Последни новини
Home / Законът / Годишният доклад на Лозан Панов: Без забавено правосъдие във ВКС, оспорени бонуси, критики към ЕИСС и радикалния модел за съдебната карта

Годишният доклад на Лозан Панов: Без забавено правосъдие във ВКС, оспорени бонуси, критики към ЕИСС и радикалния модел за съдебната карта

Defakto.bg

Върховният касационен съд публикува два годишни доклада, подписани от Лозан Панов – годишния доклад за дейността на ВКС през 2020 г., приет от Пленума на съда на 20.04.2021 г., и доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2020 г., внесен във ВСС на 29.04.2021 г.

В отчета за работата на върховния съд Панов е акцентирал върху добрите резултати от правораздаването, отбелязани и в първия доклад на ЕК за върховенството на закона, но и върху исканията на върховните съдии до КС, особено тези срещу кариерните бонуси на кадровиците. Не са подминати и критиките към Единната информациона система на съдилищата (ЕИСС), чието задействане бе отложено м.г. заради критиките на съдии, че блокира работата, както и към избрания от ВСС радикален модел за реформа на съдебната карта (модел 4).

Статистиката

Към 1 януари 2020 г. несвършените дела, останали за разглеждане и решаване през годината от ВКС, са 4344 бр. Постъпилите дела през 2020 г. – 7799 бр., бележат сериозното намаление от 1445 дела в сравнение с 2019 г., когато постъпилите дела са 9244 бр. (през 2018 г. те са 9483 бр., а през 2017 г. са 9758 бр.). Общият брой на делата за разглеждане през изминалата година е 12 143 (при 13 425 бр. през 2019 г., 13 507 бр. през 2018 г. и 14 018 бр. през 2017 г.). Намалението с 1282 бр. на делата за разглеждане от ВКС в сравнение с предходната година е съществено, като количеството им започва плавно да доближава натовареността на най-висшата съдебна инстанция до нормалната за върховен съд.

На фона на множеството допълнителни задължения, несвързани пряко с правораздавателната дейност, но ангажиращи експертен ресурс, през 2020 г. съдиите от ВКС са решили общо 8009 дела. Свършените дела показват намаление с 1037 бр. в сравнение с 2019 г., когато те са 9046 бр. (през 2018 г. са 9145 бр., а през 2017 г. са 9802 бр.). Останалите несвършени дела към 31 декември 2020 г. са 4110 бр., което е добър показател по отношение на бързината на правораздаването във ВКС, като се има предвид, че в края на 2019 г. несвършените дела са с 234 бр. повече (тогава са 4344 бр.), отчита докладът.

Общо образуваните тълкувателни дела във ВКС през 2020 г. са 13 броя – 2 тълкувателни дела пред Общото събрание на Наказателната колегия, 3 тълкувателни дела пред Общото събрание на Гражданската колегия, 1 тълкувателно дело пред Общото събрание на Търговската колегия и 7 тълкувателни дела пред Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии.

През 2020 г. във ВКС са приети общо 3 тълкувателни решения – 2 от Общото събрание на Гражданската колегия и 1 от Общото събрание на Търговската колегия.

Две дела срещу кариерните бонуси по искания на ВКС

През изминалата година от ВКС са отправени две искания до Конституционния съд срещу т. нар. кариерни бонуси, предвидени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). На 26.05.2020 г. от Пленума на Върховния касационен съд е отправено искане до Конституционния съд да бъде обявена за противоконституционна нормата на пар. 4 от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ за изменение разпоредбата на чл. 28 от ЗСВ в частта ú, предвиждаща при изтичане на мандата на член на Висшия съдебен съвет или при предсрочното му прекратяване последният да се възстановява… „или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт“.

Заради направена промяна от Народното събрание в текста на атакуваната норма образуваното пред Конституционния съд дело е прекратено. Затова на 20.12.2020 г. от Пленума на ВКС е отправено ново искане – да бъдат обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 28 и чл. 50 от ЗСВ в частите им, предвиждащи при изтичане или предсрочното прекратяване на мандата на изборен член на ВСС, на главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС, същите да могат да бъдат назначени (възстановени) на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора им длъжност в органите на съдебната власт, както и в частите им, предвиждащи възстановяването им на равна по степен длъжност в органите на съдебната власт. Това дело все още е висящо.

В Доклада относно върховенството на закона, публикуван от Европейската комисия през 2020 г., също се обръща специално внимание на искането на ВКС до Конституционния съд. В документа се казва: „…Освен това след неотдавнашно изменение на Закона за съдебната власт членовете на ВСС може автоматично да бъдат повишавани на по-висока длъжност в края на мандата им. Това породи опасения в светлината на препоръките на Съвета на Европа и може да засегне независимостта на съдебната власт, като се има предвид структурата на конституционноустановения правен ред в България, както беше посочено от Върховния касационен съд…“

Корупция и организирана престъпност

През 2020 г. са постановени 33 решения от съдебни състави на ВКС по корупционни дела. С 19 от решенията са потвърдени актовете на въззивната инстанция, с 8 от тях актовете на въззивния съд са отменени и делата са върнати за ново разглеждане, с 4 от решенията актовете на въззивната инстанция са изменени, а с 2 от тях са възобновени наказателните производства.

През изминалата година са постановени 14 решения от състави на ВКС по дела за организирана престъпност. С 9 от решенията са потвърдени актовете на въззивната инстанция, с 3 от тях е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане, с 1 решението на въззивната инстанция е изменено, а с 1 решение искането за възобновяване на дело е оставено без уважение.

Проблеми, причинени от решения на ВСС

В отчета е отделено внимание и на проблемите в работата на ВКС и на съдилищата, причинени от решения на Висшия съдебен съвет.

През 2020 г. – прибързано, в условията на пандемия и без достатъчно време за предварително използване само в тестова среда, стартира внедряването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), за да бъдат спазени сроковете по проекта за нейното изработване и изплащане на средствата по договора с „Информационно обслужване“ АД. След този (фал)старт от редица съдилища са изпратени сигнали за сериозни проблеми със системата, които могат да блокират тяхната работа. Сред тях е и Върховният касационен съд“, се казва в доклада.

По отношение на избрания Модел 4 за реформа на съдебната карта в документа пише, че този подход е одобрен без широко обсъждане с магистратите, с другите юридически гилдии, с другите власти и с местните общности, както и с ясното съзнание, че тази реформа няма как да бъде осъществена в рамките на мандата на действащия Висш съдебен съвет. „Недоволството на българските магистрати срещу „авангардния“ подход на ВСС (обявяван многократно от членове на ВСС за подкрепян от съдийската гилдия) в края на март 2021 г. безпрецедентно е декларирано от над 500 магистрати от 71 съдилища чрез внасянето във Висшия съдебен съвет на становище срещу одобрения Модел 4 за реформа на съдебната карта“, напомня председателят на ВКС.

В отчета се казва, че изминалата година е белязана с още едно прибързано решение на Пленума на ВСС, безспорно целящо съвсем демонстративно унижение на Върховния касационен съд, извършено в синхрон с тогавашния министър на правосъдието Данаил Кирилов и с главния инспектор в Инспектората към ВСС Теодора Точкова. Заради заснет музикален клип в Съдебната палата в гр. София с решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г. е отнето стопанисването на сградата от председателя на ВКС и е възложено на председателя на Софийския апелативен съд. В доклада се казва още: „Междувременно от главния инспектор в рамките на заседание на Пленума на ВСС е обявено, че ИВСС се е самосезирал и стартира проверка срещу председателя на ВКС за накърняване на престижа на съдебната власт. Разбира се, българското общество така и не получи информация за финала на тази проверка (прекратена през 2020 г. поради липса на данни за извършено нарушение), което е в пълен синхрон с наложеното от главния инспектор  публично мълчание по отношение на проверките за почтеност и конфликт на интереси, за установяване на накърняващи престижа на съдебната власт действия и за проверките, свързани с нарушаване на независимостта на магистратите.“

В годишния доклад се посочва, че през 2020 г., съвсем не като изключение, представители на другите власти продължават да се намесват в независимостта на съдебната система чрез свои публични коментари по отношение на решения на съда. Посочено е, че по предложения на председателя на ВКС и на Екипа за реакция при възникване на криза от Съдийската колегия на ВСС е приета декларация, с която е изразена институционална подкрепа към съдиите от съдебен състав на ВКС по повод изявление на Валери Симеонов – заместник-председател на 44-то Народното събрание.

„Очевидно приеманите от Съдийската колегия на ВСС позиции и декларации по никакъв начин не оказват влияние върху представителите на другите власти, защото в момента на писането на настоящия доклад, в рамките на предизборната кампания за Народно събрание, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов си позволи да се намеси в работата едновременно на ВКС и на Конституционния съд“, пише председателят на ВКС в отчета по повод на обръщение на министъра, публикувано в профила му във Фейсбук. (Публичното недоволство на вицепремиера бе заради делото за “пола” на КС, образувано по искане на върховни съдии – б.р.)

Докладът за съдилищата: Неравномерната натовареност отново е основен проблем

В Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2020 г. се отчита, че висящите общо за съдилищата (включително ВКС) в началото на 2020 г. дела – 126 211 бр., са повече от тези в началото на 2019 г., когато са 120 786 бр. Заради по-слабото постъпление на дела през годината обаче (476 044 бр. през 2020 г. при 553 839 бр. за 2019 г.) броят на делата за разглеждане от съдилищата през 2020 г. – 602 255 бр., е по-малък със 72 370 бр. в сравнение с 2019 г., когато тези дела са 674 625 бр.

Намалява и броят на свършените дела през годината. Докато през 2019 г. всички съдилища (включително ВКС) са свършили 548 385 дела, през 2020 г. броят на тези дела е 473 900, т. е. със 74 485 дела по-малко.

Въпреки намалението на постъпилите през годината дела повече са останалите висящи в края на периода дела – към 31 декември 2020 г. те са 128 331 бр., докато към 1 януари 2020 г. са 126 211 бр.

На базата на статистическите данни, без да се отчитат фактическата и правната сложност на делата, както и ефектът от противоепидемичните мерки, изводът е за по-слабо постъпление на дела през 2020 г., намаляване на броя на решените дела и повече останали висящи дела в края на годината в сравнение с предходния отчетен период. Според посоченото в доклада данните отново показват, че системата не може да работи ефективно заради неравномерното натоварване.

По отношение на дейността на апелативните, окръжните, военните, специализираните наказателни и районните съдилища през 2020 г. анализът на обобщените статистически данни сочи намаление на броя на делата за разглеждане – с 10,75% спрямо 2019 г. (намаление с 10,76% спрямо 2018 г.).

Общо за посочените съдилища се наблюдава и намаление на броя на приключените дела – с 13,62% спрямо 2019 г. (намаление с 14,42% спрямо 2018 г.).

Приключените в 3-месечен срок дела през 2020 г. са с 12,43% по-малко от тези, приключени през 2019 г. в рамките на този срок, и с 15,05% по-малко от приключените през 2018 г. в 3-месечен срок.

Общо в страната през 2020 г. от съдилищата – апелативни, окръжни и военни, са дадени 5020 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, а изготвените и получени веществени доказателствени средства (ВДС) са 1354 бр. За сравнение – през 2019 г. са дадени 5414 разрешения, а изготвените и получени ВДС са 1314 бр., през 2018 г. – 5403 дадени разрешения и 1172 бр. получени ВДС.

Данните за движението на делата за всички съдилища (без ВКС) през 2020 г. са:

– висящи в началото на годината – 121 867 бр. (при 116 605 бр. през 2019 г.);

– постъпили през 2020 г. – 468 245 бр. (при 544 595 бр. през 2019 г.);

– общо дела за разглеждане – 590 112 бр. (при 661 200 бр. през 2019 г.);

– свършени дела през 2020 г. – 465 891 бр. (при 539 339 през 2019 г.);

– свършени в 3-месечен срок – 416 982 бр., т. е. 82,09% от всички (при 443 095 бр. или 82,16% през 2019 г.);

– дела със съдебен акт по същество – 390 293 бр. (при 459 478 бр. през 2019 г.);

– прекратени производства – 75 598 бр. (при 79 861 бр. през 2019 г.);

– висящи дела в края на годината – 124 221 бр. (при 121 861 бр. през 2019 г.).

Според статистическите данни за 2020 г. е налице намаление спрямо 2019 г. на натовареността на съдилищата – с 8,63%. „За поредна година обаче е видно, че някои от съдилищата са твърде натоварени, което води до по-бавно правосъдие, докато други са недостатъчно натоварени“, пише в доклада.

При средна натовареност от 8,23 дела за разглеждане месечно на един съдия за апелативните съдилища (през 2019 г. тя е 9,16), тази на Софийския апелативен съд е 10,70 дела (при 12,57 през 2019 г.), докато на Военно-апелативния съд е 1,13 дела (1,32 през 2019 г.), а на Апелативния специализиран наказателен съд е 4,19 дела месечно (4,46 през 2019 г.).

При сравнението на данните за отделните окръжни съдилища също се наблюдава голяма разлика в натовареността между тази на Специализирания наказателен съд (СНС) и Софийския градски съд (СГС), от една страна, и на останалите, от друга страна. При средна натовареност през 2020 г. на съдебните звена на това ниво от 14,39 дела за разглеждане месечно на един съдия (14,59 през 2019 г.), тази на СНС е 26,05 дела (34,02 през 2019 г.), на СГС е 23,63 дела (през 2019 г. е 26,05), а под 8 дела през 2020 г. за разглеждане месечно на един съдия е натовареността на Окръжен съд – Търговище (7,08).

Състоянието на неравномерност на натоварването на съдиите е още по-видимо при данните за районните съдилища. При средна натовареност от 51,08 дела за разглеждане месечно от един съдия в районните съдилища в областните центрове (56,90 през 2019 г.), през 2020 г. натовареността на Софийския районен съд, която намалява, но слабо, е 66,20 дела (71,65 през 2019 г.). Много висока през 2020 г. е натовареността и в районните съдилища в Перник (61,38 дела месечно на един съдия), Пловдив (59,26 дела), Бургас (53,58 дела) и Кюстендил (52,70 дела). Под 40 дела месечно разглеждат съдиите в районните съдилища в Търговище (28,22 дела), Велико Търново (32,09 дела), Габрово (33,03 дела), Силистра (33,55 дела), Шумен (33,62 дела), Враца (33,79 дела), Добрич (34,09 дела), Ловеч (35,87 дела), Русе (37,35 дела).

Сред районните съдилища извън областните центрове, при средна натовареност от 39,89 дела за разглеждане месечно от един съдия, има съд с натовареност под 10 дела – Ивайловград (9,54). Твърде слабо са натоварени и районните съдилища в Крумовград (18,08 дела), Кула (18,42 дела), Тополовград (18,58 дела). При други съдилищата от това ниво натовареността е над 70 дела месечно – Районен съд – Нова Загора (75,67) и Районен съд – Котел (75,57). Месечно един съдия в Районен съд – Сливница разглежда 68,15 дела, в Районен съд – Лом – 65,31 дела, а в Районен съд – Чирпан – 62,75 дела.

Въпросът за натовареността продължава да бъде поставян и в годишните доклади на апелативните съдилища, пише председателят на ВКС.

 

About De Fakto

Проверете също

Ивайло Дерменджиев, председател на ВАдС: Адвокатурата е длъжна да заеме мястото, което Конституцията й е възложила 

На първото заседание на новия ВАдС Даниела Доковска е избрана за председател на новия УС …

Съдът: Кристиан Николов остава под домашен арест

Тричленен състав на Апелативен съд – София с председател Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.