Последни новини
Home / Законът / Безлимитното финансиране на партии от фирми и търговци е противоконституционно

Безлимитното финансиране на партии от фирми и търговци е противоконституционно

Defakto.bg

Но държавата дължи субсидии, категоричен е КС

Конституционният съд единодушно обяви за протиковонституционни разпоредби в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс по искане на президента Румен Радев.

Текстовете са за безлимитното финансиране на партии от юридически лица и еднолични търговци, както и за получаване на подобни средства по време на предизборни кампании. Те противоречат на основния закон, тъй като условията и размерите на финансирането не са изрично уредени, а това води включително до неравнопоставеност на политическите субекти, смятат 12-те конституционни съдии.

В същото време КС е категоричен – държавата е длъжна да осигури субсидии на партиите при определено представяне на вота и това не подлежи на съмнение. Но размерът на субсидията е въпрос на законодателна целесъобразност.

Докладчици по дело № 13 от 2019 г. са съдиите Борис Велчев и Георги Ангелов.

Противоконституционните текстове няма да се прилагат след влизането на решението в сила – три дни след обнародването му в “Държавен вестник”.

“Създaвaт се пpeдпocтaвĸи дapeниятa oт юpидичecĸи лицa и eднoлични тъpгoвци дa ce нacoчвaт ĸъм пapтиитe във влacттa, зaщoтo тe paзпpeдeлят пyбличнитe cpeдcтвa и oпpeдeлят пoбeдитeлитe в oбщecтвeнитe пopъчĸи и ĸoнцecиитe. Ocтaнaлитe, и ocoбeнo мaлĸитe пapтии, щe бъдaт изтлacĸaни в пepифepиятa нa пoлитичecĸия живoт”, бе oтбeлязaл Румен Радев. Повече тук.

КС в голяма степен е споделил тези мотиви.

Решението накратко

Председателят на КС Борис Велчев

Днес, 27.04.2021 г., Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 13/2019 г., с което:

  • обяви за противоконституционни чл. 21 в частта „може да“; чл. 23, ал. 1, т. 4; чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“; чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частите им „и 4“, както и чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 1.04.2005 г., посл. изм. и доп., бр. 104 от 8.12. 2020 г.);
  • обяви за противоконституционни чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 в частта „юридически лица и еднолични търговци“ във всяка от трите разпоредби; чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 в частите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., посл. изм. бр. 107 от 18.12.2020 г.);
  • отхвърли искането на президента в останалата част.

Решението е прието единодушно със становище по мотивите на съдия Георги Ангелов.

Мотивите

Съдия Георги Ангелов

Наличието на необходимите финансови средства е предпоставка за осъществяване на дейността на всяка политическа партия в ролята ѝ на посредник между гражданите и публичната власт. Това придава важно значение на правилата за партийното финансиране, както и на публичността и контрола над средствата, с които партиите финансират своята дейност и предизборните си кампании, обясняват от КС.

Конституцията в чл. 11, ал. 3, изр. второ възлага на Народното събрание да уреди със закон реда за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност. Това правомощие съдържа и уреждането на финансовите предпоставки за съществуването и дейността на политическите партии и за пълноценното изпълнение на конституционно установената им функция да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3, изр. първо от Конституцията), се казва в решението.

Със законовото регулиране, предвидено в чл. 11, ал. 3 от Конституцията се преследват две основни цели. На първо място, законът следва да гарантира, че политическите партии остават независими както от държавата, така и от частни интереси. На второ място, законът трябва да създаде условия за справедлива конкуренция на политически възгледи и програми между партиите, включително и като чрез ясни правила определи условията за тяхното финансиране. Тези цели не могат да бъдат постигнати, ако държавата не участва във финансирането на политически партии, които след участие в изборите са спечелили определена политическа подкрепа. Условията и размерите за това публично финансиране трябва да бъдат изчерпателно уредени в закона и да съдържат гаранции за равнопоставеността на тези партии, пишат от КС.

Същевременно в Конституцията не се съдържа пречка политическите партии да бъдат финансирани с  дарения както от юридически лица, така и от еднолични търговци. Това, обаче може да става по също така ясни правила, каквито се изискват за публичното финансиране.

1. Относно чл. 21 ЗПП

Съгласно текста на оспорения чл. 21 ЗПП (доп., ДВ, бр. 60 от 2019 г.): „Дейността на политическите партии може да се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.“. В предишната редакция на тази разпоредба (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) финансирането на политическите партии от собствени приходи и държавна субсидия е било уредено като правно задължение – „Дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.“. С добавянето на думите „може да“ в текста на чл. 21 ЗПП, законът вече не създава императив държавата да финансира политическите партии, а установява това като правна възможност. По този начин се поражда риск за политическите партии да бъдат поставени в обективна невъзможност да съществуват и да изпълняват функцията си на посредник между гражданското общество и органите на публична власт. Конституционно задължение на държавата е да създава условия за демократичен политически живот, основан върху принципа на политическия плурализъм. Имущественото състояние на партиите не може да се превръща в препятствие за изразяване политическата воля на гражданите, четем в мотивите.

Най-вече: “Конституцията не предоставя на законодателя свобода на преценката дали държавата да осигури публично финансиране за политическите партии, които отговарят на определения в закона критерий, но допуска законодателна целесъобразност относно размера на субсидията. Публичното финансиране на тези партии от държавата до определен размер, следователно, трябва да се смята за конституционно дължимо.  Определянето на конкретния размер на това публично финансиране е изцяло в компетентността на Народното събрание”.

Останалите текстове

Оспорените разпоредби разрешават дарения от всички юридически лица и еднолични търговци (чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗПП и чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 ИК) без тези, които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим – чл. 24. ал. 1, т. 2 ЗПП и чл. 168, ал. 1, т. 2 ИК. Забрани има още за юридическите лица – религиозни институции и за  чуждестранните юридически лица – чл. 24. ал. 1, т. 3 и 4 ЗПП и чл. 168, ал. 1, т. 4 и т. 5 ИК.

Финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци единствено при сега предвидените в закона ограничения е в несъответствие с конституционно допустимото.

В нарушение на чл. 11, ал. 2 от Конституцията, препятстващ сливането на партия и държава, разрешени остават даренията за политическа партия от самата държава, държавните органи – юридически лица, общините, държавни или общински предприятия или търговски дружества, търговски дружества, в които държавата или общините имат участие или контрол. Възможността за пряко или косвено финансиране на политически партии от държавата и общините извън определеното в закона бюджетно финансиране, е конституционно недопустимо. Към изложеното се добавя и фактът, че законът позволява неограничени по размер частни дарения на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци. По този начин се нарушава чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията в изискването му при изразяването на политическата воля на гражданите партиите да бъдат поставени в справедлива конкурентна среда. Системата на финансиране трябва да гарантира, че всички партии са в състояние да се съревновават при равни възможности, което осигурява политическия плурализъм и създава гаранция за ефективното функциониране на демократичните институции, заявяват от КС.

Пълният текст на решението тук

About De Fakto

Проверете също

Бизнесмен разкрива: Момиче на повикване е “Мата Хари”. И още за чекмеджето, кюлчетата и рекет от ГЕРБ

Един от най-крупните земеделци у нас Светослав Илчовски  разказва за  чудовищен натиск от хора в …

Ромският активист, който съдеше Гешев, осъди ПИК за клевета

Ромският активист Христо Николов, който съдеше главния прокурор Иван Гешев за дискриминация, а после и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.