Последни новини
Home / Законът / 15 години след трагедията, окончателно: Без виновни за падналата сграда на “Алабин” и двойната смърт под руините

15 години след трагедията, окончателно: Без виновни за падналата сграда на “Алабин” и двойната смърт под руините

Defakto.bg

Наказателният процес за срутването на сграда на централната столична улица “Алабин”, при което загинаха Деница Ченишева и Петрина Христова, приключи. Виновни няма, е решението на последната инстанция, Върховния касационен съд.

Решението на върховните съдии Лада Паунова, Антоанета Данова – докладчик, Елена Каракашева е окончателно.

Дотук се стига след серия прокурорски откази, прекратявания и т.н.

Ha 19 ceптeмвpи 2006 г. пpивeчep, в цeнтъpa нa Coфия pyxнaлa cтeнa нa cгpaдa нa yл. “Aлaбин” 39 зaтpyпa aвтoмoбилa, в ĸoйтo пътyвaxa Дeницa Чeнишeвa и Πeтpинa Xpиcтoвa. Двeтe мoмичeтa зaгинaxa нa мяcтo.

Казусът влезе в съда едва през 2016 г., през октомври 2018 г. на първа инстанция СГС чете “Невинни” за обвинените  в райна сметка собственик на сградата

шeниeтo нa cъдиитe Kaмeн Ивaнoв, Cтeфaн Илиeв, Bлaдимиp Acтapджиeв – дoĸлaдчиĸ идвa близo 14 гoдини cлeд тpaгeдиятa.

Haĸaзaтeлнoтo пpoизвoдcтвo e билo oбpeчeнo в зapoдиш, пишaт в мoтивитe cи тpимaтa oт aпeлaтивния cъд. И oбяcнявaт – тaĸa и ocтaвa зaгaдĸa зaщo вeднaгa cлeд тpaгeдиятa e пocлeдвaлo бъpзo paзчиcтвaнe нa мяcтoтo, a пpoĸypaтypaтa, вĸлючитeлнo и cлeд пopeдицa yĸaзaния oт cъдa, нe e пoлoжилa ниĸaĸви ycилия дa изяcни пpичинитe зa зaличaвaнeтo нa cлeди oт eвeнтyaлнo пpecтъплeниe.

Kaзycът влизa в cъдa eдвa пpeз 2016 г., пpeди тoвa cмeня peд нaблюдaвaщи пpoĸypopи, няĸoлĸo пъти e пpeĸpaтявaнo, a пpeĸpaтявaнeтo – oтмeнянo oт cъдa.

Oбвинeни зa пpичинявaнe нa cмъpт пopaди нeмapливo изпълнeниe нa дeйнocт (чл. 123, aл. 1 HK) в крайна сметка ca yпpaвитeлят нa “Xpиcoмa”, ĸoятo e coбcтвeниĸ нa cгpaдaтa Гeopги Kиpчeв, pъĸoвoдитeлят нa пpoвeждaнитe peмoнтни дeйнocти Πeтъp Πeтpoв, apxитeĸтът Hиĸoлaй Cимeoнoв, coбcтвeниĸът нa фиpмaтa, извъpшвaлa peмoнтa Maнчo Ивaнoв. Tвъpдянoтo пpecтъплeниe ce нaĸaзвa c oт 1 дo 6 г. зaтвop.

Πpeз нoeмвpи 2018 г. Coфийcĸият гpaдcĸи cъд зa пъpви път изцялo oпpaвдa пoдcъдимитe. През февруари 2020 г. Софийският апелативен съд потвърди: делото е било обречено в зародиш.

Казусът стигна до ВКС след прокурорски протест и жалби на близките на загиналите.

В решението на ВКС четем:

“Касационният съд не намира да са допуснати претендираните от апелативна прокуратура и касационните жалбоподатели съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Доколкото на касационна проверка подлежи само спазването на процесуалните правилата при оценката на доказателствения материал от решаващия съд, а не и резултатът от тази дейност, ВКС не констатира допуснати нарушения, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение. САС не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем, детайлно отразена в решението, е според действителното му съдържание….

Доколкото пред касационния съд отново се възразява срещу обосноваността на експертните изводи на тройната СТЕ, настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи и собствените си доводи в подкрепа и на двете, кредитирани от съда експертизи.

Макар и на пръв поглед да изглежда, че е налице противоречие между заключенията относно причините за рухването на южната фасадна стена на сградата, внимателния прочит на устните разяснения, дадени пред първоинстанционния съд и от двете групи вещи лица показва, че те са били преодолени. И двете експертни групи са посочили, че причините за рухването на фасадната стена откъм [улица]са комплексни, като на първо място това са конструктивни недостатъци на сградата, а именно: липсата на калканна стена от източната страна на сградата /към съседната сграда на [улица]/; силно редуцирания стабилитет на южната фасадна стена към [улица], поради едностранното намаляване /навън/ на дебелината й по височина, а така също допълнително намаления стабилитет от тежките конзолни плочи, наличието на високи отвори за прозорци и балконски врати и относително слабото взаимодействие между стоманените щурцове над тях и тухлените простенки; носещата вътрешна стена с дебелина 30 см /средна/, успоредна на южната и северната фасада, не е достигала до основите на сградата, което предполага повишена чувствителност към динамични въздействия и е създавала възможности за нарушаване на сцеплението между зидариите и стоманените подови греди; високата деформативност на подовите конструкции от стоманен гредоред, както и липса на достатъчно надеждни връзки между тях и носещите тухлени стени; западната крайна греда на балконите по южната фасада не е била по продължение на гредите от подовата конструкция на сградата на съответния етаж, а между тях, което е възможно да създаде проблеми при вертикални деформации.

На второ място, сред причините за рухването на южната фасадна стена вещите лица и от двете експертизи са посочили експлоатационни проблеми- лошо състояние на покривната конструкция на сградата и на системата за отвеждане на дъждовни води, вследствие на което са се отворили широки фуги между сградата и тази на [улица]; наличието на пукнатини по стените и подовите конструкции; компрометиране на мазилката и трайно овлажняване на зидарията, особено в зоната на калкана /наличие на растителност/; занемарено състояние на балконите, които са силно ерозирали, довело до интензивна корозия на стоманените им греди; продължителна експлоатация на сградата без нужното поддържане, довела някои /макар и второстепенни/ елементи и части до занемарено физическо състояние и висока степен на износване, а други- до лошо и дори до пред аварийно…

Проследяването на изводите, направени и от двете експертизи, показва, че по важните за правилното решаване на делото въпроси липсват несъгласия. …

Всъщност това, което е безспорно, е че сградата е била в изключително лошо физическо състояние, с множество конструктивни и експлоатационни проблеми и това е било изрично подчертано и от двете групи вещи лица.
На следващо място, прочитът на диспозитива на обвинителния акт показва, че на четиримата подсъдими са били инкриминирани обвинения, за това че при условията на независимо съпричиняване, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, са нарушили конкретно посочени разпоредби от нормативни актове, с което са допуснали възлагане /за подсъдимите К., П. и С./, а за подсъдимия И.- че е възложил строително-ремонтни работи на работниците И. И., О. Ю., Г. Б. и Н. М., които са разрушили стени, от което е последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили смъртта на П. Х. и Д. Ч.. С други думи, разрушаването на стени е единствената инкриминирана дейност в диспозитива на обвинителния акт, в резултат на изпълнението на която и то в нарушение на нормативните изисквания, се твърди да е настъпил съставомерния резултат.

По делото липсват доказателства за разрушаване на стени не само от посочените в диспозитива четирима работника, но и от когото и да е било. … При друга ситуация- ако сградата не е била на 92 години с генетично заложени конструктивни недостатъци и появили се такиви в процеса на нейната многогодишна експлоатация без поддръжка, извършваните в сградата дейности сами по себе си не биха довели до рухването на южната фасадна стена.

..ВКС изцяло споделя извода на въззивната инстанция, че липсват доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка между извършваните в сградата на „А.“ №39 дейности и настъпилия вредоносен резултат. Това е така, тъй като инкриминираната дейност по разрушаване на стени изобщо не се установява. Дейността по отстраняване на мазилка чрез ударно-вибрационна техника не води пряко до срутване на южната фасадна стена, а само до дестабилизиране на сградата. Освен това начина на извършването на тази дейност не се дължи на виновно поведение на които и да е било от четиримата подсъдими. Ето защо, с признаването на четиримата подсъдими за невиновни и тяхното оправдаване по инкриминираните им престъпления, не е допуснато нарушение на материалния закон.
Отделно от това, ВКС споделя и съображенията, изложени от първоинстанционния съд, възприети изцяло от въззивния съдебен състав, относно изначалните неблагополучия в обвинителния акт, като и относно наличието, респективно липсата на отделните инкриминирани на подсъдимите нарушения на разпоредби от ЗУТ, ЗПКМ и Наредба №2/22.03.2004 г. В тази насока мотивите на първата инстанция са изключително подробни и изчерпателни, поради което не се налага тяхното преповтаряне…
Предвид всичко изложено дотук, ВКС приема, че не се установява наличието на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, релевирани в касационния протест и касационните жалби. Липсват допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на апелативната инстанция, като съобразно правилно установените фактически обстоятелства, материалният закон е бил приложен правилно.
Ето защо, касационният протест и касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното въззивно решение – в сила”.

About De Fakto

Проверете също

Министър Янаки Стоилов към дипломирани юристи от СУ: Освободете се от сателитния синдром на политиците, развивайте се, за да имате силен дух

  Министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов присъства на две важни събития от живота на …

И нотариусите срещу модел 4, свива достъпа на гражданите до нотариалните услуги

Модел 4 за реформа на съдебната карта няма да отговори на обществените очаквания за по-бързо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.