Последни новини
Home / Законът / Фаза 3: След бдения и декларации, несъгласните със закриването на спецструктурите пишат на Европа

Фаза 3: След бдения и декларации, несъгласните със закриването на спецструктурите пишат на Европа

Defakto.bg
Протестите срещу законодателните промени, предвиждащи закриване на специализираните съдилища и прокуратури, навлиза в поредна фаза.
От Камарата на следователите съобщават днес, че са изпратили становище до европейските институции и посланиците на ЕС, Великобритания и САЩ и са ги сигнализирали за “недопустим опит за влияние върху съдебната власт”. Точните адресати са: Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа.
Както е известно, броженията са срещу изменения в НПК и Закона за съдебната власт, внесени от “Демократична България” (ДБ) и одобрени на първо четене от правната комисия на 45-ия парламент. От шестте парламентарни групи 4 гласуваха “за” – “Има такъв народ”, БСП, “Изправи се! Мутри вън” и вносителите от ДБ. Закриването на спецструктурите не бе подкрепено от ГЕРБ и ДПС.

А в края на Страстната седмица страстите се нажежиха – заваляха протестни декларации срещу промените от прокуратури и следствени служби по схемата, по която преди две години валяха подкрепи за кандидата за главен прокурор Иван Гешев. Пикът бе миналия четвъртък (последния предпразничен работен ден), когато обвинители и следователи, подкрепени от кадровици, излязоха на “мълчаливи” бдения.

Протестът пред Съдебната палата в София

Събирането пред Съдебната палата в София бе оглавено от Гешев. Часове по-късно Прокурорската колегия на ВСС също излезе с декларация.  Имаше също становище на ръководството на ПРБ, отделно писаха съдиите от двете специализирани съдилища.

Посланията са еднотипни – от нарушение на конституционните принципи за разделение на властите и погазване на независимостта на съдебната власт до стопиране на разследвания, осуетяване на наказателната отговорност и обслужване на хора с “огромен финансов ресурс и на чужди на България интереси”.
Тогава дойдоха и новите закани – за сезиране на Европа, отправени вече от Прокурорската колегия и от ръководството на ПРБ.
Впечатли, че в нито една от депешите, изреждащи успехите на специализираното правосъдие, нямаше и дума за финансовите стимули на кадрите му във вид на бонуси – законът разписа те да получават до 6 заплати отгоре годишно, в тазгодишния бюджет са заложени 4 заплати (срещу 3 за свръхатоварените съдилища и прокуратури). И пропускът надали е случаен.
В начало на новата работна седмица от Камарата на следователите съобщават за изпратеното становище до Европа. То е и срещу предлаганите изменения в Конституцията, които не са задвижени.
По повод законодателните изменения и посланието до европейските институции се заявява:

„Бяха внесени и предложения за изменения и в Закона за съдебната власт, като част от тях също намираме, че биха поставили под съмнение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпоредби дават правната възможност на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели и да извършват политическа дейност. Това според нас също е в разрез с основни принципи на функционирането на съдебната власт не само в Република България, но и като цяло в континенталните правни системи, тъй като политическата принадлежност на конкретен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно убеждение по конкретно производство, а с това и да предреши неговия изход, без непременно той да е бил съобразен със закона и доказателствата по делото.“, пише в становището на Камарата на следователите. Пропускат обаче факта, че тези промени не бяха одобрени от правната комисия.

От КСБ посочват, че чрез въведения мораториум, касаещ назначението на лица, заемащи висши държавни длъжности, сред които и административни ръководители на органите на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите се нарушава принципа на правовата държава и представлява недопустим опит за влияние върху независимостта на съдебната власт.

По отношение на предложението за изменение на Наказателния кодекс, което касае закриване на специализираните структури, КСБ са категорични, че от такава промяна полза ще извлекат лица, които са подсъдими и обвиняеми по дела, водени от специализираните съдилища и прокуратури .

Въпреки краткия си период на съществуване, те постигнаха много сериозни резултати. Бяха повдигнати обвинения спрямо действащи министри, заместник министри за престъпления по служба, действащи народни представители, председатели на държавни агенции, висши служители на МВР, ангажирани с противодействие на наркотрафика, кметове на общини и райони и други.“В края на 2019 г. е отчетено, че по уведомления на Прокуратурата, КПКОНПИ е „замразила“ имущество на стойност около 3 млрд. лв. и в това число не влизат наложените запори по някои от досъдебните производства, които бяха образувани през изминалата година. Следва да се има предвид, че Специализираният наказателен съд разгледа на първа инстанция и едно от най-значимите дела за тероризъм в Европа за последните години – това за терористичният акт на летище Сарафово от 2012 г., и постанови най-тежките наказания, предвидени в Наказателния кодекс, спрямо участниците – доживотен затвор без право на замяна. В предметната компетентност на Специализираната прокуратура и съд, като първа инстанция, се включват и делата за шпионаж, като от 2018 г., във връзка с осъществявана на територията на страната разузнавателна дейност, са били обявени за persona non grata 8 /осем/ лица – граждани на Руската федерация. С измененията на НПК от 22.10.2019 г. беше предвидено, че делата от компетентността на Европейската прокуратура ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд като първа инстанция и предложените законодателни изменения биха блокирали нейното функциониране в Република България“, се посочва още в становището на следователите.

В заключение Камарана на следователите посочва и като положителен факт, че част от делата бяха отбелязани в последните мониторингови доклади за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. и 2019 г., както и в първия Доклад за върховенството на закона, в частта за Република България. Положителна констатация за необходимостта от съществуването на специализираните органи на съдебната власт е направена и в Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България , извършен през 2016 г. от Службата за подкрепа на структурните реформи”.

Цялата позиция  тук.

About De Fakto

Проверете също

Бизнесмен разкрива: Момиче на повикване е “Мата Хари”. И още за чекмеджето, кюлчетата и рекет от ГЕРБ

Един от най-крупните земеделци у нас Светослав Илчовски  разказва за  чудовищен натиск от хора в …

Ромският активист, който съдеше Гешев, осъди ПИК за клевета

Ромският активист Христо Николов, който съдеше главния прокурор Иван Гешев за дискриминация, а после и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.