DeFakto.bg DeFakto.bg
Председателят на ВКС Лозан Панов спечели дело срещу НАП.
С решение от 29 април съдия Ирина Кюртева от Административен съд-София-град отменя ревизионен акт, с който в края на 2019 г. на Панов са начислени допълнителни данъци от 1 732,14 лв. за 2012 г., защото соченият от данъчните повод за ревизирането не е съществувал и ревизията е била незаконна. То ест налице е произвол. НАП е осъдена да плати и разноските на председателя на ВКС по делото.
Новината съобщи „Сега“, Де факто видя решението на съда.
Ревизията е започнала през октомври 2018 г., срокът й на два пъти е удължаван, приключила е през октомври 2019 г. и през януари 2020 г. директор в НАП изцяло е потвърдил заключенията. Съдът обаче изцяло ги отхвърля.
Лозан Панов е проверяван от данъчните по чл. 122 от ДОПК, за ревизия „при особени случаи“, заради „данни за укрити приходи или доходи“. Поводът е открит във факта, че в декларацията си за 2012 г. магистратът не е посочил хонорар от 120 лв от Асоциацията на българските административни съдии, данъкът върху който е бил авансово удържан, т.е. загуба за хазната няма.
В жалбата си председателят на ВКС заявява, че не е налице нито едно от обстоятелствата за „особените случаи“. Пропускът да декларира доход, за който дължимите данъци са внесени от платеца на дохода, не може да се квалифицира като „укрит доход“. И съдът се съглаява с него.
АССГ констатира, че през 2012 г. Панов един месец е бил на работа като председател на административния съд, а от 1 февруари същата година е съдия във ВАС, като за годината е декларирал допълнителни доходи от Центъра за обучение на адвокати и от НИП. Декларирал е и доходи от получен наем за два апартамента и налозите са добросъвестно платени.
В същото време „пропускът“ да посочи и хонорара от 120 лева преди години актуално е задвижил тежката данъчна машина дотам, че ревизията да „установи“ превишение на разходите над приходите на Панов за 2012 г. с 10 хил. лева., което било недеклариран доход. Като това заключение на НАП почива на пътуванията на съдията в чужбина през 2012 г., за които през 2019 г. той не ангажирал „доказателства и
документи за датата на напускане, датата на връщане в страната, целта на пътуванията и разходите направени във връзка с тях“.
„За да е законосъобразно облагането по реда на чл.122 от ДОПК, следва
задължително да са налице доказателства за наличие на някоя от хипотезите
по ал.1. Събраните по делото доказателства не обосновават извод за
неподадена декларация до започване на ревизионното производство и за
укрити доходи. При липсата на доказателства за наличие на посочените в РА
основания на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК, органът по приходите в нарушение
на закона е пристъпил към определяне на данъчната основа по реда на този
текст, поради което е неотносимо дали определянето на данъчната основа е
съобразено с изискванията на чл.122, ал.2 ДОПК. При липса на доказателства
за наличието обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, фактическите
констатации в РА не се ползват с презумпцията за вярност до доказване на
противното в производството по неговото обжалване и същият подлежи на
отмяна.“
