решения, председателят на ВАС е заявил желание за паритет на длъжностите, които да бъдат обявени за заемане чрез двата вида конкурси. Този мотив не отговаря на взетите решения, тъй като почти 3/5 от местата за определени за заемане с конкурс за външно назначение. При АССГ съотношението е повече от 3 към 1 – 10 бр. за конкурс за външно назначение и 3 бр. за повишаване.
По-същественото е, че по сега действащата уредба (чл. 178, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ) Висшият съдебен съвет определя броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване. Броят на свободните длъжности по ал. 1 се определят поотделно според нуждите на всеки орган на съдебната власт за всяко от нивата в съда, прокуратурата и следствените органи.
Видно е следователно, че действащият закон отрича предварителното фиксиране на какъвто и да е процентно съотношение на броя длъжности за заемане с външно назначение и общия брой на свободните длъжности. Преценката е на ВСС, но тя винаги трябва да е конкретна – не само за съответното ниво от структурата на съдилищата, но и за конкретен орган на съдебната власт – конкретен съд.
В малък провинциален административен съд, който разглежда предимно касационни дела по ЗАНН и тук-таме по някое касационно земеделско дело по ЗСПЗЗ няма почти никаква нужда от външни назначения – тези дела най-добре ще бъдат решавани от бивши районни съдии от съдебния район. В столичните административни съдилища, които разглеждат голям брой данъчни дела и имат специфични дела (интелектуална собственост, бежанци и др.) би следвало да бъдат обявени множество места за външно назначение – един дългогодишен данъчен адвокат или адвокат по дела за интелектуална собственост има много повече познания и опит да разглежда тези специфични дела отколкото напр. един районен съдия, който е разглеждал предимно брачни дела в кариерата си. Законът изисква винаги конкретна мотивирана преценка според нуждите на всеки един съд поотделно.
Считам, че при приемане на обжалваните решения на СК на ВСС е нарушена разпоредбата на чл. 35 АПК относно визираните в материалноправната норма на чл. 178, ал. 2 ЗСВ обстоятелства. СК на ВСС, преди да вземе решение за броя на определените длъжности за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване, е следвало да изясни фактите и обстоятелствата от значение за това. Нищо такова няма данни да е сторено от СК на ВСС при приемане на процесните решения. Никакви статистически данни не се твърди да са ползвани от СК на ВСС, за да приеме обжалваните решения. Няма данни да е искано и мнението на заинтересуваните организации (чл. 66, ал. 1 АПК) на субекти, които могат да участват в конкурсите – отделните адвокатски колегии, Висшия адвокатски съвет, висшите учебни заведения и др. Изобщо няма и данни да е оповестявано намерението за обявяване на конкурс, съгласно чл. 66, ал. 1 АПК. Очевидно е бързано, за да се обяви този конкурс, но с това са пренебрегнати редица императивни правила на ЗСВ и на АПК. Това поведение на кадровия орган е опорочило обявения конкурс за първоначално назначаване[3].
- Задължения за ВСС, произтичащи от ЕКПЧ
Съгласно чл. 6, § 1, изр. 1 ЕКПЧ правото на справедлив съдебен процес и по-точно правото на независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, обвързва държавите – страни по ЕКПЧ, да предприемат действия, с които гарантират не просто независимостта на един конкретен съдебен състав, разглеждащ конкретно производство, но и при вземането на решения за обявяването на конкурси и тяхното провеждане да се гарантира, че назначени ще бъдат лица, които разполагат с необходимата компетентност и са показали, че разполагат с необходимите качества да отстояват своята независимост както спрямо страните в процеса, така и спрямо останалите държавни власти.
В своята трайна практика по чл. 6, § 1 ЕКПЧ съдът по правата на човека уточнява, че изразът „създаден в съответствие със закона“ отразява принципа на върховенството на правото, който е присъщ на установената от Конвенцията система за защита. Национален съд, който не е създаден в съответствие с волята на законодателя, не притежава легитимността, необходима в едно демократично общество за разрешаване на правни спорове.
Понятието „закон“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията е автономно и включва не само законодателство, предвиждащо създаването и компетентността на съдебните органи, но и всяка друга разпоредба на вътрешното право, която, ако бъде нарушена, би направила участието на един или повече съдии в разглеждането на делото нередовно. В автономното понятие „закон“ се включват и разпоредби относно независимостта на членовете на съда, продължителността на техния мандат, гаранциите за тяхната безпристрастност и всички правила, относими към назначаването на съдиите.
Обжалваните решения на ВСС попадат в обхвата на чл. 6, § 1, изр. 1 ЕКПЧ, доколкото се отнасят да упражнение правомощия по назначаване на съдии. За да подпомогне националните органи при приложението на Конвенцията, Голямата камара на ЕСПЧ предлага на националните съдилища тест за проверка на спазването на правото на „съд, създаден в съответствие със закона“ в решението си по делото Guðmundur Andri Ástráðsson v. Iceland (ЕСПЧ, Решение на Голямата камара от 01 декември 2020 г. по дело Guðmundur Andri Ástráðsson v. Iceland, Application no. 26374/18).
Посоченото решение на Голямата камара кодифицира практиката на ЕСПЧ по дела, в които е наведено оплакване за неспазване на правото на независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Това решение утвърждава разбирането, че правото на съд, създаден в съответствие със закона, е самостоятелно от изискването за независимост и безпристрастност. Дори и да се установи, че независимостта и безпристрастността на националния съд е незасегната, това не представлява пречка пред установяването на нарушение на правото на съд, създаден в съответствие със закона.
По горните съображения проверката на законосъобразността на обжалваните актове е от съществено значение за гарантиране на правото на съд, създаден в съответствие със закона по реда на чл. 6, § 1, изр. 1 ЕКПЧ. Определянето на квотите за назначаване на съдии по произволни съображения, които не държат сметка за поетите от Република България ангажименти по приложението на ЕКПЧ, може на следващ етап да доведе до вълна от осъдителни решения за накърняване на правото по чл. 6, § 1, изр. 1 ЕКПЧ.
Обжалваните решения са взети при явно нарушение на приложимия устройствен закон – ЗСВ, по съображенията развити по-горе. Допуснатото нарушение пряко засяга целта на правото на „съд, създаден в съответствие със закона“, а именно да се гарантира способността на съдебната власт да изпълнява задълженията си без неправомерна намеса и по този начин да се опази върховенството на правото и разделението на властите. Липсата на конкретна мотивирана преценка, която да обсъжда в детайли нуждите на всеки съд поотделно и въз основа на тези нужди да се определят бройките в конкурсите за повишаване в длъжност или за първоначално назначаване в административните съдилища, засяга тъкмо същината на правото по чл. 6, § 1, изр. 1 ЕКПЧ. Правото на гражданите техните дела да се изслушват и актове по тях да се постановяват от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, ще бъде накърнено, ако се допусне да бъдат назначени произволен брой съдии при неясно мотивирано съотношение между обявените бройки за повишаване в длъжност и тези за първоначално назначаване.
На основание всичко изложено по-горе моля да постановите решение, с което да отмените решения по т. 24.2, т. 24.3 и т. 26 от заседанието на Съдийската колегия (СК) на ВСС от 13.04.2021 г. за определяне на свободните длъжности в административните съдилища за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване и обявяването им на конкурс за първоначално назначаване в административните съдилища, обективирани в протокол № 12/13.04.2021 г., като върнете преписката на СК на ВСС с указания за правилното приложение на закона.
МОЛБА ЗА СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Моля да спрете изпълнението на оспорените административни актове, тъй като те има опасност да причинят особени и непоправими вреди. Вредите не са от имуществен, а от неимуществен характер (поради което не са и поправими чрез заплащане на обезщетение в пари, а значи и че не са лесно поправими по см. на чл. 166 АПК). Вредите са както за мен като потенциално ползващ се от съдебно решение за отмяна на „конкурентен“ конкурс, вредите ще бъдат за всеки един от потенциалните участници в атакувания конкурс, които биха били класирани на обявените длъжности, ако впоследствие съдът отмени като незаконен конкурса. Вредите ще бъдат и за правосъдието, защото съгласно решението на ЕСПЧ от 01.12.2020 г. по дело Guðmundur Andri Ástráðsson v. Iceland постановяването на съдебно решение от лице, което е избрано за съдия при сериозно нарушение на закона, нарушава ЕСПЧ. Всеки един акт на бъдещите потенциално назначени административни съдии би бил атакуем с доводи за изначалното опорочаване на процедурата по назначаването им.
В несъмнен интерес на правосъдието като висша ценност и като благо за страните по делата е съдът да разгледа оспорванията против законността на конкурса за външно назначение преди провеждането му.
[1] Д-р Теодоров цитира мотивите в статията си „25 години административно правосъдие“, сп. „Правна мисъл“, г. V (1939), бр. 4, препечатана в сайта „Съдебно право“, http://www.sadebnopravo.bg/, достъпна от 19 май 2016 г.
[2] https://defakto.bg/2021/04/13/%d0%be%d0%b1%d1%8f%d0%b2%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d0%b4%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%ba%d1%83%d1%80%d1%81%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8/, публикация от 13.04.2021 г.
[3] Тези пороци засягат също така и паралелния конкурс за повишаване, но аз нямам правен интерес да обжалвам решенията на ВСС за обявяване на този конкурс. Такъв интерес би имал само участник в атакувания от мене конкурс за първоначално назначаване.
