Последни новини
Home / Законът / Прокурори и служители на мълчаливи бдения срещу закриването на спецструктурите, заваляха декларации (допълнена)

Прокурори и служители на мълчаливи бдения срещу закриването на спецструктурите, заваляха декларации (допълнена)

Defakto.bg

Иван Гешев оглави протеста пред Съдебната палата в София

Мълчаливи бдения и протестни декларации срещу закриването на специализираните съдилища и прокуратури е реакцията на ПРБ на гласуваните вчера от правната комисия промени в съдебния закон и НПК.

Декларации изпращат прокурорите, следователите и служителите от двете спецпрокуратури – апелативна и първоинстанционна (АСП и СП), както и от Асоциацията на прокурорите.

От АСП и СП заявяват, че ще изразят позицията си „чрез мълчание пред съдебните сгради“. Уведомления за мълчаливи бдения изпратиха от Варна, Добрич, Силистра, Разград, Шумен и от Ловеч.  Така заявяват „своето несъгласие с прибързаните и необмислени опити за промени в Закона за съдебната власт и Наказателно – процесуалния кодекс“.

Мълчаливо ще протестират и прокурори и служители от софийския апелативен район „срещу посегателството върху независимостта на съдебната власт, недопустим политически натиск върху независимата съдебна власт и принципа за разделение на властите“.

А в специална позиция ръководството на прокуратурата ги подкрепи и обяви, че ще сезира европейските институции за опасността от нарушаване на върховенството на закона.

По-късно обвинител №1 Иван Гешев оглави прокурорския протест пред Съдебната палата в София. Обяви: „Днес е голям празник – Велики Четвъртък“ и пожела „повече любов и смирение“. „Гордея се, че съм главен прокурор на България“ – бяха пък думите му на финала на мероприятието. Последвани от овации.

Обвинения за нарушаване на Конституцията, отнемане на функционален имунитет,  стопиране на битката срещу „високата“ престъпност, както и на работата на новата Европейска прокуратура (чиито дела у нас бяха обвързани от управляващите със спецструктурите) се заявяват в декларациите. Като масовост ситуацията много наподобява депешите покрай избора на Иван Гешев, демонстрирали монолитност на прокурорските и следователски редици плюс служители.

Вчера категорично срещу закриването на специализираните съдилища и прокуратури се обявиха също от Камарата на следователите и от ПРБ.

В становищата се избягва фактът, че наред със закриване на специализираните структури, нехаресаните закони предвиждат и преназначаване на техните кадри в „обикновените“ съдилища и прокуратури по ясно описан ред. Така че  магистратите от тези звена запазват магитратския си статут и фунционалния си имунитет.

Специализираните структури се превърнаха в безконтролни органи за репресия, категоричен бе днес в парламента съпредседателят на ДБ Христо Иванов – един от вносителите на промените. „Твърдите, че те са създадени в отговор на някакви препоръки. Може и да е имало препоръки, но никой не си е представял, че България ще създаде поредица от инструменти за избирателна репресия. Закриването на тези съдилища и прокуратури, ограничаването на безконтролността на главния прокурор, ограничаването на възможността му да използва Бюрото по защита като лична гвардия ще бъде подарък за много от вас„, категоричен бе Иванов

„Нарушени са правата на хиляди български граждани. Ефективността е нула. Тези органи са инстрwментът за тормоз. Мерките за неотклонение са превърнати във вид нотариална заверка върху щенията на главния прокурор. Хора, които са държани по над година по мерки – това няма нищо общо с правосъдието. Да ми посочите един осъден за корупция? Не можете. Тормоз, инквизиция, спрямо всички“, бе позицията на Николай Хаджигенов от ИМВ пред правната комисия вчера.

Всеки  има право да протестира, но днешният протест е поредният, организиран административно от прокуратурата, и е време българските прокурори, ако искат обществото да има доверие да упражняват огромната власт, която имат, да покажат истинска независимост, включително от йерархията, която ги организира„,  коментира Христо Иванов по-късно.

Декларацията на специализираните прокуратури (със съкращения): Цели се отнемане на имунитета ни!

Направените преди дни предложения за изменения в НПК и ЗСВ в голямата си част противоречат на Конституцията на Република България. Това е така, защото Конституционният съд вече имаше възможността и се е произнесе по въпросите налице ли е равенство и тъждественост между „специализиран“ и „извънреден“ орган на съдебна власт, както и между „редовен“ и „извънреден“.

Ако сме правова и конституционна държава, не би следвало в настоящия момент темата за извънредността на „спецмагистратурите“ да се повдига отново.

Ако сме правова държава, не би следвало без какъвто и да било сравнителен анализ да се мотивира извод за липса на резултатност от правоприлагането на специализираните органи на съдебна власт.

Ако сме Европейска държава, не би следвало току що транспонирани европейски правни норми и директиви да бъдат фактически бързо дерогирани в съмнителна обстановка. Та нали в резултат именно на успешното затваряне на Глава 24 от преговорите за приемането ни в Европейския съюз през октомври 2004 г. – “Правосъдие и вътрешен ред“, България остана обект на мониторинг от страна на европейските институции в четири сфери, една от които бе създаването на независима, надеждна и ефикасна съдебна система. Защо се забравиха мотивите на законодателя, наложили създаването на специализирани структури през 2011 г. и поетият ангажимент за създаване на независима и ефикасна съдебна система. Достатъчно дълъг период от време ли са 9 години, че да се направи кардинален извод за ефикасността на „спецправосъдието“.

При осъществяване на функциите и задълженията си всички прокурори от Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура се ръководят единствено и само от закона и вътрешното си убеждение. Структурно не е предвидена и не съществува специализирана касационна инстанция. При това положение, дали желанието на политиците за закриване на специализираните органи на съдебна власт не се дължи именно на резултатите от нашата работа? При липсата на аргументи в обратна посока, както и при обективно съществуващото високо признание от страна на международните партньори, дали този спонтанен порив не е директна намеса в работата на независимата съдебна власт? Дали не обслужва чужди интереси или такива на организирани престъпни групи?

Дали българското общество ще получи отговор на тези въпроси?

Независимостта е принцип на правовата държава. Магистратите разполагат с функционален имунитет, предназначен да гарантира единствено условията за свободно от натиск решаване на делата и преписките, като функционалният имунитет гарантира тяхната независимост при извършване на служебните им действия. Прокурорът е политически неутрален. Взема решенията си по вътрешно убеждение и на база събрани доказателства в хода на обективно, пълно и всестранно разследване.

Не искаме да вярваме, но допускаме, че целта е отнемането на функционалния ни имунитет.

Ние, магистратите и служителите от Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура, ще изразим нашата позиция чрез мълчание пред сградите на Съдебните палати.

 

Декларацията на Аоциацията на прокурорите (със съкращения): Блокира се и работата на Европейската прокуратура!

Бихме желали да изразим тревогата си и относно внесените на 16.04.2021 г. в деловодството на    45-то Народно събрание на Република България от председателя на парламентарната група на „Демократична България“ и група народни представители проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. С цитираните законопроекти се цели закриването на специализираните съд и прокуратура (Специализиран наказателен съд, Апелативен специализиран наказателен съд, Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура).

Желаем да обърнем внимание, че евентуалното приемане на тези законопроекти, би затруднило работата по разследвания от компетентност на Европейската прокуратура, тъй като съгласно последните изменения в наказателно-процесуалния кодекс именно Специализираният наказателен съд е компетентен да разглежда делата от тази категория.

Тези структури съществуват в продължение на повече от 10 години, а създаването и дейността им бяха оценени положително в редица доклади по Механизъм за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи, Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България (проведен под ръководството на Службата за техническа подкрепа на структурните реформи при Европейската комисия), докладите на групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO), както и в Доклада по новия механизъм относно върховенството на закона в страните членки на ЕС. Създаването на специализираните юрисдикции е една добра, работеща европейска практика, която дава своите положителни резултати, включително и у нас. По този начин се преодоляха на първо място зависимостите, които съществуваха на местно равнище, в рамките на което доста често бяха решавани окончателно повечето дела за корупционни престъпления срещу кметове на общини и райони, както и да бъде намален в значителна степен корупционният риск сред магистратите.  На следващо място се създаде правна рамка, при която органи със специализация в решаването на най-тежките дела в държавата – за организирана престъпност и тероризъм, да разглеждат и делата за корупция, които са с не по-малка обществена значимост. Така се улеснява и възможността за формиране на трайна практика, което от своя страна ускорява наказателния процес. Беше изпълнена и препоръката, отправена в Независимия анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата и на нейната независимост, извършен от Службата за техническа подкрепа на ЕС през 2016 г., а именно: делата за корупция да преминат към Специализирания наказателен съд, „където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокурори и съдии и по-малко формализъм“.

Безспорно работата на тези структури беше оценена като добър модел за борба с организираната престъпност и корупцията. Същите са едни от най-ефективните структури на Прокуратурата на Република България в борбата срещу този вид престъпност. В последната година беше ангажирана наказателната отговорност на редица знакови за българското общество фигури, за които от дълго време съществуваше общественото мнение, че са недосегаеми от гледна точка на българското правосъдие. Активността на българската прокуратура е безпрецедентна в периода след 1989 г. Бяха повдигнати обвинения на действащ министър и бяха неутрализирани редица организирани престъпни групи. Именно под ръководството на Специализирана прокуратура бяха проведени повечето от разследванията, уличили в шпионаж множество руски разузнавачи, ползващи се с прикритието на дипломати в посолството на Руската Федерация в София. Подкрепа за действията на българските правоохранителни органи демонстрираха представители на НАТО и ЕС.

По наше мнение, тези резултати бяха постигнати именно поради ефективната работа на специализираните съд и прокуратура, както и на доброто взаимодействие с Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Същата оценка беше дадена и в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., в който е посочено, че „През 2017 г. и 2018 г. България проведе цялостна реформа на своята правна и институционална уредба за борба с корупцията. Реформата доведе до подобряване на сътрудничеството между съответните органи. През първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище, като по редица от тях бяха повдигнати обвинения“.

 

Ръководството на прокуратурата: Ще сезираме европейските институции!

Ръководството на Прокуратурата на Република България подкрепя протеста на прокурорите, следователите и съдебните служители в цялата страна. Като всеки български гражданин, най-вече ние, сме длъжни да реагираме, когато е налице недопустим политически натиск върху независимата на съдебна власт и нарушаване на принципа за разделение на властите. Това са едни от основните ценности, върху които е изграден Европейския съюз, а и всяка демократична държава.

Смятаме, че опитите чрез спешно лобистко „законодателство“ да бъдат унищожени най-ефективните и ефикасни структури за борба с организираната престъпност, корупцията и престъпленията по грава I от НК (основно шпионаж и тероризъм) не е в интерес на българските граждани и общество. Идеите за изваждане на прокуратурата от съдебната власт и възстановяване на т.нар. Живкова конституция от 1971 година могат да бъдат в интерес само и единствено на обвиняеми и подсъдими лица със сериозен финансов ресурс придобит по престъпен начин, а вероятно и на чужди национални интереси.

Прокуратурата на Република България ще уведоми европейските институции за опасността от нарушаване на върховенството на правото в Република България и реалната угроза от заличаване на постигнатия от страната ни напредък в областта на правосъдието и вътрешен ред.

Снимката горе е на БНР

About De Fakto

Проверете също

И.ф. Б. Сарафов е обжалвал пред ВАС прекратената процедура на избора му за титулярен шеф на ВКП

  Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов е обжалвал прекратяването на процедурата за избор на …

МВР и ДАНС не са наясно къде е Петьо Петров-Еврото

Парламентът изслуша представители на службите и вътрешното министерство за предприетите действия по издирване на Петьо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.