Последни новини
Home / Законът / КС допусна искането срещу мораториума и частично (но не единодушно) – за тълкуване на понятието “пол”

КС допусна искането срещу мораториума и частично (но не единодушно) – за тълкуване на понятието “пол”

Defakto.bg

Две определения по допустимост гласува днес Конституционният съд.

Едното е по исканията на депутати от ГЕРБ за противоконституционност на наложения мораториум върху концесии, разпореждания с имущество, назначения в държавни органи – дело 8 от 2021 г. То е гласувано единодушно, с 11 “за” от присъстващите конституционни съдии, докладчик е Константин Пенчев.

Второто е по искането на Гражданската колегия на ВКС за обяснение на понятието “пол”, възприето от основния закон – дело 6 от 2021 г. , по което на 13 април не се стигна до произнасяне и бе отложено. От трите зададени въпроса обаче КС приема да се произнесе само по един и отклонява като недопустими останалите две питания. Тук гласовете са 9 на 2 по приетия въпрос (несъгласни са съдиите Гроздан Илиев и Надежда Джелепова) и 10 на 1 по отклонените искания (на “особено мнение” е останал съдията Филип Димитров). Докладчик е Красимир Влахов.

 Съобщението и определението за мораториума

“Днес, 29 април 2021 г., Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на 60 народни представители за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 22 април 2021 г. за налагане на мораториум върху определени действия на държавните органи (обн. ДВ, бр. 34 от 23.04.2021 г.) и за задължително тълкуване на чл. 86 във връзка с чл. 84 и чл. 85, във връзка с чл. 111, ал. 3, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията на Република България, във връзка със следното тълкувателно питане: „Допустимо ли е с решение на Народното събрание временно да се спира изпълнението на установени от Конституцията и развити в законите правомощия на президента, изпълнителната власт, включително и когато Министерският съвет изпълнява функциите си в условията на чл. 111, ал. 3 от Конституцията, други държавни органи, установени от основния ни закон и съдебната власт?”.

Определението е прието единодушно.

На заседанието присъстваха 11 конституционни съдии”, информират от Конституционния съд.

Мораториумът стана причина тази седмица двете колегии на ВСС да отложат кадрови точки за избор на административни ръководители и повишения на магистрати. След приемането по допустимост от Конституционния съд адровиците вече могат и да спрат кадруванията генерално, до произнасянето на КС (или до отпадането на мораториума, чиято времева рамка е ясна – до гласуването на ново правителство или назначаването на служебен кабинет).

В определението си за допустимост конституционните съдии заявяват:

“По искането за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 22 април 2021 г. за налагане на мораториум върху определени действия на държавните органи, Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение за неговата недопустимост, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС.

Съдът не се е произнасял и с решение или с определение за недопустимост по предходно искане за абстрактно тълкуване на чл. 86 във връзка с чл. 84 и чл. 85, във връзка с чл. 111, ал. 3, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията в контекста на поставения от вносителя тълкувателен въпрос.

Искането е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.

Предвид изложеното, Конституционният съд намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.

С оглед предмета на направеното искане Конституционният съд приема, че като заинтересовани институции по делото на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да конституира: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор.

На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС, следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Димитър Радев, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов и доц. д-р Наталия Киселова”.

Делото за “пола”

“Днес, 29 април 2021 г., Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос:

Как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичния пол?

Конституционният съд отклони като недопустимо искането на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд за тълкуване на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 32, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията, както и за отговор на следните тълкувателни въпроси:

  1. Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?
  2. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС, ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137 от 1998 г., попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?

Определението е прието с мнозинство 8 от 11 гласа” – гласи съобщението на КС.

В самото определение съдът обяснява защо допуска първия въпрос:

Съдът намира искането за допустимо по отношение на първия въпрос, тъй като Конституцията не дава изрично пряк отговор на поставеното с него тълкувателно питане, а това е обусловило различни тълкувания и колебания в правораздавателната практика (според определения по допустимост от 22.01.2004 г. по к.д.№ 1 от 2004 г., от 16.11.2004 г. по к.д.№ 9 от 2004 г. и от 08.10.2019 г. по к.д.№ 11 от 2019 г., отсъствието на изрична правна уредба в Конституцията обуславя допустимост на поставения за тълкуване въпрос). В случая ангажирането на тълкувателната компетентност на Конституционния съд по този въпрос е необходимо, тъй като същият се отнася до реално съществуващ  конкретен правен проблем за съдилищата (Определение № 4 от 14.08.2007 г. по к.д.№ 9 от 2007 г., Определение № 8 от 22.11.2016 г. по к.д.№ 17 от 2016 г.). В контекста на сложилата се нееднаква практика относно допустимостта и предпоставките за уважаване на подадена пред съд молба за промяна на вписаните в актовете за гражданско състояние данни на лице на основание неговата транссексуалност, този проблем се свежда не до признаване или отричане на правото на лицето да се самоопределя полово по един или по друг начин, а единствено до обвързаността на държавата да зачете самоопределянето му към пол, различен от биологичния. Поради това Конституционният съд приема, че тълкувателният въпрос, който ангажира упражняването на неговото правомощие по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, има следното съдържание: Как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол?

Защо отклонява останалите два?

“По отношение на втория поставен от искателя тълкувателен въпрос („Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?“) Конституционният съд намира искането за недопустимо, тъй като същият не поставя самостоятелен конституционнозначим проблем, свързан с тълкувателната компетентност на Съда. Както вече беше посочено по-горе, в случая тълкуването на термина „пол“ по смисъла на Конституцията предполага изясняване на въпроса за обвързаността на държавата от самоопределянето на лицето към пол, различен от биологичния, поради което отговорът на втория въпрос се включва в този на приетия за допустим първи тълкувателен въпрос.

Съдът намира, че по отношение на третия поставен от вносителя въпрос, насочен към тълкуване на чл. 5, ал. 4 и чл. 4, ал. 3 от Конституцията чрез изясняване на съотношението им спрямо разпоредбите на чл. 8 КЗПЧОС и чл. 7 ХОПЕС, искането следва да бъде отклонено като недопустимо. Както е посочено в самото искане, отговорът на въпроса (макар и формулиран като тълкуватален) по същество изисква Конституционният съд да упражни правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията. По отношение на международните договори проверката за тяхното съответствие с Конституцията обаче винаги е предварителна – преди тяхната ратификация. …След като Конвенцията е ратифицирана, обнародвана и влязла в сила, с което е станала част от вътрешното право на страната (Решение № 7 от 02.07.1992 г. по к.д.№ 6 от 1992 г.), Конституционният съд съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията може единствено да се произнася за съответствието на законите с нея (такъв контрол е упражнен например с Решение № 8 от 11.10.2013 г. по к.д.№ 6 от 2013 г., Решение № 6 от 27.03.2018 г. по к.д.№ 10 от 2017 г., Решение № 5 от 19.04.2019 г. по к.д.№ 12 от 2018 г. и редица други), каквото искане в случая няма. Съдът би могъл да подложи на тълкуване разпоредби от Конституцията в светлината на международното право и в частност на КЗПЧОС, но не и да се произнася за съответствието на влязъл в сила международен договор с Основния закон. В правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1 от Конституцията не се включва и произнасянето за съответствие между конституционните разпоредби и съюзни правни актове, какъвто акт е ХОПЕС. Според установената практика на Съда на Европейския съюз, Учредителните договори създават самостоятелен (автономен) правен ред, който се интегрира в правните системи на държавите членки  и който националните съдилища са длъжни да прилагат с предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат (Решение № 3 от 05.07.2004 г. по к.д.№ 3 от 2004 г., Решение № 3 от 21.03.2012 г. по к.д.№ 12 от 2011 г., Решение № 1 от 28.01.2014 г. по к.д.№ 22 от 2013 г.). С изменението на Конституцията през 2005 г. и приемане на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 бе създадено конституционното основание за присъединяване на държавата към ЕС и интегриране на съюзното право в националната правна система, като преценката за съответствие на националното законодателство с правото на ЕС е извън компетентността на Конституционния съд….

Същевременно Конституционният съд не само може, но и е длъжен при отговора на допуснатото до разглеждане искане да съобрази относимата уредба на правото на ЕС, отчитайки, че посочената конституционна разпоредба, отваряйки националната правна система за включване и действието на съюзното право, не предписва неговото отношение с националния правен ред (Решение № 7 от 17.04.2018 г. по к.д.№ 7 от 2017 г.). Във връзка с това Съдът намира за необходимо до отбележи, че приматът на Правото на ЕС над вътрешното право на държавите-членки произтича от самата му природа и е утвърден изрично в Декларация № 17 „относно предимството на правото“ към Договора за Европейския съюз  и Договора за функционирането на Европейския съюз, съдържаща изрична препратка към релевантната практика на СЕС. Изключение от очертания в практиката на СЕС примат на правото на ЕС е възможно в съответствие с принципа на националната конституционна идентичност на държава-членка, закрепен в чл. 4, пар. 2 ДЕС, която Конституционният съд може да защити при тълкуване на Основния закон в светлината на Правото на ЕС.

Независимо от гореизложеното, Съдът обръща внимание, че неприкосновеността на личния и семейния живот, на жилището и тайната на кореспонденцията, за които се отнасят чл. 8 КЗПЧОС и чл. 7 ХОПЕС, са изрично признати и защитени от Конституцията (чл. 32, чл. 33 и чл. 34), което прави малко вероятна възможността за колизия между Основния закон и посочените актове в областта на тези права. Поради това също липсва правен интерес от ангажиране на тълкувателната компетентност на Конституционния съд (Определение № 8 от 22.11.2016 г. по к.д.№ 17 от 2016 г.), като при това се има предвид по вече изложените съображения, че по същество тълкувателното искане по третия поставен от искателя въпрос е насочено към упражняване на правомощието на Съда по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията”.

Този въпрос, отправен във връзка с тълкуване на чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията, е недопустим. Той се отнася до разпоредби с ясно и недвусмислено съдържание, по които не се спори и практиката на Конституционния съд е безпротиворечива, а това изключва необходимостта от абстрактното им нормативно тълкуване от Конституционния съд в изпълнение на правомощието му по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.

Несъгласните

“Конституционният съд има задължение да се произнася по искане за тълкуване когато трябва да бъде изяснено двусмислие или да бъде отстранена неяснота на една или няколко конституционни норми, така че да бъде осигурено непротиворечивото им прилагане. В случая това не е така. От прочита на посочените в искането съдебни решения се установява, че отделните състави на ВКС нямат противоречия в тълкуването и прилагането на конституционните разпоредби – предмет на искането за тълкуване, а прилагат противоречиво разпоредбите на Закона за гражданската регистрация. Уеднаквяването на противоречивата съдебна практика по прилагането на законите е задължение на ВКС – чл. 124 от Конституцията”, заявяват в “особеното мнение” съдиите Гроздан Илиев и Надежда Джелепова.

Двамата са категорични: “Липсват противоречие или неяснота относно значението на понятието “пол”. Нещо повече – то е било предмет на разглеждане от Конституционния съд, който се е произнасял по отношение на разбирането си за това понятие в Решение № 14/10.11.1992 г. по к.д. № 14/1992 г., с което е дадено тълкуване на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. С това тълкуване не е отговорено на конкретно допуснатия от мнозинството от съдиите въпрос, но от мотивите на решението категорично  се прави извод, че критерият „пол“ е изключен от групата социални признаци, които „фактически се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото“. Разбирането на понятието „пол“ е конкретно посочено и в Решение № 13/27.07.2018 г. по к.д. № 3/2018 г. (за Истанбулската конвенция – б.р.), в мотивите на което е записано, че конституционният законодател възприема биологичното обяснение на това понятие като единственото, включено в него”.

About De Fakto

Проверете също

Бизнесмен разкрива: Момиче на повикване е “Мата Хари”. И още за чекмеджето, кюлчетата и рекет от ГЕРБ

Един от най-крупните земеделци у нас Светослав Илчовски  разказва за  чудовищен натиск от хора в …

Ромският активист, който съдеше Гешев, осъди ПИК за клевета

Ромският активист Христо Николов, който съдеше главния прокурор Иван Гешев за дискриминация, а после и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.