Под индиго: И Асоциацията на прокурорите сезира Европа за специализираното правосъдие (допълнена)

Предложението парламентът да гледа проектите за ЗСВ и НПК не влезе в дневния ред днес 

Ново обръщение до европейски институции срещу закриването на специализираните структури – съдилища и прокуратури, дойде днес.

То е на Асоциацията на прокурорите и като под индиго повтаря сезиранията от ръководството на ПРБ, Прокурорската колегия на ВСС, Камарата на следователите.

Адресатите не само са едни и същи, ами са и изписани в същия ред: Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO) и посланиците на страните членки на ЕС, САЩ и Великобритания у нас. И аргументите са едно към едно: „Недопустим опит за намеса в независимостта на съдебната власт по повод внесените в 45-то Народно събрание законопроекти, които имат пряко отношение към върховенството на закона в Република България“.

Списъкът на „опасните“ проекти е идентичен: от предложените изменения в Конституцията (за намаляване на мандата и начина на избиране на главния прокурор и разделяне на ВСС) до промените в съдебния закон и НПК за закриване на спецструктурите.

Неясно остава едно: защо камари и асоциации продължават да произвеждат обръщения и предупреждения при положение, че проектът за Конституция не беше и мръднал от деловодството на НС, а приетите на първо четене от правната комисия поправки за спецсъдилищата и прокуратури явно няма да стигне и до първо четене в пленарна зала. На този фон монолитната защита на тези структури впечатлява.

От Асоциацията на прокурорите наистина имат и добавка – в тяхното послание до Европа е включен и проектът за закриване на Бюрото за защита към главния прокурор, публично определяно и като личната гвардия на Гешев.

Обръщението на АПБ (според съобщението им)

„Според АПБ предложените промени „застрашават върховенството на закона и разделението на властите в страната“, не са подложени на никакво обществено обсъждане (каквито са препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), и „по същество представляват недопустим опит за политическа намеса в независимата по Конституция съдебна власт“.

АПБ посочва, че внесените от „27 народни представители от парламентарната група на „Демократична България“ предложения за поправки в Конституцията касаят промяна на елементите на формата на държавно управление, което означава, че са от компетентността на  Велико народно събрание (Решение №3 от 2003 г. по конституционно дело 22/2002 г. на Конституционния съд на Република България), а не на обикновено, каквото е 45-ото. Текстовете, отнасящи се до прокуратурата в предложените промени, предвиждат, че „главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание…“ и  са идентични с тези в Конституцията от 1971 г. (известна като „Живкова конституция“)…

Асоциацията на прокурорите в България изразява тревогата си и от други предложени законопроекти. „От председателя на парламентарната група на „Демократична България“ и група народни представители на Закон за  изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“, с които се цели закриването на специализираните съд и прокуратура – структури, които се занимават с най-тежките дела в държавата, а работата им е оценена като добър модел за борба с организираната престъпност и корупцията. Премахването им би затруднило работата по разследвания от компетентност на Европейската прокуратура, тъй като именно Специализирания наказателен съд е компетентен да разглежда делата от тази категория. Още повече – дейността на специализираните съд и прокуратура вече в продължение на над 10 години е оценявана положително в доклади по Механизма за сътрудничество и проверка, на групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO), както и в Доклада  по новия механизъм относно върховенството на закона в страните членки на ЕС.

От АПБ предупреждават и за възможно блокиране на борбата срещу организираната престъпност и корупцията в страната в случай че бъде приет внесения от политическа партия „Да, България“ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с който се цели закриването и разделянето на КПКОНПИ. „ В унисон с внесените законопроекти, последваха одобрителни изказвания и интервюта на едни от най-знаковите лица, засегнати от действията на специализираните съд и прокуратура, както и на КПКОНПИ…“, отбелязват от Асоциацията.

„Подсъдими и обвиняеми лица …… приветстваха и друг законопроект за изменение и допълнение на наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народни представители от парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“, с който се възстановяват отменените през 2010 г. текстове, даващи възможност на обвиняем да поиска делото му да се разгледа от съда, ако до две години след повдигане на обвинение не е внесен обвинителен акт“, се посочва в писмото на АПБ. А наказателните производства срещу тези лица се отличават с фактическа и правна сложност, които предполагат по-дълъг период на разследване.

Принципът на разделение на властите и върховенството на закона е застрашен и от друг законопроект, внесен от парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“, който би позволил на съдии, прокурори и следователи да участват в избори като непартийни или независими кандидати, предупреждават от АПБ и посочват Декларацията от Бордо (8.12.2009 г.), според която „Подобно на независимостта на съдиите, независимостта на прокурорите не е привилегия или прерогатив, която им се дава според закона, а е гаранция в интерес на справедливото, безпристрастно и ефективно правосъдие“.

В деловодството на 45-то Народно събрание от партия „Има такъв народ“ е внесен и законопроект, с който се цели преобразуването на „Бюро по защита при главния прокурор“ и преминаването му от съдебната власт (главния прокурор) в изпълнителната власт (министъра на правосъдието). От АПБ предупреждават, че това е лобистко предложение, изцяло в интерес на организираната престъпност и обслужващо чужди национални интереси, тъй като дейността на Бюрото е насочена към защита на прокурорите и техните семейства, на жертви, свидетели и други лица, участващи в производството, и мястото му е именно към независимата съдебна власт, каквито са и препоръките на Консултативния съвет на европейските прокурори.

Предвид гореизброените примери в момента съществува реалната опасност от застрашаване устоите на правовата държава и върховенството на закона в страната и заличаване на напредъка, граден с десетилетия. Решението за налагане на мораториум от 22.04.2021 г., с което бяха блокирани действията на всички държавни органи, вкл. Висшия съдебен съвет, е пример за тази тенденция, посочват от Асоциацията на прокурорите в България в писмото си до европейските институции и посланиците“.

В парламента

Предложение за включването на проектите за ЗСВ и НПК, предвиждащи и закриването на специализираните структури бе направено в началото на парламентарния ден днес от Христо Иванов (ДБ).

Хамид Хамид (ДПС) обаче отправи серия от възражения. Първо, че една политическа сила не можела да внася два проекта, трябвало да избере един. То бе отхвърлено от председателя Ива Митева. Последва ново от Хамид – нямало внесен доклад от правната комисия. Двата проекта бяха разгледани и приети от комисията на 28 април, без ГЕРБ и ДПС, но наистина нямаше доклад. Докладът обаче е внесен днес сутринта, обяви Христо Иванов.

Това обсъждане остана за утре, когато вероятно ще е и последният парламентарен ден.

Председателят на Апелативния спецсъд: Прави се заради определени казуси!

Вместо да се решава проблемът с формализма в наказателния процес, се закриват работещи структури, обяви председателят на АСНС Георги Ушев пред БНТ. И заподозря, че се прави „заради определени казуси, които са в спецсъда и чието решаване се оказва много важно за някои фигури в държавата“. Този лайтмотив бе и сред водещите в защитата на прокуратурата, както и лично на Иван Гешев – той говореше за „лица с огромен финанов ресурс и чужди на България интереси“. И в двата случая имена и дела не бяха назовани.

Днес Ушев е позова и на статистика, за да изтъкне обективността на специализираното правосъдие – за над 10 години съществуване на спецсъда са оправдани над 400 души, осъдени са 2232, а последната инстанция ВКС е потвърдила над две трети от актовете и нито веднъж не го е направила заради неспазване на основните принципи в съдопроизводството. Тук обаче пропусна факта, че нито едно „гръмко“ дело на спецправосъдието с осъдителни присъди на практика не е стигало до върховния съд, с изключение на „САПАРД“, но там основно обвиненията паднаха заради давност. Големият тест предстои и той ще е по процеса „Младост“ срещу Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

От специализираните съдилища също ще сезират ЕК със списък с дела от стотици томове и висок обществен интерес, които се налага да тръгнат отначало. А Ушев прибягна до аналогия с наазателните процедури срещу Полша за посягане на съдебната независимост и видя аналогията в това, че според проекта за ЗСВ ще се прави подбор кои от съдиите да доглеждат дела и кои да се върнат на длъжностите си отпреди 10 години, което представляват груба намеса в независимостта им.

Председателят на Специализирания съд Мариета Райкова изнесе статистиката за 2020 г. – 220 осъдени, оправдани – 70. „Това е една внушителна бройка, макар че правосъдието не е олимпиада да имаме надскачане на цифри“, посочи Райкова.

„Сега“ припомня, че най-често налаганото наказание е до 3 г. затвор и немалка част от присъдите са условни.

Снимката горе е от Националното съвещание на прокурорите на 28 август м.г. в Бояна, на което обвинителите защитиха ръководството от гражданските протести с искане и за оставката на Иван Гешев