Решението за мораториум върху действията на всички държавни органи от 22 април е безспорна политическа и юридическа грешка – това заяви пред БНР бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров .
Става въпрос за едно грубо посегателство върху конституционни правомощия на конституционно създадени органи, каза той
„Това решение всъщност налага мораториум върху действия на всички държавни органи, а не само върху правителството в оставка. Президентът не може да назначи никой от органите, предвидени в закони, самото Народно събрание не може да назначи експерти към комисиите, ВСС също отлага назначния и т.н.“
Предвид краткосрочния характер на наложения мораториум, Конституционният съд може да прекрати делото поради липса на предмет, но е важно да се произнесе, защото сериозно са засегнати правомощията на държавни органи, каза той.
Киров обаче отрече твърдението на Десислава Атанасова (ГЕРБ), че мораториумът е отнел възможността на президента да назначи нова ЦИК.
Това няма как да стане, защото президентът ще направи това, след като назначи служебно правителство, а тогава няма да има мораториум защото, каза Киров. Мораториумът спира да действа с акта на назначаване на служебно правителство, поясни конституционалистът.
Професор Киров изказа и мнението, че едно правителство в оставка „надали“ трябва да упражнява всички свои конституционни правомощия с размах предвид на късия хоризонт, в който действа. Трябва да се въздържа от радикални действия и „не би следало да си позволява неща, с които минира действията на следващия кабинет или на служебното правителство“. „Очевидно е че не беше намерена необходиямата мяра и така се стигна до мораториум на действията на всички държавни органи, а не само на правителството в оставка“, уточни специалистът.
Киров напомни ефекта от решенията на КС – когато съдът обяви за противоконституционно едно решение или закон на НС, актът на съда действа от момента на приемането на противоконституционния акт. Тоест, ако КС обяви за противоконституционен мораториума, дата за неговата невалидност ще е 22 април т.г., когато 151 народни предствители го гласуваха. Или, от тази датата, мораториумиът не би породил юридически последици, а всички засегнати биха могли да защитят своите права и законни интериси.
„Така, струва и , КС не може да избяга от решение на казуса по същество именно предвид действието на собствените му актове“, отбеляза бившият конституционен съдия.
Запитан колко президентът може да отлага връчването на мандат за съставяне на правителство на втората политическа сила – ИТН, Пламен Киров отбеляза, че Радев трябва незабавно да връчи втория мандат след заявлението, че той няма да се осъществи.
„Посоченият от парламентарната група на тази партия кандидат за министър-председател ще изиграе ролята на пощенски гълъб. Формално ще приеме мандата и веднага ще го върне. В този смисъл президентът няма какво вече да чака. /…/ Практически президентът вече няма полезен ход. Той трябва да действа незабавно.“
Има голяма разлика в разположението на силите и взаимодействието им в парламента, в който се създаде тройната коалиция и сегашния, посочи още Пламен Киров в отговор на въпрос за евентуално конструиране на правителство с третия поред мандат и могат ли да се правят паралели.
„Колкото и да бяха на противни мнения и да отстояваха различни виждания за бъдещото управление, въпросните три политически партии си говореха помежду си. Лидерите поддържаха някакви контакти, дори можеха да изпият едно кафе заедно. Докато тези в момента в Народното събрание не си говорят, с изключение на ругателствата, които наблюдаваме в пленарната зала. И след като не си говорят и не искат да си говорят, то очевидно такъв вариант е немислим в настоящия парламент.“