Върховният административен съд ще отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по казуса с видеонаблюдението на броенето на изборните бюлетини и въвеждането на резултатите в протоколите.
Вестта идва, след като на 14 април тричленният състав, воден от зам.-председателя на съда Мариника Чернева обяви делото за решаване. С определение обаче е отменен даденият ход по същество на процеса, а делото се спира до получаването на отговорите на СЕС.
Преди това, на 2 април този състав на ВАС отказа да спре указанията на ЦИК и КЗЛД, изрично забраняваши видеозаснемането и излъчването на преброяването на вота на 4 април.
Искането за преюдициално запитване бе на председателя на КЗЛД Венцислав Караджов.
Съобщението за отправянето му идва в деня, в който парламентът почти единодушно гласува на първо четене промени в Изборния кодекс, изрично предвиждащи видеонаблюдение върху преброяването. А срокът за второ четене бе съкратен на три дни.
Ходът на ВАС сега ще е сериозен аргумент срещу въвеждането му, преди да се е произнесл Люксембург.
Делото пред върховния съд бе образувано по жалба на ЦИК срещу решението на Административен съд- София-град, който отмени забраната за видеонаблюдението и изтъкна, че националните избори не са в обхвата на GDPR. Указанията бяха оспорени от „Демократична България“.
Въпросите на ВАС
Следва ли нормата на чл.2 пар.2 б. „а“ от Общия Регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация, като провеждането на избори за народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз и когато действията по обработка на данните не се изчерпва единствено със събирането им в контекста на съответната дейност ?
При положителен отговор на първия въпрос – приключването на дейността по провеждане на избори за народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента, като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво – съюзна регламентация ? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и извода за преклузия на последваща му приложимост?
При отрицателен отговор на първият въпрос – допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата, с други средства?
Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС – при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент – допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата с други средства?
Допуска ли нормата на чл.6 пар.1 б.“д“ от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност, намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция ?
При утвърдителен отговор на предходният въпрос, допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видео заснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по ведозаснемане да бъдат събрани и лични данни,чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?
От ВАС съобщават:
Върховните магистрати отбелязват в определението си: „Доколко и какви лични данни биха се събрали при едно евентуално видеозаснемане на преброяването и установяването на резултатите е въпрос на организация и регламентация на изборният процес, респ. рамките в които и субектите по отношение на които би се осъществило видеозаснемане. Подобна регламентация обаче е пар екселанс изключена посредством забраната, инкорпорирана в обжалваният акт – Указания. Ето защо и следвайки дотук изведената линия на разсъждение, за настоящия състав изниква въпросът, след като съображение 4 и съображение 129 от преамбюла на Регламента въвеждат императивно изискването за пропорционалност на мерките, прилагани от надзорните органи на дъргавите членки при спазване на съюзното законодателство, то допуска ли разпоредбата на чл. 6 б.“д“ от общия Регламент национална мярка като процесната, която забранява пар екселанс ведозаснемане на процеса на отваряне на изборните кутии и установяване на изборните резултати, поради риск от потенциално видеозаснемане на лицата, участници в изборния процес, без да допуска дори анализ и допълнителна регламентация на изискванията към обработка на личните данни, с оглед предвиденото по чл.5 от Регламента.“
Безспорен е фактът, че членовете на секционните избирателни комисии и лицата, имащи право да присъстват в изборните помещения имат публично качество и изпълняват законово регламентирана, обществена дейност, при провеждане и приключване на изборния процес. Същите се регистрират публично, присъстват публично и са достъпни и разпознаваеми за всички гласоподаватели в процеса на гласуване. В този смисъл след регистрацията им и влизането им в изборното помещение в началото на изборният ден, разпознаваемостта и идентификацията им е несъмнена, респ. защитата на личният им живот – относително условна. От което следва изводът, че реализирането на преследваната цел също е под условие, пише в определението на ВАС.
DeFakto.bg DeFakto.bg
