Ромският активист, който съдеше Гешев, осъди ПИК за клевета

Ромският активист Христо Николов, който съдеше главния прокурор Иван Гешев за дискриминация, а после и за обида и клевета, осъди агенция ПИК.

Софийкият районен съд (СРС) изцяло уважи иска на Николов за непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)  и присъди изданието да му плати 2000 лева обезщетение за уронване на доброто му име – точно толкова, колкото са поискани, плюс 700 лева разноски по делото.

Решението на съдия Даниела Попова е по чл. 49 от ЗЗД – който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него.

Поводът е публикация от 17 април м.г., озаглавена „Протестър, маскиран като „медиатор“, буни циганите във Факултета“, събитието – протестът в квартала срещу наложената карантина по време на извънредното положение. В материала, придружен със снимки на Христо Николов – повечето не от този ден, се заявява, че той е бил главно действащо лице в „неспонтанния“ протест и, „маскиран“ като медиатор бунел ромите да викат срещу властта и дирижирал бунта, включително и виковете „Оставка!“ пред тв камери. Наречен е също „професионален протестър още от 2013 г.“, свързан с „Да, България“, като доказателство се сочи и участието му в протести в „защита на осъдената подкуп в особено големи размери Десислава Иванчева“. А  в текстове под снимки е наречен „психодесен“.

Съдът приема като безспорен факта, че от февруари 2016 г. Христо Николов е назначен като медиатор в столичната РЗИ, сред задълженията му е да реализира дейности и да сътрудничи на здравните инспектори в контактите им с ромската общност. То ест – в онзи протестен ден той не е бил „маскиран“, а добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения на здравен медиатор. Разликата е огромна.

Николов твърди, че публикацията и снимките уронват доброто му име, както и неговия професионален авторитет. Издателите на ПИК не са съгласни.

Пред СРС е разпитан един свидетел и показанията му изцяло са приети от съда.

Несъмнено издателят Пик Нюз ЕООД носи отговорност за вредите от публикувани в изданието му материали, обяснява СРС. „В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че клеветническите твърдения могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, носещи информация за точно определено обстоятелство, място, време, лице. Като обстоятелството следва да бъде позорно и да предизвиква еднозначна негативна реакция в обществото или да представлява приписване на престъпление. Всички изброени предпоставки в случая са налице и ледва да се ангажира отговорността на ответника-издател“, категоричен е съдът.

И обяснява: статията не отразява обективно фактите по протеста на жителите на „Факултета“, от съдържанието й е видно, че „целта не е да бъде огласена важна за обществото информация, а „привличане на вниманието на читателите и повишаване на интереса им към изданието чрез опозоряване личността на ищеца. Всички изрази, използвани в статията по отношение на Николов съдържат негативно мнение за него, изразено чрез употребата на изрази като „протестър, маскиран като медиатор“, „буни циганите във Факултета“, „настройва ромите“ и т.н. Поради това съдът прие, че с публикуване на процесната статия са накърнени по недопустим начин доброто име, честта и достойнството на ищеца„, пише в решението.

И още: „Снимковият материал е съпроводен с коментар по отношение на ищеца, в който отново са използвани обидни твърдения“.

Съдия Даниела Попова приема като част от непозволеното увреждане и факта, че заснемането е извършено без съгласието на Христо Николов. В тази част аргументацията е спорна – и Евросъдът в Страсбург, и родният КС отдавна сложиха разделителната линия по признака „публичност“, при който участниците доброволно (по длъжност или заради ставащото) поемат риска да бъдат заснемани. Коментарите под фотосите обаче са друго нещо.

Но най-вече: „При установеното противоправно поведение и отговорност на ответната страна по чл. 49 ЗЗД за процесните публикации съдът намира настъпването на неимуществени вреди за ищеца за доказани. Самото осъзнаване от едно физическо лице, че определено негово право е нарушено и че то е подложено на ограничаване на личната му правна сфера представлява неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване. Да се приеме обратното не само би било в разрез с всякаква логика и здрав разум, но и би представлявало израз на необоснован формализъм, разпространението на който в практиката на българските съдилища основателно е разкритикувано от ЕСПЧ в решенията по делата „Илиев срещу България“ и „Радков срещу България“.

Като взе предвид начина на извършване нанепозволеното увреждане (чрез публикация в елетронен сайт), доказаните по делото негативни емоции (показанията на свидетеля), съдът намира за основателен иска в пълния му предявен размер, в който следва да бъде уважен“.

Решението не е окончателно, може да се оспори пред СГС.

„Другата“ история

Христо Николов влезе в публичното пространство най-вече като човекът, който съдеше Иван Гешев.

Ромският активист потърси отговорност от главния прокурор заради твърдението му „и циганите правят така по дела“, направено по БНТ по повод гръмкото дело „Младост“ срещу кметиците Десислава Иванчена и Биляна Петрова.

Де факто проследи тази сага във всичките й измерения – от жалбата на Николов до Комисията за защита от дискриминация, през производствата пред административните съдилища (основните решения тук, тук и тук), последващите тъжби за наказателно преследване на Гешев за обида и клевета (тук и тук) и жалбата му до Европейския съд в Страсбург.

У нас активистът загуби битката срещу главния прокурор. Но не се отказа, продължава я „навън“.